Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626537 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 

Надеясь на свои мозоли, а не на Бога
  Когда два года назад мы были с Патриархом в Мостаре, нам рассказали следующую историю: «У одного крестьянина, живущего неподалеку от Мостара, так уродили было бахчевые, что лучше и пожелать невозможно. Он отвез урожай на рынок и быстро наторговал 15 тысяч динаров. Но вскоре бахчевые резко упали в цене. Тогда этот хозяин в какой-то компании начал жаловаться на дешевизну бахчевых. На что ему кто-то из компании ответил: «Да ты ведь уже хорошо на них заработал. Благодари Бога за это». Но этот крестьянин разозлился от таких слов и закричал при всех: «Я должен благодарить не Бога, а свои мозоли!» – показывая при этом мозоли на руках. На следующий год бахчевые выросли у него мелкие, с кулачок. И встретился он в те дни случайно с тем же торговцем из Мостара, с которым год назад говорил о Боге и мозолях. И начал горько жаловаться, что Бог, дескать, не дал в этом году урожая бахчевых и что они совсем никудышные. Торговец на это улыбнулся и спросил: «А где же, брат, были твои мозоли?»  
Категория: Други
Прочетен: 0 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

      

Видение на св. Андрей: Андрей, ходейки по цариградските улици, един ден видял голямо и пищно погребално шествие. Бил умрял някой си богаташ и погребалната процесия била забележителна. Но като се загледал внимателно, Андрей видял множество черни хора[1], които весело скачали около мъртвеца – едни се смеели като блудници, други лаели като псета, трети грухтели като свине, четвърти изсипвали върху тялото на мъртвеца някаква смрадна течност. И всички се подигравали с пеещите и казвали: „Пеете над псе“. Зачуден, Андрей размишлявал какви ли са делата на този човек. Огледал се и видял прекрасен юноша да стои и плаче до една стена. „За Бога, кажи ми защо плачеш[2]?“, попитал Андрей. Тогава юношата му казал, че той е бил ангелът пазител на умрелия, но онзи с греховете си тежко е оскърбил Бога, отхвърлил от себе си съветите на ангела и напълно се предал на черните дяволи. Ангелът казал, че този човек бил голям и непокаял се грешник – лъжец, човекомразец, скъперник, клетвопрестъпник и блудник. Триста човешки души бил осквернил с блуд. Напразно бил почитан от царя и уважаван от хората. Напразно било и това погребално шествие. Смъртта го сварила неразкаян и го пожънала ненадейно.

 

БЕСЕДА за страха и радостта в Бога
 

Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2: 11).
 

 

Тези слова на Божия пророк са към земните царе и съдии. Защото, заради силата и богатството, което им се дава, са склонни към охолство и разкош. О, царе и съдии, [които сте] прах и пепел[3], не забравяйте, че вие сте само Божии слуги, наемници от днес до утре! За какво мисли наемникът цял ден, като копае на нивата? За надницата, която вечерта  ще получи. С какво се гордее наемникът? С труда, потта или с надницата? С надницата. И вашата служба на нивата на този живот е наемен труд, о, царе и съдии. Затова служете със страх на вашия Господар, който ви е наел, защото не знаете как накрая ще оцени вашият Господар труда ви и каква награда ще ви даде. Служете с голямо смирение, казвайки сами на себе си: ние сме слуги негодни (Лк. 17: 10) Не е известно дали награда ще получите, или наказание, когато слезете в гроба и застанете пред Царя и Съдията. Този страх трябва да изпълва всички дни на вашата служба. Радвайте се (пред Него) в трепет. Радвайте се с чиста и свята радост, както и ангелите се радват на живия и непристъпен Бог. На чистота и святост ухае райската радост, а адското злорадство е придружено с разюздан смях. Затова райската радост е вечна[4], а адският кикот се сменя от гняв и вопли. Служете… със страх, защото Господ е праведен; Радвайте се (пред Него) в трепет, защото Господ е възвисен и свят.

О, Господи Боже наш, праведни и възвисени, страшни и свети, целият ни живот на земята е служение на Тебе и радост в Тебе. Ако не служим на Тебе, служим за собствената си погибел; и ако не се радваме в Тебе, радваме се на черните си злодеяния. Кланяме Ти се и Те молим, помогни ни да вършим нашето служение със страх пред Тебе и с чиста, трепетна радост в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – негри. В агиографията обичайно название за видимите образи, в които нечистите духове се явяват на хората. Често срещано название е етиопци (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – каква е причината за твоя плач (бел. прев.).      

