Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626477 Постинги: 1881 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  96 97 98 99 100 101 102 103 104  >  >>
 

ДО РАБОТНИКА МАТИЯС:   ЗА БРАТСТВОТО МЕЖДУ ХОРАТА

 

Пишеш, че на света му е тежко, а от какво - и сам не знае. Ако светът не знае, знае Божията Църква. Светът страда от отчуждението между хората. Родството на човек с човека е забравено и хората се държат един към друг като странници и чужденци. Думите „съгражданин", „сътрудник", „другар" са изместили думите „брат" и „братство". В Русия, където хората  по-често от където и да било в света са се обръщали един към друг с „братко", сега се наричат „другарю". И това се смята за напредък. Напредък би  имало в намирането на още по-близко родство между хората, отколкото са  намерили нашите предци, и в постигането на още по-голяма близост в чо­вешките отношения. Но ако нашите предци са се наричали „братя", а ние  се наричаме „другари", то това е знак за напредък не в близостта и едине­нието, а в разединението и отчуждението. Христос е казал: „Всички вие сте братя”. Братя сте, защото имате един Отец, Който е на небесата, и ще бъдете, и ще останете братя дотогава, и само дотогава, докато всички признавате Едничкия си Отец. Защото братството зависи от бащинството. Там, където няма баща, не може да се говори за братство. И щом се отрече общият Баща, неизбежно се отрича и братството между хората. Тогава брат­ството се заменя с другарство, от което неизбежно се преминава към още по-голямо отчуждение и разединение. Другар означава чужд човек, случа­ен спътник, някой, когото си срещнал, но не и брат. Преди предателството Господ се е обърнал към Иуда с „друже". А след възкресението Си е нарекъл останалите си ученици „деца". „Деца!" - подвикнал им Той на брега на Генисаретското езеро.

И така, хората страдат от разединението и от нищо друго. Човекът се е отчуждил от своя ближен и не може да го нарече брат. Човекът се е уса­мотил. Почувствал се е осиротял - без сродник на небето, а следователно и на земята. Отчуждените хора делят земното богатство и никак не могат да го поделят. За скараните братя нивата никога не е справедливо разделена. Възстановяването на братството между хората - ето това би било напредък. Но това възстановяване може да бъде постигнато само чрез признаването на един Отец на всички хора. Небесният Отец очаква това от чедата си. И днес Той би могъл да се оплаче както и някога: „Аз възпитах и въздигнах си­нове, а те се побуниха против Мене” (Ис. 1:2). Блажени са онези, които не са се отчуждили от Него. Те никога няма да се почувстват самотни и осиротели, без Отец и без братя. Те са блажени и затова, защото ще познаят родството на Божиите люде, което е по-висше от братството. Ще познаят единството в Христос, което е обещано на Христовите ученици и което е подобно на Божието единство в Светата Троица - неразделно и неслято. „Да бъдат едно,  както сме и Ние” (Иоан. 17:11) - това е последното желание на Христос. Това  Синът Божи казва на Отца в Светия Дух. Ето го върховното родство на хората, върховното съвършенство. Ето я крайната цел и само ако вървят към нея, хората могат да бъдат сигурни, че вървят напред и могат без лъжа и съмнение да изрекат възвишената дума „напредък".

Мир на теб и благословение от Бога!

