20 СЕПТЕМВРИ / 7 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

                                                          СВ. МЧК СОЗОНТ

Тропарь мученику Созонту Помпеольскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Созо́нт/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Созонту Помпеольскому, глас 2

И́стиннаго и богому́драго му́ченика,/ страда́льца благоче́стия иску́снаго,/ соше́дшеся днесь, велегла́сно восхва́лим,/ Созо́нта, таи́нника благода́ти,/ исцеле́ний да́теля богате́йшаго:// мо́лит бо Христа́ Бо́га о всех нас.

                                                                      ЧУДОТО В ХОНИ

                                                                           СВ. АРХИП

                                                Мчц. ЕвдоксиЙ, Зино́н и Макарий (311–312).

Тропарь Архангелу Михаилу, глас 4

Небе́сных во́инств Архистрати́же,/ мо́лим тя при́сно мы недосто́йнии,/ да твои́ми моли́твами огради́ши нас/ кро́вом крил невеще́ственныя твоея́ сла́вы,/ сохраня́я нас, припа́дающих приле́жно и вопию́щих:/ от бед изба́ви нас,// я́ко чинонача́льник вы́шних Сил.

Кондак Архангелу Михаилу, глас 2

Архистрати́же Бо́жий,/ служи́телю Боже́ственныя сла́вы,/ А́нгелов нача́льниче и челове́ков наста́вниче,/ поле́зное нам проси́ и ве́лию ми́лость,// я́ко Безпло́тных Архистрати́г.

Разсъждение

     Християнството е изкоренило от човешкото общество множество варварски обичаи. Ала някои от тези обичаи, възхвалявани от езичниците, а срамни за християните, и в днешно време като смрадна гной се процеждат от привидно излекуваните рани. Един от тези обичаи е краденето на мома. По повод на един такъв случай св. Василий в писмо строго повелява на свой свещеник: „Употреби всички усилия, когато намериш тази девица, да я отведеш и върнеш на родителите, а похитителите да лишиш от молитвено[1] общение, и обяви за отлъчени също и онези, които са им помагали; според моето предишно нареждане отлъчи от молитвено общение за 3 години всекиго от тях заедно с целия му дом. А онова село, което е приело отвлечената (мома), укривало я е и даже насилствено я е задържало, също отлъчи от молитвено общение, без да правиш изключение за никого[2], та всички да се научат [такъв] похитител да прогонват от себе си като някаква змия или друг някакъв звяр и враг на обществото, а на ощетените да оказват помощ”.

БЕСЕДА за двете раждания

Pоденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан 3: 6).

     Тези слова, братя, не са  слова на пророк или апостол, а са изречени от Самия Господ, от пречистите Му уста. И както всяко слово на Господа е могъщо и спасително, така и в тези Негови думи се съдържат сила и спасение. Затова трябва със страх и внимание да изследваме тези думи и да ги приложим към нашия живот. С тези слова Господ иска да разкрие превъзходството на духа над плътта. Както плътта се ражда от плът, така и духът трябва да се роди от Дух. Нашето духовно рождение е от Духа Божий, по Божия благодат, а не по естество – то е новото раждане, за което Господ е говорил на иудейския началник Никодим. Никодим не разбрал тези Христови думи, както и днес не ги проумяват онези, при които плътта е взела надмощие над духа. Хората, при които плътта властва над духа, за всичко мислят и съдят плътски, докато човеците, при които духът властва над плътта, за всичко мислят и съдят духовно. Тези, които за всичко мислят и съдят плътски, и своя дух правят плътски, докато мислещите и разсъждаващите духовно одухотворяват и плътта си. Това е все едно някой да разменя злато и всичко да обръща в книжни пари – такива са първите, дето и безсмъртното в себе си превръщат в смъртно. А пък вторите са като разменящите книжни пари и обръщащите ги в злато, понеже те не само не погубват безсмъртното в себе си, а и смъртното[3] правят безсмъртно. Евреите са тълкували закона и пророците плътски, затова не са познали Господа Христа, а са разпнали Господа на славата (1 Кор. 2:8). Докато онези, които, озарени от благодатта на Божия Дух, познали Господа Христа, и закона, и пророците изтълкували духовно. И не само закона и пророците, но и цялата сътворена природа, и целия свой живот на земята. Ако нашето тяло, братя, по необходимост се ражда от плът, противоестествено е духът ни да се ражда от плътта. Нека духът ни се роди от Божия Дух и тогава ще бъдем естествени и по плът, и по дух. Това е нашата възвисена и безгрешна природа, която е имал Адам в рая преди греха. Не е възможно и не е необходимо тялото ни повторно да се роди от тяло, ала може и е необходимо, и никога не е късно [в тукашния живот] нашият дух да се роди отново – да се роди от Божия Дух.

       О, Господи Иисусе Христе, Единородни Сине Божий, помогни ни преди смъртта да се родим повторно чрез Божия Дух, та нашият дух да бъде наистина роден от Духа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Т.е. църковно (бел. прев.).

[2] Тези думи не бива да се разбират крайно. Немислимо е да се допусне, че св. Василий прилага еднакви санкции към виновните и невинните – напр. незнаещите и неподозиращи нищо за извършеното злодеяние (бел. прев.).

[3] T.е. плътта, тялото (бел. прев.).