 

[3] В ориг. – парченца, бучки прах (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – трайна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 8 Коментари: 0 Гласове: 0






                                            image


  
                       image


                                           16 ОКТОМВРИ / 3 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

 

СВЩМЧК АГАТАНГЕЛ (ПРЕОБРАЖЕНСКИ)

 

Тропарь священномученику Дионисию Ареопагиту, епископу Афинскому, глас 4

 

Бла́гости научи́вся, и трезвя́ся во всех,/ благо́ю со́вестию священноле́пно обо́лкся,/ поче́рпл еси́ от сосу́да избра́ннаго неизрече́нная,/ и ве́ру соблю́д, ра́вное тече́ние соверши́л еси́,/ священному́чениче Диони́сие,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак священномученику Дионисию Ареопагиту, епископу Афинскому, глас 8

 

Небе́сная врата́ проше́д ду́хом, я́ко учени́к/ до тре́тияго небесе́ дости́гшаго апо́стола, Диони́сие,/ неизрече́нных обогати́лся еси́ вся́ким ра́зумом,/ и озари́л еси́ во тьме́ неве́дения седя́щия./ Те́мже зове́м:// ра́дуйся, о́тче всеми́рный.

 

 

Тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

 

По вся́ дни́ умерщвля́ем бы́л еси́ Бо́га ра́ди,/ святи́телю и испове́дниче Христо́в Агафа́нгеле,/ во вре́мя безбо́жных гоне́ний лю́тых/ попече́ние о Це́ркви Ру́сской от Патриа́рха Ти́хона прия́в,/ кова́рные ко́зни слу́г диа́вола разори́л еси́/ и кора́бль церко́вный му́дре упра́вил еси́/ си́лою возлюби́вшаго тя́ Го́спода,// Его́ же моли́ дарова́ти на́м ми́р и ве́лию ми́лость.

 

Ин тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

 

От младе́нческих ле́т Бо́гом избра́нный,/ на служе́ние Святе́й Це́ркви при́зван бы́л еси́,/ о́вцы слове́сныя ста́да Христо́ва до́бре упа́сл еси́,/ за ве́ру Правосла́вную гоне́ние претерпе́л еси́./ Испове́дниче святи́телю Агафа́нгеле,/ моли́ о на́с Бо́га, до конца́ в ве́ре и́стинней пребыва́ти,// па́стырю на́ш до́брый.

 

Кондак священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

 

Сто́лпе непоколеби́мый ве́ры Правосла́вныя,/ святи́телю Агафа́нгеле богому́дре,/ у́зы темни́чныя, тесноты́ и ско́рби претерпе́вый,/ от искуше́ний тя́жких па́ству охрани́л еси́,/ ми́р церко́вный соблю́л еси́.// И ны́не защити́ Це́рковь Ру́сскую от нападе́ний вра́жиих.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 5 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо, брате,  погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш, като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монахът отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече отпреди.

 

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

 

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1: 2).

 

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чието сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци, и ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека, невършещ три злини. А сега продължава да го хвали, [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява с лошия си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О, братя мои, колко жалък е плиткият ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон, е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О, братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                            

 

[1] В ориг. –  почивка (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. –  плитка (бел. прев.).

 

[4] Т.е. Творенията на светите Отци. Свещеното Предание (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 1
 Перст Божий в Бразилии

 

В Бразилии, в городе Мена-Жери, недавно произошел необычайный случай, взбудораживший не только этот населенный пункт, но и все города и села вокруг.

Жил в том городе один богатый плантатор, производитель кофе, отличавшийся жестокостью и самодурством. И жил также старый священник, в нравственном плане строгий по отношению и к себе самому, и к другим, а помимо того еще и большой молитвенник.

Однажды в воскресенье пришла в церковь дочь того богача. Она была непристойно одета, и старый священник за это публично сделал ей замечание. Девушка вернулась домой в слезах и пожаловалась отцу. Услышав такое, богач приказал дочери, чтобы в следующее воскресенье она опять пошла в церковь, но нарядилась еще моднее. Когда в следующее воскресенье девушка появилась в церкви полуобнаженной, старый священник выгнал ее из храма.

Богач из-за этого рассвирепел да стал искать способ, как отомстить священнику. И задумал он устроить целую комедию. А именно: притворился больным и велел позвать священника со Святым Причастием, чтобы тот причастил его. А сам поставил двух дюжих мужчин, чтобы они, спрятавшись, подстерегли священника и избили, когда тот выйдет из дома богача.

Старый священник, не ожидая никакого подвоха, пришел со Святыми Дарами и был почтительно встречен женой и дочерью богача, которые показали ему комнату, где лежит больной в ожидании Причастия.

Священник вошел в комнату, но вскоре, выйдя оттуда, сказал хозяйке и дочери:

– Жаль, что вы поздно послали за мной. Очевидно, Господу Богу не было угодно, чтобы ваш муж и отец перед смертью исповедался и причастился. Я застал его уже мертвым.

Пораженные этим сообщением, мать с дочерью вбежали в комнату и увидели богача мертвым. Как такое могло случиться, если совсем недавно он был совершенно здоров и здоровым лег в постель?

«Попадут в сеть свою грешники!» – говорит великий Псалмопевец (Пс. 140:10). Кто другому яму копает, сам в нее попадает
Категория: Други
Прочетен: 10 Коментари: 0 Гласове: 0
 imageimage



                                      15 ОКТОМВРИ / 2 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. КИПРИАН И ИУСТИНА

 

СВ. АНДРЕЙ ЮРОДИВИ

 

 

Тропарь священномученику Киприану и мученице Иустине, глас 4

 

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д:/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Киприа́не,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак священномученику Киприану и мученице Иустине, глас 1

 

От худо́жества волше́бнаго обрати́вся, Богому́дре,/ к позна́нию Боже́ственному,/ показа́лся еси́ ми́ру врач мудре́йший,/ исцеле́ния да́руя че́ствующим тя, Киприа́не со Иусти́ною:/ с не́юже моли́ся Человеколю́бцу Влады́це// спасти́ ду́ши на́ша.

