Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 569221 Постинги: 1595 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  98 99 100 101 102 103 104 105 106  >  >>
                                             

                                    Из житието на блажена Теодора

 

            Най-блажената измежду жените, Теодора, реши да се отрече от света и от всичко, което е в него, та чрез мъдри помисли да повали лукавия. А за да се скрие от мъжа, който усърдно я търсеше, тя се преоблече е мъжки дрехи. След това се запъти към един мъжки манастир, намиращ се на осемнайсет поприща от Александрия. Там Теодора застана пред портите и помоли да я пуснат и приемат в числото на подвизаващите се. В манастира, макар да я счетоха за мъж, а не за жена, все пак казаха, че тя трябва първо да прекара цяла нощ под открито небе и с това да покаже на братята доказателство за въздържанието си. На Теодора и бе известно, че нощем там бродят много зверове, понеже мястото бе пустинно и съвсем диво. При все това не само прие с радост казаното, но и го изпълни на дело - прекара цяла нощ пред портите в очакване. Защото Този, Който в древността укроти яростта на лъвовете заради Даниил, предвидя до каква степен на добродетелта ще достигне светата и я опази невредима от зверовете. И самите монаси, след като я изпитаха, разбраха това и решиха, че присъствието и при тях е угодно на Бога. След като бе радушно приета, игуменът на манастира започна подробно да я разпитва коя е и защо се е обърнала към монашеския живот.

            -Да не би да имаш някакви дългове - попита той - или може би си уличен в убийство, или пък не знаеш как да изхраниш децата си и затова си напуснал светския начин на живот?

            -Поради нито една от тези причини - отговори Теодора, - а само за да избягам от светската суета и да оплаквам собствените си грехове.

            -Как се казваш? - пак я попита игуменът.

            -Теодор ми е името - отговори мъжествената жена.

            -Не си мисли, брате Теодоре - каза той, - че тук ще живееш без никакъв труд. Но ако искаш да приемеш върху си игото на послушанието, знай, че ще служиш на братята във всичките им нужди. В самия манастир ще се грижиш за зеленчуците, като при необходимост ще носиш вода и ще ги поливаш. Освен това ще служиш и на външни нужди на манастира. А ако ти кажат да отидеш в града по някаква ра­бота, не бива да отказваш. И нека това не ти бъде оправдание да изоставиш труда си на подвижник. Напротив, задължително трябва да пребиваваш в пост и молитва, всеки ден по обичая да пееш вечерня и утринно славословие. Освен това не бива да пропускаш нито една от службите, наречени часове. Също така трябва да прекланяш колене и с това да смиряваш тялото си против нападенията на тези, които воюват е нас.

            Блажената внимателно изслуша всичко това и го прие като нещо радостно за душата, а след това обеща, че ще върши всичко е голямо желание. Така тя се присъедини към устава на това добро обиталище на монаси. И понеже трябваше да изпълнява обетите, които даде пред Бога, Теодора не започна да прибягва към оправдания и леност, а се сбогува е всички плътски помисли и пристъпи към трудове.

            Така в продължение на осем години поливаше зеленчуците, които предаваше в манастира според потребностите му. Всеки ден се занимаваше е мелене на брашно, замесваше тесто и след това печеше хляб. Вареше и зеленчуци - с тях се хранят тези, които се стремят да умъртвят тялото си. При това винаги присъстваше на службите, които се извършваха в църквата, и в това също се виждаше благочестието на душата и.

            Но макар да бе избрала толкова труден начин на живот и такива трудни занимания, помисълът за предишното прегрешение не я оставяше на мира. А след ежедневните си послушания, щом настъпваше нощ - време за сън и малко почивка, - Теодора се удряше в гърдите, самопринуждавайки се към плач, и каз­ваше:

            - Господи, прости ми греха, който погуби красотата на целомъдрието ми.

            Със закупуването на зехтин, зърно и на всичко необходимо за манастира и с превозването му с камили се занимаваше също предимно тя. С една дума, нямаше нито едно тежко послушание, в което Теодора да не се оказваше по-ревностна от всички други.