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Обикновено св. Николай се изобразява от едната страна на Спасителя, Който държи Евангелие в ръцете Си, а от другата му [на св. Николай], Пресвета Дева Богородица с архиерейски омофор[i] в ръцете. Това има своя двоен исторически  смисъл; първият показва призоваването на Николая към архиерейско служение, а вторият – отменянето[ii] на наказанието му заради конфликта[iii] му с Арий. Св. Методий – патриарх Цариградски, пише: „Една нощ свети Николай видял Нашия Спасител в слава да стои близо до него и да му подава Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна видял Богородица, Която поставяла на раменете му архиерейски омофор. Малко след това видение се представил Мирският епископ Иоан, и Николай бил поставен за епископ на града“. Това е първият случай. Вторият случай станал по време на Първия Вселенски събор в Никея. Kато не успял с разумните си доводи да накара безумния Арий да спре да хули Сина Божий и Неговата Пречиста Майка, св. Николай го ударил с ръка по лицето. Светите отци на събора, негодувайки заради тази му постъпка, отлъчили Николая от събора и го лишили от всички архиерейски знаци. Но в същата нощ няколко от светите отци имали едно и също видение, а именно: как от едната страна на св. Николай стои Спасителят Господ, държейки Евангелие в ръце, а от другата му страна – Пресвета Богородица с омофор, подаваща му взетите архиерейски знаци. Като видели това, отците се ужасили и веднага върнали на Николай онова, което му били отнели, започнали да го почитат като велик Божий угодник и неговата постъпка спрямо Арий изтълкували не като дело на безумен гняв, а като израз на велика ревност за Божията истина.

 

БЕСЕДА за отсъствието на грях в Божиите дела

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Всичко, братя, което е сътворено и както е сътворено от пречистия и безгрешен Бог, е чисто и безгрешно. Всяка твар Божия е чиста и е безгрешна, докато е обърната към Бога, докато не се е отделила от Бога и докато не е станала враждебна към Бога. Всяка твар сама по себе си хвали и прославя Бога, докато е чиста и безгрешна. Затова Псалмопевецът казва: Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия! (Псал. 150: 6). Всяка разумна твар Божия усеща като естествено и главно свое предназначение да хвали Господа. Но макар да е така, братя, хората се питат: „Ама щом е така, откъде е злото в света?“ От греха, само от греха. Грехът от светлия ангел направил дявол. Дяволът сам себе си доброволно направил съсъд на греха, па побързал и другите творения Божии да направи такива съсъди. Със свободната си воля[iv] към дявола се присъединили и някои други ангели, а след това и първите хора – Ева и Адам. Оттук е произлязло смесването на доброто и злото в света. Но онова, което е сътворено от Бога, и днес е добро, както е било и в първите дни на сътворението. Отровата е дошла от греха, защото грехът е най-лютата отрова от всички съществуващи. Грехът е навлякъл проклятието, причинил помрачаване на умовете, предизвикал вражда на творенията спрямо техния Творец, отдалечил човека от човека, човека от природата и природата от човека. О, братя мои, от Бога е всяко добро, а от греха – всяко зло. Не съществува никакво зло, свързано с Бога, и не съществува никакво зло, несвързано с греха. Много философи са изучавали същината на греха и поради грубостта на своя ум са твърдели, че злото е в материята и материята е злото. Обаче, само ние християните знаем, че същността на злото е грехът и злото няма друга същност освен греха. От това е ясно, че ако желаем да се запазим от злото, трябва да се пазим от греха.

О, Боже безгрешни, помогни ни да се запазим от греха и греховното тление. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[i] Омофор – дълга широка лента, част от епископското облекло (бел. ред.).

 

[ii] В ориг. – опрaвданието (бел. прев.).

 

[iii] Св. Николай ударил плесница на Арий. За подробности – вж. житието му – 6 декември (бел. прев.).

 

[iv] В ориг. – по свободното си самоопределение (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО СЪДИЯТА ПЕТЪР П.:  ЗА ОТХВЪРЛЕНАТА МОЛБА

 

 

Смутен сте от остротата, с която Христос отхвърлил молбата на един чо­век. Този човек пристъпил към Господа и казал:

„ Учителю, кажи на брата  ми да раздели с мене наследството”. Христос му отговорил: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля”(Лук. 12:13-14)? Тези думи на Спасителя Ви се струват прекалено резки и едва ли не неприлични за Него. Позовавате се на друга Негови слова: „Искайте и ще ви се даде” и намирате тук противоречие. Но разбирате ли Вие какво е искал онзи човек от Христос? Искал е Той да му бъде съдия при подялбата на наследствения имот между него и брат му, Нима е уместно да се занимава с делби между братя Онзи, който е до­шъл на земята да помирява и обединява? Искал е от Царя на царете, Който  е слязъл от небето, за да направи хората царски синове, да се заеме с дребен съдебен процес. Искал е това с прикритото желание Христос да застане на негова страна против брат му. Искал е следователно най-праведният между праведниците да отсъди несправедливо и да извърши неправда над него­вия брат! Какво по-евангелско от това Господ решително да отхвърли една такава молба?