 

Тропарь блаженному Андрею Константинопольскому, Христа ради юродивому, глас 1

 

Глас апо́стола Твоего́ Па́вла услы́шав, глаго́лющ:/ мы юро́ди Христа́ ра́ди,/ раб Твой, Андре́й, юро́д бысть на земли́/ Тебе́ ра́ди, Христе́ Бо́же./ Те́мже ны́не па́мять его́ почита́юще,// Тебе́ мо́лимся, Го́споди, спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак блаженному Андрею Константинопольскому, Христа ради юродивому, глас 4

 

Во юро́дство претвори́вся во́лею,/ ми́ра сего́ красоты́ отню́д возненави́дел еси́,/ плотска́я мудрова́ния увяди́л еси́ посто́м и жа́ждею, и зно́ем,/ и сту́дению мра́за,/ от дождя́ и сне́га, и от про́чия возду́шныя тя́готы никогда́же уклони́вся,/ очи́стил еси́ себе́, я́ко зла́то в горни́ле,// Андре́е блаже́нне.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от болестите им, или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая, по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал, заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се, Иоане! Пей и не спирай, Аз затова няма да те оставя“. Като казала това, Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко, „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах] Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, като на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. Затова оттогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

 

БЕСЕДА за блажения човimageек [1]



 

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1: 1).

 

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези, чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват. И тъй – първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример – съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението, намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт. 18: 6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти, Христе, победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

                                                                                                      

image 


[1] Св. Николай се придържа към църк. слав. текст – Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе (бел. прев.).


Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0

 

Преступник сам себя выдал

 

Зашел как-то разговор по поводу публикации «Нет ничего тайного» («Мали Мисионар» / «Малый Миссионер»), в которой говорится о том, что нет ничего тайного, что не стало бы явным. И один член нашего братства поведал такую историю:

«У нас в Хомоле нашли убитым священника. Расследование закончилось безуспешно. Преступник найден не был. А в селе один крестьянин праздновал Крестную Славу, и у него собралось много гостей. Когда настало время праздничной трапезы, хозяин предложил одному из гостей совершить обрядное разрезание пирога. Тот достал свой нож и собрался выполнить обряд. Но вдруг из его уст вырвались слова: «Не смею разрезать обрядный пирог тем же ножом, которым зарезал священника; это грех». Он вложил свой нож в ножны и право разрезать праздничный пирог передал другому гостю. Но сказанные слова дошли до властей, и убийцу арестовали. Он сознался в преступлении и был казнен».

 

 

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.10 05:27


  АКО ИКОНИТЕ НЕ СЕ ОТВАРЯТ ЦЯЛИТЕ - КЛИКНЕТЕ В/У ТЯХ.

imageimageimageimageimage



14 ОКТОМВРИ / 1 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

 

СВ. АП. АНАНИЙ

 

СВ. РОМАН СЛАДКОПЕВЕЦ

 

СВ. ИОАН КУКУЗЕЛ

 

Тропарь Покрова Пресвятой Богородицы, глас 4

 

Днесь благове́рнии лю́дие све́тло пра́зднуем/ осеня́еми Твои́м, Богома́ти, прише́ствием,/ и к Твоему́ взира́юще Пречи́стому о́бразу, уми́льно глаго́лем:/ покры́й нас честны́м Твои́м Покро́вом,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,// спасти́ ду́ши на́ша.

 

Кондак Покрова Пресвятой Богородицы, глас 3

 

Де́ва днесь предстои́т в це́ркви,/ и с ли́ки святы́х неви́димо за ны мо́лится Бо́гу,/ А́нгели со архиере́и покланя́ются,/ апо́столи же со проро́ки ликовству́ют:// нас бо ра́ди мо́лит Богоро́дица Преве́чнаго Бо́га.

 

Тропарь апостолу от 70-ти Анании Дамасскому, глас 3

 

Апо́столе святы́й Ана́ние,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

 

Кондак апостолу от 70-ти Анании Дамасскому, глас 2

 

В моли́твах тепле́йший засту́пниче/ и прося́щим скоре́йший послу́шателю,/ приими́ моле́ние, Ана́ние, на́ше/ и Христа́ моли́ поми́ловати ны,// Еди́наго во святы́х Почива́ющаго.

 

Тропарь преподобному Роману Сладкопевцу, глас 3

 

От ю́ности житию́ равноа́нгельному ревну́я,/ ве́ру, смиренному́дрие и терпе́ние стяжа́в,/ преподо́бне Рома́не Сладкопе́вче,/ оби́тель Свята́го Ду́ха был еси́,/ та́же избра́нник Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ и от Нея́ ми́лостивно сподо́бися да́ра сла́вити Бо́га./ Сего́ ра́ди моли́ся о нас, недосто́йных ученице́х твои́х,// да воспое́м с тобо́ю сладкогла́сно сла́ву нас ра́ди Воплоти́вшемуся Преве́чному Бо́гу.

