РАЗСЪЖДЕНИЕ
Примерите за храброст и търпение, показани от хиляди и хиляди мъченици християнки, огряват със сияйна слава всички страници от историята на християнската Църква. Но колкото удивителни са тези примери на доброволните мъченици жени, толкова, и не по-малко чудни, са примерите на знайните и незнайни жени подвижници. Защото подвижничеството не е нещо друго, а дълготрайно мъченичество.
Монемвасийският епископ Павел е оставил за поколенията един поучителен пример за жени подвижници. Когато бил още мирянин и събирач на царските данъци, му се случило да отседне в един манастир. Виждайки, че някакви гарвани долитат до овощните дървета, откъсват клонки с плодове и ги отнасят, той се почудил и заедно с монасите тръгнал след тях, за да узнае къде отнасят плодовете. Вървейки така, стигнали до един труднодостъпен дол, на дъното на който се спущали гарваните, като оставяли отчупените клонки и бързо се връщали. Като продължили търсенето, те открили пещера и в нея три жени отшелнички. Най-възрастната от тях им разказала за живота си: тя била цариградска благородница. Като умрял мъжът ѝ, някой друг големец поискал насила да я вземе за жена. Но тя била решена след смъртта на мъжа си остатъка от живота си да прекара в целомъдрие. Затова раздала богатството си на сираци, взела двете си слугини и с тях избягала в това пусто място. Единадесет години прекарали те в пост и молитва, без да виждат никого и невиждани от никого, освен от Бога. И Промислителят Бог устроил птиците да им носят плодове за храна. После помолили игумена да им донесе Свето Причастие, за да се причестят. Три дни след като се причастили, и трите свети жени починали и монасите ги погребали с чест.
БЕСЕДА за това как грешниците с радост приемат злотворците вместо добротворците
Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Иоан 5: 43).
Кой ли е този друг, който ще дойде в свое име и когото грешниците с радост ще приемат вместо Господа Христа? Това e онзи, който не носи кръста и не върви по тесния път; който не е човеколюбец, който е човекомразец, който не воюва против греха, а за греха, който обича нечистотата и разпространява нечистота; който е войник на вечната смърт, а не на вечния живот; който ласкае безбожниците и милва всяка страст и порок. Това е антихристът. Той ще дойде в свое име, а не в името Божие. И всички, които не са приели Христа, ще приемат него. Той ще им бъде мил, понеже ще милва всички ходещи по кривите грешни пътища. Ще им бъде по-мил от Христа, защото вместо[1] тежкия Христов път ще ги насочи по една гладка като от лед пътека, по която хората леко ще се пързалят, без да мислят за пропастта, към която ги води. Господ Христос е дошъл в името на вечното спасение на човеците, на вечния живот, на вечната истина и правда, а той [антихристът] ще дойде в свое име, в името на вечната бездна, смърт, лъжа и неправда.
И когато антихристът дойде между своите, своите му с радост ще го приемат. Всички, за които животът по Христа е тежък[2], радостно ще приемат антихриста, защото той ще им се стори лек, и пътят, по който ще ги поведе – лесен. Когато стане късно, ще видят безумниците, че са се измамили, ала спасение няма да има. Когато почнат да се хлъзгат във вечната нощ под крилете на смрадния змей, тогава ще бъде късно – покаянието няма да се приеме и не ще има вече спасение. Бързо ще свърши безумното пиршество на антихриста с грешниците на земята, ще свърши в миг и домът на нечистото веселие ще се превърне в безизходна тъмница за угризения и мъка. Всичко тогава ще бъде безполезно.
О, човеколюбиви Господи, едничък Приятел на човеците, Теб Единствения познаваме и признаваме. Теб, само Теб приемаме [имаме за] като Спасител и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – редом с (бел. прев.).
[2] В ориг.- Христос е тежък (бел. прев.).
В 1903 году, когда Серафим Саровский торжественно объявлен святым, его монашескую мантию перенесли в Успенский собор Москвы. В это время тяжело болела одна женщина, Екатерина Кряжева. У нее была тяжелая болезнь желудка, и многолетнее лечение, пребывание в больнице не помогало. Это заболевание появилась у нее в 1886 году – значит, приносило страдания целых семнадцать лет. Женщина постоянно подвязывала живот, ходила согнувшись и часто теряла сознание от сильных болей. Услышав о мантии святого Серафима, она отправилась в церковь. Перед шестью часами вечера была она у собора, но только в два часа после полуночи пришла ее очередь войти в храм. А когда приблизилась к иконе, упала на колени, в каком-то восторге, который долго ее не покидал. Когда же пришла в себя, поцеловала мантию и встала. И вдруг почувствовала облегчение. Домой она вернулась в пять часов утра. Легла отдохнуть. А когда встала, чувствовала себя совсем хорошо – так хорошо и легко, что сама не могла поверить в выздоровление. В тот день, сдерживаясь, она не рассказывала своим домашним, что с ней произошло. Боялась, что болезнь вернется. Но и на другой день опять ей было легко и радостно.
Тогда рассказала о случившемся близким, и все прославили Христа Бога и Его дивного святого – преподобного Серафима.