Имало един човек, чиято кръстна слава била в деня на св. Архангел Михаил. Той постоянно се хвалел, че неговият Архангел изпълнява всичките му молби. Но веднъж този човек се скарал със съседа си и започнал да се моли на светия Архангел да убие този съсед със своя меч. Когато молитвата  му останала нечута, той се разгневил и се зарекъл, че няма повече да праз­нува своята слава. Тогава светият Архангел му се явил и му казал: „Винаги, когато си искал нещо добро за теб или за друг, аз съм ти бил помощник, но сега, понеже дръзко искаш да стана палач на твоя съсед, аз те напускам". От този час човекът заболял и останал прикован към леглото, докато не се покаял и не се научил правилно да мисли и правилно да се моли.

Спомнете си как Господ отхвърлил молбата на двамата Свои апосто­ли, които искали от Него да изгори с огън едно негостоприемно село (Лук. 9:54). О, братко мой, Бог проявява Своята милост именно в това, че не из­пълнява всички наши молитви. Ако Той изпълняваше всяка молитва на все­ки човек, човешкият род щеше бързо да погине. Мислите ли, че майката,която не дава пистолет в ръцете на своето дете, е немилостива? Не, имен­но от огромна жалост към чедото си майката не изпълнява всички негови молби. Жестока би била майката, която би изпълнявала всички желания на невръстното си дете. Може ли то да знае кое е полезно за него и кое е гибел­но? Веднъж Господ казал на Своите любими ученици: „Не знаете какво искате” (Мат. 20:22). Свети апостол Павел пише: „Не знаем за какво да се помолим, както трябва”. Затова преди всичко трябва да се молим на нашия Творец да ни дарува Своя Дух. Защото който има в себе си Божия Дух, знае правилно да общува с Бога. Когато Божият Дух е с нас, тогава „Сам Духът се моли за нас (Рим. 8:26) . Тогава нашата молитва е правилна и винаги бива чута от Бога.

Нека и на Вас Бог дарува Своя Свят Дух!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове: 0


 ВЪПРОС: Кой е истински монах?

 

ОТГОВОР: Онзи, който постоянно принуждава себе си да изпълнява Божиите заповеди.

(Преп. Захарий Египетски)

 

[Това в пълна сила се отнася и за миряните]

Категория: Други
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

 

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

 

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Послушанието и смирението са основа на духовния живот, основа на спасението, основа на цялото устройство на Божията Църква. Великият Иоан Дамаскин, велик във всяка добродетел, като монах е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя пример на послушание и смирение. Неговият старец – духовният му отец, изпитвайки го, един ден му дал изплетени кошници и му наредил да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил твърде висока цена за кошниците, като мислел, че Иоан няма да може да ги продаде на тази цена и ще трябва да ги върне обратно. Иоан, следователно, трябвало да измине дълъг път, второ – трябвало да иде като беден монах в града, където някога бил най-влиятелният човек след царя, трето – да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто – ако не продадял кошниците, щял напразно да бие натам-насам толкова път. По този начин старецът искал да изпита послушанието и смирението на своя славен ученик. Иоан мълчаливо се поклонил на стареца и без да каже и дума[1], взел кошниците и се отправил на път. Стигнал в Дамаск, застанал на площада и зачакал купувачи. Като споменавал цената на интересуващите се минувачи, те му се присмивали и го ругаели като безумен. Цял ден стоял и цял ден бил подложен на присмех и подигравки. Но Бог, Който всичко вижда, не оставил Своя търпелив слуга. Един гражданин, минавайки, се загледал в Иоан. И макар Иоан да бил в бедно монашеско расо, с изсъхнало и побледняло от пост лице, гражданинът познал в него някогашния велможа и пръв министър на царя, при когото той бил на служба. Познал го и Иоан, но и единият, и другият започнали да се договарят като непознати. Макар Иоан да обявил превисоката цена на кошниците, гражданинът, спомняйки си за добрината, която някога Иоан му сторил, ги купил, без да се пазари. Като ликуващ победител се върнал св. Иоан  в манастира и донесъл радост на своя старец.