 

Кондак преподобному Роману Сладкопевцу, глас 8

 

Боже́ственными доброде́тельми ду́ха/ измла́да украси́вся, Рома́не прему́дре,/ Це́ркви Христо́ве пречестно́е украше́ние был еси́:/ пе́нием бо прекра́сным украси́в ю́, блаже́нне./ Тем мо́лим тя: пода́ждь жела́ющим Боже́ственнаго дарова́ния твоего́,/ я́ко да вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче преблаже́нне, красото́ церко́вная.

 

Тропар на св. Иоан Кукузел

Сладкогласна и богодвижима лира, славей божествен и добропесенен, всезвучно пение на Вседържителя, огласящо песнотворно на Атон завинаги най-добрите тайноводства, в песни да възпеем богоприятния Иоан.

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 АКО ИКОНАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ ЦЯЛАТА - КЛИКНЕТЕ В/ НЕЯ.
image

13 ОКТОМВРИ / 30 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
 

СВ. ГРИГОРИЙ, ПРОСВЕТИТЕЛ НА АРМЕНЯ
 

СВ. РИПСИМИЯ, ГАЙАНИЯ И ДР.
 

Тропарь священномученику Григорию, просветителю Великой Армении, глас 4
 

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д;/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Григо́рие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
 

Кондак священномученику Григорию, просветителю Великой Армении, глас 2
 

Благосла́внаго и священнонача́льника вси,/ я́ко страда́льца и́стины,/ днесь ве́рнии в пе́снех и песнопе́ниих восхва́лим,/ бо́драго па́стыря и учи́теля Григо́рия,/ всеми́рнаго свети́льника и побо́рника,// Христу́ бо мо́лится, е́же спасти́ся нам.

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 1
  НЕДЕЛЯ СЕДЕМНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Евангелие за постоянството във вярата и молитвата  

НЕДЕЛЯ СЕДЕМНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за постоянството във вярата и молитвата

 

Мат. 15: 21 – 28, Зач. 62

 

       Никой не може да усети сладостта на доброто без постоянство в доброто. Защото по пътя към доброто най-напред се среща горчивина, та след това – сладост.

       Цялата природа е препълнена с поучения за постоянството. Нима младите издънки ще станат голяма гора, ако се уплашат от ветровете и снеговете? И нима реките щяха да са толкова полезни, ако не течаха в постоянно издълбаните корита? Самоубиват ли се мравките, когато колелата прегазят мравуняка на пътя, или отново и с постоянство градят друг? Ако бездушен човек разруши гнездото на лястовичката от своята къща, лястовичката, без да протестира, се отдалечава към друга къща и си гради гнездо. Каквото и да сторят природните бедствия и хората против растенията и животните, те ще удивят хората с несъкрушимото си постоянство в изпълнение на определеното им от Бога предназначение. Докато едно посечено или покосено растение има достатъчно сила да расте отново, то ще расте. И докато едно ранено и самотно животно има макар и малко сила за живот, то ще живее и ще извършва своето предназначение.

       Целият всекидневен човешки живот е преизпълнен с поучения за постоянството. Само постоянният войник постига победа; постоянният занаятчия се усъвършенства в своя занаят; постоянният търговец забогатява; постоянният свещеник изправя хората в своята енория; постоянният молитвеник се усъвършенства до светец; постоянният художник разкрива вътрешната красота на нещата; постоянният учен открива правилата и законите между творенията. И най-надареното дете никога няма да се научи да пише, ако постоянно не се упражнява в писане; нито пък човекът и с най-хубав глас ще стане добър певец без упражнения в пеенето.

Ето, ние сме свикнали всеки ден да напомняме на другите за постоянството и да ни се напомня от другите за постоянството в нашите обичайни домашни работи. Изглежда, че постоянството е единствената добродетел, в която никой не се съмнява, и която всеки препоръчва. Но това пословично постоянство, за което слушаме всеки ден, е само нашето училище за вътрешното постоянство в духовната област. Цялото постоянство в измайсторяването и обработването на предметите, в събирането на богатства, знания и умения, е само образ на онова исполинско постоянство, което ние трябва да имаме в усъвършенстването и работата над нашите сърца, в изхранването и обогатяването на нашите души, на нашата вътрешна, нетленна и безсмъртна същност.