Разсъждение

      Напразно се трудят хората да открият неща, които Бог промислително скрива от тях. Ако Бог не бе позволил, никога човеците не биха открили златото и среброто под земята, нито пък силата на водната пара, ни яркото електрическо осветление. Напразно Ирод избил множеството младенци във Витлеем, само за да убие и Единствения. Този Единствен се скрил от очите и мечa на Ирод. Напразно Ирод е търсел и Иоан. Вижте какво чудо: войниците преследват старицата Елисавета, която бяга с Иоан на ръце и не могат да я настигнат! Разяреният Ирод повикал пророк Захария и му изкрещял: „Дай ми сина си Иоан!”. А старият свещеник кротко отговорил на царя: „Аз сега служа на Господа Бога Израилев, та не знам къде се намира моят син”. Ирод, обезумял от гняв, заповядал да убият Захария вместо Иоан. Царските слуги отишли в храма и рекли на Захария: „Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото царят така нареди. Ако не ни го дадеш, ще умреш ти.”. Захария отвърнал: „Вие ще убиете тялото ми, но Господ ще приеме душата ми”. И Захария бил убит, но това не  укротило Ирод. Злият цар ден и нощ не намирал покой, защото го мъчело подозрението, че никой друг освен Иоан не може да е онзи новороден Цар, за Когото му известили мъдреците от Изтока. Но напусто се трудел Ирод да намери оногова, когото Бог промислително скрил от него.

БЕСЕДА за необходимостта от второ, духовно раждане

Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. (Иоан 3: 3).

      Така рекъл Господ Иисус на еврейския началник Никодим, a Никодим с изумление запитал: Как може да бъде това?, тоест как може човек да се роди отново? И днес мнозина се питат: Как плътският човек може да стане духовен? Как грешникът може да стане праведник? Как благодатта Божия може да влезе в човека и замести плътското мъдруване и плътските желания? Как Светият Дух може да озари човешкото сърце? Как е възможно водата да се претвори във вино? Ние знаем, че когато Дух Божий е слязъл върху апостолите, апостолите са станали други хора, нови, повторно родени. И от хиляди примери ни е известно как хора с плътски помисли и живот по плът са се преродили[1] в духовни човеци, родени отново. Ние знаем, че това е ставало, става и днес под действието на благодатта на Бог Дух Свети. Не е необходимо да питаме как става това. Достатъчно ни е да знаем, че става, и да се трудим това да стане и със самите нас. Защото благодатта на Светия Дух се дава на всеки, който я търси и който се подготвя да я приеме. Няма по-тежко занятие от това да се обясняват духовните предмети на хора, които са навикнали да мъдруват и съдят само по плътски. Св. Златоуст казва: „Душа, предадена на страстите, не може да постигне нищо велико и благородно, понеже страда от тежка слепота, както очите се помрачават от гнойни изтечения”. Обикновено най-плътските хора разпитват за най-възвишените божествени тайни. Но не питат, за да узнаят пътя за своето спасение, а с цел да смущават верните, да се подиграват с вярата и да оправдаят своя грешен и страстен живот. Нямайки сила да се изкачат даже на първото стъпало от стълбата към небето, те бленуват за най-горното. Когато, братя, такива ви разпитват за предълбоките тайни на новото раждане на душата и Царството Небесно, кажете им най-напред да изпълняват десетте Божии заповеди. Ако направят това, душата им ще се отвори за проумяване на божествените тайни толкова, колкото е необходимо това разбиране за очистването им от греховете и страстите и за вечното им спасение.

     О, Господи Иисусе Христе, преблаги и всемъдри Учителю наш, помогни ни с умовете си да разберем и със сърцата си да приемем толкова от Твоята премъдрост, колкото е потребно за нашето спасение. Помогни ни да се въздържаме от излишно любопитство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Не става дума за физическо прераждане, както го разбират последователите на някои източни учения, а за нравствено преобразяване на човека (бел. прев.).

В «Душеполезном чтении» (1904. С. 181) сообщается о чудесном исцелении священника К. П. от прикосновения к антиминсу.

Этот священник сам рассказывает, как у него, молодого настоятеля прихода, заболел большой палец на правой руке. Распух и посинел этот палец, а потом и вся рука стала сильно болеть, так что невозможно было совершать службы. Он вызвал доктора, который сказал, что руку надо ампутировать, поскольку возникла опасность для жизни в целом. Священник на такую операцию не согласился. Он стал молиться Богу со слезами и словами: «Печаль мою возверзу на Господа!» (ср. Пс. 54:23) – продолжая ходить в церковь, хотя и не мог служить. Однажды утром он вошел в алтарь и перед Честным Престолом стал молиться.

Сердце у него от чего-то горело, как сам он рассказывает, и вздох за вздохом вылетал из груди. Вдруг он почувствовал желание поцеловать святой антиминс и произнес молитвенно: «Господи! Верую в чудотворную силу и в помощь святых Твоих угодников. Яви Твою милость через частицу мученических мощей, которые на этом Престоле, мне, рабу недостойному Твоему, чтобы я пел славу и хвалу Тебе, пока жив!» При этом он больным пальцем коснулся антиминса, а затем поцеловал его и вышел из храма. Придя домой, священник перед доктором своим снял повязку с больного пальца, тронул его – и не почувствовал боли! Доктор глазам своим не поверил. Чудо, но палец был здоровым.

Впоследствии этого священника перевели на другой приход, но он никогда не забывал храм, в котором чудесным образом исцелился. А был тот храм в честь святого Архангела Михаила, которого он с тех пор неизменно поминает в своих молитвах.