 

Беседа за това, че всяко добро е от Бога

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1: 7).

 

От добър Творец, братя, могат да произлизат само добри дела. Нека замлъкнат устата на онези, които казват, че от Бога произлизат и доброто, и злото. След всяко Свое дело сам Бог потвърждава, че е добро. Шест пъти Той посочва, че онова, що е Той създал, па накрая и седми път, разглеждайки всичко в целостта му, го оценява като твърде добро (31 ст.). Общо, значи, седем пъти Той повтаря, че всичко станало по Неговата свята воля, е добро. Не е ли много чудно как някои хора могат да заявяват безбожното твърдение, че от Бога произлизат и доброто, и злото!? Бог, като знаел, че върху Него ще се хвърлят, или по-добре да се каже, че през всички векове ще се хвърлят такива клевети, предварително, за всички времена и за всички поколения, е представил Своята защита и я е повторил седем пъти. Злото е от греха, а в Бога грях няма. Бог, следователно, не може да върши зло. Той се нарича Всемогъщ, защото е силен да извърши всякакво добро. Превратно говорят за Бога онези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, защото може да върши добро и зло. Бог е извор на доброто, от нищо неразмътен, и от Него не може да произлиза нищо, което е противно на доброто. А за всеки разумен човек е ясно, че злото е противно на доброто. Знайте, братя, за двойственост в Бога – вечния извор на доброто, говорят онези, в които има двойственост на добро и зло. А всички онези, които обичат доброто, и вървят по пътя на доброто, и се стремят към доброто, вътре в себе си, имат ясно откровение, че Бог е добро и само добро.

О, Боже наш, Сътворителю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всички Твои дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – без забележка (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 3 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло – духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

 

БЕСЕДА за двата свята

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване – и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп.Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ДО ДЖОРДЖЕ ПЗА МОЛИТВАТА „ГОСПОДИПОМИЛУЙ!"

 

 

Искаш точно да знаеш при какви случаи се използва тази молитва и как­ва е нейната сила.

Използвай я и за себе си, и за другите. Викай като слепия Вартимей: Господи, помилуй ме! Но викай и като десетте прокажени: Господи, помилуй нас.  Моли се за себе си, моли се и за всички хора.

Моля ти се, Господи, за мен - родения в немощ: Господи, помилуй ме! И за всички хора, в немощ родени: Господи, помилуй нас!

Подмами ме светът и аз погазих Твоя животворен закон: Господи, по­милуй ме! И за всички, които като мен са погазили закона ти: Господи, по­милуй нас!

Днес-утре съм Твой гост в този свят, а след това ще отмина като сянка и ще бъда причислен към починалите: Господи, помилуй ме! Моля ти се и за всички починали с вяра: Господи, помилуй нас!

Господи, помилуй онези, които са на власт, трижди ти се моля, защото ги грози опасност да станат насилници.

Господи, помилуй богатите, трижди ти се моля, защото ги грози опас­ност да станат развратници.

Господи, помилуй бедните и сираците, трижди ти се моля, защото ги грози опасност да паднат в отчаяние.

Господи, помилуй богатите със светски знания, трижди ти се моля, за­щото ги грози опасност да обоготворят себе си, а Теб да забравят.