       Накрая и Свещеното писание ни учи, от всяка своя страница, на постоянство в духовната област; учи ни със слова, а също така и с най-знаменателни примери на човешко постоянство и непостоянство. Два най-ужасни примера на непостоянство добре проличават в [простъпките на] Адам – праотеца на човешкия род, и при Иуда – най-напред апостол, а след това предател. По Божията благост и двамата били поставени в непосредствена близост до Бога. Адам бил с Бога в рая, а Иуда – с Христос на земята. И двамата започнали с послушание, а завършили с вероломство. Иудината съдба е по-страшна от Адамовата, защото Иуда вече имал пред себе си примера на Адам. Непостоянен бил в борбата и Саул, затова и полудял; непостоянен бил и Соломон, затова царството му се разделило. Но какво чудно и свръхчовешко постоянство показал Авраам с вярата си в Бога! И Иосиф – в целомъдрието! И Давид – в покаянието! И праведният Иов – в търпението! Какъв божествен пример на постоянство е показала Пресвета Дева Мария в чистототата! И праведният Иосиф – в богопослушанието! И апостолите – в богопослушанието и любовта към Христа! Наистина, толкова очевидни и ясни примери има в Свещеното Писание за това как постоянството в доброто в края на краищата побеждава и бива коронясано, та никой от нас, който чете за тези примери, няма да има извинение, че не знае, или че не е бил поучен. Как са могли това да знаят стотиците хиляди светии, девственици и мъченици от Христа до днес, а ние да не знаем? Не е да не знаем, а не искаме да сме постоянни. А да знаеш и да не си постоянен в доброто, повлича след себе си двойно осъждане. Който не знае за пътя на доброто и не върви по него, ще бъде бит малко. Но който знае за този път, и не върви по него, ще бъде бит много.

       Пътят към доброто се изкачва към планината и в началото е много тежък за онзи, който е навикнал да върви по равното или да слиза от планината. Който тръгне по пътя на доброто, но вземе, че се върне, той не може да остане на мястото, откъдето е тръгнал към планината, а пропада дълбоко в тъмнина и пропаст. Затова Господ казва, че не е годен за Божието царство никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад (Лк. 9: 62).

       Днешното евангелско четиво разкрива един прекрасен пример за постоянство във вярата и молитвата от една обикновена жена, и то езичница. Та този пример като жив огън да падне върху съвестта на всички онези, които се наричат вярващи, но във вярата и молитвата са твърди и студени като камък!

        И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Откъде излязъл Иисус? От Галилея, от земята на израилския народ, който произхождал от благословения Сим. Къде отишъл? По местата, където живеели хананейците – потомците на проклетия Хам. Значи, Господ излязъл от благословените и дошъл между проклетите. Защо? Защото благословените забравили Бога и станали проклети, а някои от проклетите признали Бога и станали благословени. След като укорил книжниците и фарисеите заради формалното спазване на външните обреди и нарушаването на Божиите заповеди за милосърдието и почитането на родителите, Господ със Своите ученици преминал в езическите земи. Защо Той отишъл между езичниците, като по-рано е заповядал на учениците си да отидат само при хората от дома Израилев (Мат. 10: 5 – 6)? „Първо – затова – както казва премъдрият Златоуст, – защото всяка заповед за учениците не важи за Него. Второ – защото видял, че евреите Го отхвърлят, и провидял, че накрая напълно ще Го отхвърлят. Бог е верен на Своите обещания – Той обещал чрез пророка да изпрати Спасител на еврейския народ. Бог сторил това. Но еврейският народ, чрез своите началници, отхвърлил Спасителя. Но както Бог е богат с начините за осъществяване на Своите планове, делото на спасението от това еврейско отхвърляне не се забавило, а още по-малко пък пропаднало. Спасителят преминал границата на [земите на] еврейския народ и отишъл между другите народи. Последователен и верен на Своя Завет, Господ най-напред пратил Своите ученици при еврейския народ, но след Разпятието възкръсналият Господ праща учениците си при всички народи. Накрая и третата причина: Господ искал още веднъж да засрами избрания и благословен народ с вярата на езичниците, та така да го доведе до покаяние и да го обърне към Бога. Първия път той сторил това чрез примера с римския стотник в Капернаум, който, като римлянин, принадлежал към Иафатовия род и който показал образец на вяра в Христа Господа. Иафетите и хамитите, значи, небесният Цар поканил на царската трапеза, след като семитите, като избрани и първозвани, отхвърлили поканата. Това трябвало да бъде предупреждение и укор. Но напразно, евреите упорствали докрай, затова били отхвърлени от Отхвърления. Сега пък вижте каква е вярата на жената езичница! Тя застава пред Господ, тя го нарича Господ и Давидов Син. Няма съмнение, че тя е чувала за Чудотвореца Христа, защото мълвата за него се била разнесла и сред околните народи. А сега тя узнала, че Той е дошъл и по тези краища. И тя, с  радост и голяма вяра, забързала към Него. Евангелист Марк пише, че Господ бил влязъл в една къща, защото не желаеше никой да Го узнае.

Очевидно с това Господ искал да покаже колко е силна вярата на езичниците. Той няма да се натрапва, но те ще Го търсят. Нещо повече, Той ще се крие от езичниците, но не ще може да се укрие. Ала не можа да се укриеСилната вяра на хананейката Го намерила. Народът, който Той поканил, не искал да пристъпи към Него, хората, които живеели в тъмнина и сянка смъртна, Го търсели; и дори когато се криел от тях, Го намирали.

