КРЪСТОВДЕН

                                                       СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ

Тропарь Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня , глас 1 

Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́/ и благослови́ достоя́ние Твое́,/ побе́ды православним християном на сопроти́вныя да́руя// и Твое́ сохраня́я Кресто́м Твои́м жи́тельство.

Кондак Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня , глас 4 

Вознесы́йся на Крест во́лею,/ тезоимени́тому Твоему́ но́вому жи́тельству,/ щедро́ты Твоя́ да́руй, Христе́ Бо́же,/ возвесели́ си́лою Твое́ю,/ православним християном, побе́ды дая́ им на сопоста́ты,/ посо́бие иму́щим Твое́ ору́жие ми́ра,// непобеди́мую побе́ду.

Тропарь святителю Иоанну Златоусту, глас 8

Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́./ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Златоусту, глас 6

От Небе́с прия́л еси́ Боже́ственную благода́ть/ и твои́ми устна́ми вся учи́ши/ покланя́тися в Тро́ице еди́ному Бо́гу,/ Иоа́нне Златоу́сте, всеблаже́нне преподо́бне,/ досто́йно хва́лим тя:// еси́ бо наста́вник, я́ко Боже́ственная явля́я.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 СЕПТЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

           Какво се случва с гонителите на Христовата Църква? Попитайте гонителя на Църквата Савел какво се случило с него. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен (Деян. 9: 5) – казал Господ на Савел и Савел се кръстил и станал Павел. А какво се случило с Ирод, първия гонител на християните? И какво с Иулиан Отстъпник? Умрели от зла смърт и техните усилия срещу Христа изчезнали като дим. И така продължило през цялата история: едни гонители ставали християни, а други зле погивали; злобните усилия против християнството и на едните, и на другите, се разнесли като дим. Император[1] Адриан, след покоряването на Иерусалим, поискал да накаже не само евреите, но и християните, понеже не правил разлика между едните и другите. Евреите разсеял по целия свят, а на мястото на Соломоновия храм построил идолски храм. Още преименувал Иерусалим на Елия, на своето име, и забранил повече този град да се нарича Иерусалим. На Голгота издигнал храм на скверната Венера, на Гроба Господен – храм на Зевс, а във Витлеем – храм на Адонис. Колко ли тъжно са се чувствали тогавашните християни, виждайки своите светини поругани? Ала какво станало накрая? Император Адриан погинал от люта смърт, а езическите храмове, при управлението на цар Константин и царица Елена, били сринати и на тяхно място въздигнати прекрасни християнски храмове, които стоят и до днес. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. О, колко отчайващо безнадеждно е всяко воюване срещу Христа.

БЕСЕДА  за това как светът мрази свидетелите на греховете му

Светът вас не може да мрази, а Мене мрази (Иoaн 7: 7).

          Защо светът мрази Христа Господа? Сам Господ веднага го обяснява: Защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши. Хората никого не мразят така силно, както свидетелстващите за греховете им. Затова най-големите престъпления в света се извършват през нощта, в мрака. А мигар Бог не вижда на тъмно през нощта? Разбира се, че вижда Бог, ала злосторниците не виждат Бога. И ако някои от тях донейде вярват в Бог, те все, в своята непросветеност мислят, че мракът е завеса между хората и Бога. Господ Христос чрез Самия Себе Си ясно разкрива, че Бог всичко вижда и никаква тъмнина не е пречка за Неговите очи. Той съзирал човеците отдалеч, както Натанаил под смоковницата. Той видял ослицата и ослето в насрещното село. Далечината не ограничавала Неговия взор. Господ виждал предварително и Петровото отричане, и предателството на Иуда, и Своята смърт и възкресение, разрушаването на Иерусалим, вечността на Своята Църква и страданията на последователите Си, както и събитията в края на времената. Не, отдалечеността във времето не затруднявала Неговото всевиждане. Но какво да изброяваме повече? Има ли нещо по-скрито от човешкото сърце? Не е ли това сърце скрито зад дебелата завеса на плътта? И не са ли помислите на сърцето още по-скрити от самото сърце? А Господ виждал и в човешките сърца и четял сърдечните помисли на хората. Защо мислите лошо в сърцата си? (Мат. 9:4). Е, какво чудно, братя, че от такъв Свидетел се боели онези, дето мислели лошо или вършели зло? Чудно ли е, че Го мразели злодеите?  Кои? Всички вие, които участвате в неговите зли дела и заради това си съучастие не дръзвате да свидетелствате срещу света и за онова, което знаете. Боящите се от човеци, как ще свидетелстват срещу човеци? Търсещите човешка слава, как ще посмеят да си навлекат човешкото негодувание против себе си? О, братя мои, по-добре е за нас светът да ни мрази, но да ни люби Христос, отколкото светът да ни обича и хвали, а Христос да отвръща лицето Си от нас, казвайки ни: не ви познавам. Ако светът ни мрази, да се утешаваме със словата на Спасителя: Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил (Иоан. 15: 18).

        О, Господи благословени, Източник на всяко благовестие, укрепи сърцата ни, та да не се плашим, когато ни мрази светът. Само ти ни благославяй и обичай, Спасителю благий. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

Библия, или Священное Писание Божие, от начала до конца является книгой Божиего Промысла. Пожелав привести примеры Божиего Промысла из этой книги, мы были бы должны ее всю переписать от корки до корки. Да как светлы и удивительны действия Божиего Промысла! Человек не знает, чему больше восхищаться: то ли Божиему Промыслу при сотворении мира, то ли вождению народов через историю, то ли искуплению рода человеческого, то ли же попечению Божиему о самых малых вещах и событиях. Воистину, Библия – самое убедительное свидетельство Божиего «перста» в судьбах людей и народов, в жизни и движении природы, в драматических завязках и развязках событий, происшествий. Присутствие Бога видно и очевидно повсюду – как поддержка или сдерживание, одобрение или осуждение. Это видно и очевидно и в Ветхом и в Новом Завете. Везде Бог, и везде Божии дела. Разница лишь в том, что Ветхий Завет предсказал, предвидел и предизобразил Того, Кто в Новом Завете явился во плоти среди людей. Тот, Чье имя – Еммануил.

Еммануил! – С нами Бог!