И за който и да си спомниш по време на молитва - било жив, било по­койник, било още нероден, веднага кажи: Господи, помилуй!

И ако ти дойде на ум за някой твой неприятел, кажи: Господи, помилуй!

А каква е силата на тези думи, ще ти каже при общото възкресение сле­пият Вартимей: „Сляп бях и прогледнах“.

Ще ти кажат прокажените: „В проказа бяхме и се очистихме“.

Ще ти кажат бесноватите: „Безумни бяхме и дойдохме на себе си“.

Ще ти кажат разслабените: „Болни бяхме и оздравяхме“.

Ще ти кажат умрелите: „Мъртви бяхме и оживяхме“.

Ще ти кажат апостолите: „Буря беше и стихна“.

Ще ти каже покаялата се грешница: „Греших и получих опрощение“.

Ще ти каже разбойникът от кръста: „Престъпник бях и пръв влязох в рая“.

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 1


 ВЪПРОС: Как да се избавим от греховете?

 

ОТГОВОР:  „Страхът Господен изкоренява от душата всички лукавства и грехове“.

( Преп. Антоний Велики )

Категория: Други
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

 

 

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  


[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

 

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0


 Kойто е пристъпил към подвиг, трябва да приема монашество едва след дълго упражняване в добродетелите. Защото монашеското звание е високо и трябва да служи за полза на душата и за спасение
Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО БОЯДЖИЯТА  ЛЮБИСАВ  И.:  ЗА БОЖИЯ ДЕН

 

 

Според думите на свети апостол Петър ние, християните, очакваме и же­лаем идването на Божия ден.Не са ли всички дни Божии, питаш ти? Да, всички дни са Божии. Всеки ден и всяка нощ са Божии, както е казал и пророкът: „Твой е денят и Твоя е нощта”. Бог е основал времената и годините. Той е Господар на времето и на вечността. Но този последен ден по преиму­щество е наречен ден Божи. Това е денят, в който Бог ще се яви, за да съди света. Денят на победата на Божията истина и Божията правда. Представи си един стопанин, който е посял семе на нивата си. В един ден той е сял се­мето, в други дни поливал и плевил поникналото жито, в трети отпъждал птиците и животните от посевите, в четвърти жънал. Накрая настъпил и денят на вършитбата. Кой от всички тези дни ти би нарекъл ден на стопа­нина? Естествено, този последен ден, когато той вее и пресява житото на гумното си. И останалите дни са били негови, но този последен ден за него е ден на дните, защото в него ще събере добива си и ще отметне загубите. Нека твоят ангел-хранител ти помага да бъдеш в добитото от Бога, а не в загубите.

О, колко велик и страшен ще бъде онзи ден на Стопанина на света, ко­гато ще се вее и пресява;

когато ще се отдели житото от плевелите;

когато хищните плевели няма повече да могат да смучат соковете на пшеницата;

когато тайно посетият от врага на Стопанина посев ще бъде отделен и хвърлен в неугасим огън;

когато всяка твар, която самоволно е унищожила в себе си печата на своя Стопанин, печата на Светия Дух, ще бъде изхвърлена вън и лишена от Неговата грижа;

когато ще бъдат изтрити сълзите и изцерени раните на всички, които са плакали в този век сред присмехулниците и хулителите;

когато безброй ангели заедно с безброй праведници ще запеят песента на победата и славата.

Тръби и възклицания, и светлина без нощ.

Слава, радост и безкраен живот!

Тържество на Божия Агнец над всички зверове!

Победоносен край на една неизречена драма, започнала с измамна победа на сатаната над прародителите на човешкия род в Рая!

Край на Христовите страдания, разпрострели се върху милиони праведници от сътворяването на света до днес!

Бог е всичко и във всичко!

И Царството на светиите е извън времето и извън всички ограничения.

Ето това ще бъде онзи Божи ден!

Нека и на теб той донесе вечен живот! Амин!

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  96 97 98 99 100 101 102 103 104  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626477
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031