       Забележете, че жената не казва на Господа: „Смили се над дъщеря ми“, а помилуй ме! Дъщеря ѝ полудяла; мъчел я дяволът, а майката моли Господ да се смили над нея. Защо? Защото в своето безумие дъщеря ѝ не разбира нищо; тя не чувства ужаса и мъката, които майка ѝ, като разумна, изпитва. От тези думи същевременно се вижда и голямата майчина любов към дъщерята. Майката търпи страданието на своето дете като свое страдание. Онзи, който би се смилил над нейната дъщеря, би се смилил и над нея, нещастната майка. А в това страшно положение на майката кой би могъл да ѝ стори каквато и да е милост, ако не стори милост на нейната страдаща дъщеря? Няма съмнение, че покрай полудялото момиче е натъжено цялото семейство[1] и всички негови роднини и приятели. Няма съмнение, че съседите стояли настрана, а враговете злорадствали. Къщата опустяла като гробище. От нея се разнасяли демоничните крясъци и безумният смях на бесноватата дъщеря. Можела ли опечалената майка да мисли, сънува, да говори и да моли за нещо друго? А може би е осъзнавала някой свой грях, поради който се смятала за виновна за страданието на своята дъщеря? Затова и казва: Помилуй ме!

       Но Той не ѝ отвърна ни дума. Не било в Христовия нрав да не отговаря на въпросите и молбите на хората. Той отговорил дори и на сатаната – на Своя изкусител, в пустинята. Той не отговарял само на въпросите на Своите несправедливи съдии и мъчители – Каифа и Пилат. Защо, тогава, Той мълчаливо пропуска молбата на тази нещастна майка? За да се отворят очите на онези, които не виждат, та да видят онова, което Той вижда. Жената да покаже по-силно своята вяра в Него, та да видят и разберат това всички придружаващи Христа.

        И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Виждате ли колко мъдро постъпил премъдрият Господ, като не изпълнил веднага желанието на жената и защо не отговорил на нейната молба! При учениците вече се появява съжаление към бедната молителка. Отпрати я означава: или изпълни молбата ѝ, или ясно ѝ откажи, та да не вика след нас. На молбата на Своите ученици Господ отговорил, че Той е пратен само при изгубените израилеви овце, т.е. при еврейския народ. Защо Господ постъпил така? Първо – за да покаже, че Бог е верен към Своя завет; и второ – за да наведе учениците към размисъл, че и езичниците са деца на живия Бог, че и те се нуждаят от помощ и спасение. С това Той дава възможност на учениците, чрез тази бедна жена със силна вяра, сами да се опълчат против ограниченото еврейско разбиране, че Бог се грижи само за евреите, и че Бог е Бог само на евреите. Господ умишлено говори, както говорили всички евреи, та учениците да се замислят и сами да стигнат до извода, че техният народ е сгрешил; и че това разбиране е толкова по-погрешно, колкото повече техният народ се отмята от Бога – от Христа Господа, като го презира и отхвърля. Господ Иисус не искал да учи Своите ученици само с думи, а и с реални случаи от живота. Вместо думи, в този случай, Той оставя случващото се с жената езичница да бъде незабравимо поучение за учениците. Всъщност, той затова прекосил границата на еврейската земя и дошъл в езическите краища, та с този забележителен случай да поучи Своите последователи. Но вижте по-натам как хананейката изразява своята непоколебима вяра в Христа Господа: Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! Тя била уверена, че ако Христос не ѝ помогне, никой на света не ще може да ѝ помогне. Без съмнение тя е обиколила всички лекари и е прибягнала към всички езически врачувания, но без успех. Бесноватата ѝ дъщеря си оставала бесновата. Но ето Го Изцелителя на всички мъки и болести! Тя е слушала за Него: тя е вярвала в Него и преди да Го е видяла. Но сега, след като Го видяла, в нея още повече се разгоряла вярата в Неговата божествена сила. Той може това, което не може никой. Той, ако само пожелае, може всичко! Жената непоколебимо вярва, че Той може, и се старае само да Го склони да направи онова, което може да направи само Той – Той и никой друг в целия свят. Затова, когато не отговорил на първата ѝ молба, и когато не ѝ обърнал внимание дори и след молбата на Неговите придружители, тя изтичала пред Него, паднала на колене и завикала: Господи, помогни ми!

       А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Страшни думи! Но Господ отново не говори от Себе Си, а с езика на съвременниците си – евреите, които смятали само себе си за Божии чада, а всички останали народи за псета. С това Господ иска да предизвика силно възмущение на Своите ученици против изключителната еврейска злоба. С това Господ желае да пробуди в душите на учениците мисълта, която по-късно той изрекъл в очите на книжниците и фарисеите, казвайки: Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат (Мат. 23: 13). Ето, онези, които са наречени чада, са станали като псета, а онези, които са считани за псета, се обръщат и стават Божии чеда. Но, разбира се, Господ не искал да укори само евреите, а и езичниците. Те са наречени от евреите псета повече от злоба, но в това название има и много истина. Защото езичниците в Тир и Сидон са също като онези в Египет и другаде – отдавна, отдавна отстъпили от истинския и жив Бог и предали ли се в служба на демоните, които са по-жалки псета от всички псета. С това Христос не укорява лично жената, а укорява нейния народ и всички езически народи, които служат на демоните чрез идолите и други мъртви предмети, чрез разни гадания и чрез нечисти жертви.

       Тогава тази изключителна жена – по-голяма по вяра от избраните евреи и от презрените езичници – отговорила на Господа: Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тъй удивително отговорила тази жена! Тя не отрича, че принадлежи към онези народи, които могат да се нарекат псета. Нито пък, макар и по-добра от евреите, се притеснява да ги нарече господари. Тя бързо разбрала образните и преносни слова на Спасителя. Защото от голямата вяра идва и мъдростта, от голямата вяра идват и подходящите думи. Такова е нейното смирение пред Господ и такава е нейната любов към болната ѝ дъщеря, че и названието псе не я обижда! Кой от нечистите хора, застанали пред Господ, не би се почувствал като нечисто псе? Само онзи, който и в своята греховна нечистота има лъч на вяра. Не съм достоен да влезеш под покрива ми – казал на Господ езическият стотник в Капернаум. А сега тази жена езичница не се срамува пред Господа да нарече себе си псе. Докато човек не се почувства грешник, не може и една крачка да направи към своето спасение. Мнозина и мнозина велики светци на Църквата, по-чисти и по-светли от милиони други хора, не се срамували да нарекат себе си псета. Такива се чувстват всички наистина пробудени хора, които са отрезнели от пиянството на земните и плътски страсти и виждат в блатото на греха своето унижение. Докато човек не почувства това, той се люлее в смрадливата люлка на греха и не може да разбере необходимостта от вярата, нито пък има вяра. Докато псето не почувства срам от това, че е псе, не може да пожелае да стане лъв, и докато на жабата не ѝ засмърди тинята, в която живее, не ще пожелае да се издигне и полети като орел.

Бедната жена от тази притча дълбоко почувствала езическото безсилие в света, неговото унижение, неговата нечистота, тинята и гнойта и срама на неговата същност. Тя копнеела за нещо по-светло и по-чисто. И това, за което жадувала, изведнъж ѝ се открило в Христос, и то в най-голяма мяра и в най-голям блясък. Затова тя не отстъпила от Него; затова и претърпяла Той да ѝ каже, че принадлежи на към рода на псетата. Не само претърпяла, а сама го признала! Но осъзнавайки недостойното си потекло, тя проси барем поне троха, от онзи животворящ хляб, който Господ пратил на Израиля. Хлябът е Христос и трохите са, макар и най-малката, Неговата милост. Гладните псета, които нямат и трохи, се задоволяват и с троха.

        О, жено, голяма е твоята вяра – рекъл Господ, – нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря и́ оздравя. Господ казал тези думи чак когато докарал работата докрай. Даже и родна дъщеря на Авраам да е била тази жена, не би могла по-ясно да покаже своята вяра от от начина, по който я показала. Който имал очи да види и уши да чуе, е видял и чул. Нямало какво повече да се очаква. Чак и неверният Иуда е могъл да види голямата вяра на хананейката. И маловерният Петър. И съмняващият се Тома. За никой от Своите апостоли Господ не е изрекъл такава похвала. Към кого от тях е отправил думите: голяма е твоята вяра? А на всички сякаш казал: „О, маловерни!“. И само веднъж ли? Не рекъл ли им веднъж, укорявайки ги: О, роде неверен и развратен! (Мат. 17: 17). Той затова ги и завел в ханаанските места, та чрез вярата на тази езичница, която не познавала нито Закона, нито пророците, да ги научи на велика вяра и да им покаже голямата сила на вярата. Господ постепенно учил Своите ученици на вярата. С този случай в езическите земи Той им изнесъл добра лекция и с нея усъвършенствал тяхното обучение. Ето каква е вярата на тази жена, въпреки че всичко, което научила от своя род на този свят и в този живот, било погрешно! Тя била научена, че слънцето, месецът, животните и камъните са богове! Била родена и живяла сред мрак, невежество и срам. Тя, в края на краищата, произхождала от хананейците, т.е. от онова зло племе, което Бог прогонил от обетованата земя, за да направи място за еврейския народ – Своя, избран някога, народ. Наистина много поучения, много поводи за размисъл за Божиите пътища и много причини и за апостолите, и за техния народ, за срам и покаяние.

       Апостолите разбрали и усвоили това поучение, ако не веднага, то по-късно, утвърдили се във вярата и посели Христовата вяра по целия свят; за тази всесилна вяра загинали и се прославили.

Но дали ние сме разбрали и усвоили това поучение? Днес Христовата Църква в света е избраният Божий народ, новото царство и новото свещенство. Вижте пак как Господ е пренебрегнат между християнския народ! Как кръстените хора са станали не само род маловерен, а род неверен и развратен! Как вярват във всичко друго, но не и в Христос, и търсят опора и помощ в своя живот от слепите и глухи предмети и вещества около себе си повече, отколкото от всесилния Господ Христос! Как чрез това сами себе си вече са наказали ужасно, защото са станали унили, озлобени, безсилни и нещастни! Такива са били и евреите по времето на Христовото пришествие на земята. Християнските народи държат ключа за небесното Царство, но днес малцина влизат в това Царство, а впрочем, не дават, и на които биха желали, да влязат в него. Защото пред нехристиянските народи те се представят като по-жестоки, по-злобни, по-егоистични и по-материалистични от самите тях. С това те отблъскват нехристиянските народи от Христа и им пречат да влязат в Царството, за което те копнеят. Пред тези народи от Царската трапеза падат само трохи и те събират и ядат тези трохи. Но как те – езичниците, да се нахранят до насита, когато европейците и американците като господари седят около Царската трапеза, но са духовно гладни и жадни? Няма ли скоро да настъпи краят на Божието дълготърпение? Не ще ли Господ скоро отхвърли онези, които отхвърлят Него, както вече веднъж сторил [с иудеите], и да обяви избраните за неизбрани, а неизбраните за избрани, благословените за проклети, а проклетите за благословени?

Но какво ни остава да правим между това богоборческо поколение? Нищо друго освен онова, което направила хананейката – постоянно да молим живия всемогъщ Господ Христос и с вяра да викаме: „Господи, помилуй нас, грешните!“. Защото, ако е воля Божия да се замени едно избраничество с друго; защото, ако Неговата света воля е да се отнеме Царството от християнските народи и да се даде на други; ако наказанието за греховете е близо – все пак с отхвърлянето на християнските народи няма да бъдат отхвърлени всички християни, както с отхвърлянето на еврейския народ не са отхвърлени всички евреи. Така, както и които са признали Христа след разоряването на Иерусалим, са спасени, както и онези, които са Го признали по времето на Неговото пребиваване на земята. Защото много от евреите се кръстили по-късно и дори някои от тях станали велики светци на Божията Църква. И днес, онези от тях, които се обръщат към Христа, се спасяват, както са се спасили мнозина техни праотци преди отхвърлянето [на евреите] и отмяната на избранничеството. Защото Богу било не толкова до държавата, колкото до хората; защото на Бога не му било толкова до народа, колкото до спасението на отделните живи души. Затова не трябва да се боим и да казваме: „Ще погинат днешните християнски държави и народи, значи – ще погинем всички“. В Содом Бог  имал един-единствен вярващ – праведния Лот, и единствено него е спасил тогава, когато допуснал гибелта на Содом.

       Да се вгледаме в постоянната молитва и силната вяра на бедната хананейка и да не падаме духом дори и за миг. Неотклонно да вярваме и да се стараем огънят на нашата вяра да не угасне. Постоянно да възнасяме нашите молитви към живия Господ, както за себе си, така и за цялата Божия Църква и за целия човешки род. И вярата – само вярата – ще укрепи нашата душа и ще разпръсне всеки страх и всяко съмнение от нея, а молитвата ще ободри нашия дух и ще ни изпълни с радостна надежда, правилни мисли и пламенна любов.

       Нека милостивият и човеколюбив Господ Иисус да подкрепи нашата вяра и чуе нашата молитва, заради което Нему слава и хвала заедно с Отца и Светия Дух – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – цялата къща (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0
 О бессовестных поставщиках

«Не будет добра нашим поставщикам! Не сохранятся очаги битольских поставщиков!» – так говорит дядя Митко Илич, который сам долгое время занимался поставками для армии.

«Поставщики не боятся греха. А ведь обманывать при поставках для армии – очень большой грех. Бог страшно карает за это. Здесь, в Битоле, стояла турецкая армия. Турки не едят свинины, а также не позволяют держать и колоть свиней. Но одно время тяжело стало доставать бараний жир. А поставщиком жира тогда был какой-то еврей. Он привез из Сербии много свиного жира, подмешивал к нему немного бараньего и этим снабжал турецкую армию целых шесть месяцев. Турки, ничего не подозревая, были вполне довольны. А когда узнали, полетела голова того еврея. Так вот, погиб не только еврей-поставщик, но весь его род вымер, и не осталось никого из потомства.

Был другой такой, из Граешницы, поставлявший соль, в которую подмешивал много толченого белого мрамора. Как-то один хозяин купил у него соли для овец, высыпал ее в воду, чтобы растворить и сделать замес мякины. А на дне корыта остался нерастворяющийся мрамор. Он разозлился и заявил турецким властям. Поставщика отправили на каторгу. И его семья пропала, очаг погас.

Знал я и поставщиков мяса. Они тоже не боялись греха перед Богом. Турецкие солдаты получали мясо ежедневно, кроме четверга и воскресенья. Так эти поставщики сбывали им и павший скот, и буйволов вместо волов, и мясо дохлых ослов. И вот, нет ни их, ни рода от них.

Я был знаком с 200–300 поставщиками. Огромные деньги они сколачивали. Да смотрю сейчас: очаги их не горят. Одни умирали от тяжелых болезней; у других дети с ума сходили; у третьих все приобретенное шло прахом. Да, да, храни Бог от такого богатства, как у поставщиков!»

Правильно, дядя Митко. Это подтверждает жизненный опыт повсеместно, от востока до запада. Всевидящее око Божие смотрит, чья рука дает камень вместо хлеба и змею вместо рыбы, да бьет по ней и предостерегает.

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626537
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031