Категория: Други
Прочетен: 117 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЛАДИМИР В.: ЗА ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРК (4:12)

 

Народното движение към Бога е докоснало и Вас. Започнали сте да четете Евангелието, но Ви затрудняват някои неясни слова. Вие ци­тирате онова място, където Спасителят говори за вътрешните и външни­те. Вътрешните, Неговите ученици, трябва да разбират небесните тайни непосредствено, възприемайки ги като реалност, без образи и символи, а на ония, външните, всичко бива в притчи, т.е. в сравнения и анало­гии с природни явления, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват, нито разбират. Как е възможно това? Възможно е; нима те не са гледали Христа очи в очи, но въпреки това пак не са Го виждали като Месия. Затова Той им е говорил за Себе Си, използвайки притчи - за  сеяча, за царя, за стопанина, за милостивия самарянин и т.н. Така се из­пълнило пророчеството на великия пророк Исаия, отправено към евре­ите: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите” (Ис. 6:9); тези думи свободно цитират трима от евангелистите: Матей, Марк и Иоан (виж: Мат. 13:14; Марк. 4:12; иоан. 12:40). Боговдъхновеният Златоуст дава следното тълкувание: „Те сами са били причина, че не са разбрали, като сложили преграда пред своя слух, затворили очите си и вкаменили сърцето си. А това са направили, както казва Господ: „Да не би някога да се обърнат и да Ги изцеря”. Той казва това с намерение да ги привлече, да ги накара да се осъзнаят и да им покаже, че ако се обърнат, Той ще ги изцери. Както у нас казват: „Той не иска да ме види - добре; а ако беше ме удостоил с посещение, аз веднага бих му оказал милост, показвайки с това начин за помирение - също така говори тук и Господ: „Да не би някога да се обърнат и да ги изцеря”, давайки да се разбере, че те могат и да се обърнат, и да се спасят, ако се покаят. Ако Той не е искал да Го слушат и да се спасят, би трябвало да мълчи, а не да ги поучава с притчи" (Тълкувание на Евангелието от Матей, 45:2). „Да не би някога да се обърнат” - с тези думи Бог изказва не Своето желание, а тяхното. Също както някоя майка би погледнала своето непослушно дете, намазано с кал по лицето, и тъжно би казала: „То е направило това, да не би някак да се приближа и да го целуна!“.

Иоан пише: „Заслепил е очите им и е вкаменил сърцата им". Кой? Гре­хът или Бог? Грехът по своята природа заслепява очите за Бога, а Бог поради Своята чистота и святост не се открива на нечистите, докато не се очистят. Защото е казано, че само „чистите по сърце ще видят Бога“.

 Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

 

 

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

 

 

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исаия. 28: 16).

 

 

Този чуден камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0



ЧУДЕСА НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ
 

http://www.misioner.com/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.09.2017 16:14


                                                  

Свети Пахомий постоянно се молеше за това над него да се извърши Божията воля. И ето, след известно време, когато той бодърстваше и се молеше за същото, му се яви ангел Божий и му рече:
- Божията воля се състои в това да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога.
И като повтори това три пъти, ангелът го напусна. Тогава Пахомий благодари на Бога и като се убеди в достоверността на видението, започна да приема тези, които с покаяние прибягваха към Бога. След дълго изпитване им даваше монашески одежди, при това им забраняваше всичко житейско и постепенно ги водеше към все по-големи подвизи.

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0
 

1. Из житието на свети Пахомий

Още когато свети Пахомий бе млад, сърцето му пламна от любов към Бога и той реши да стане мо­нах. Тогава узна за един пустинник на име Паламон, който живееше в уединение, и се запъти към пустин­ника, за да живее при него. Стигна до килията му, която бе до самата пустиня, и похлопа на вратата. А старецът от дългите подвизи и уединение бе много суров. Той открехна вратата и попита Пахомий:

-       Какво искаш и кой ти трябва?

-     Бог ме прати при теб, за да ме направиш монах - му отговори Пахомий.

-      Не можеш да станеш монах - му казва старе­цът. - Подвигът на монаха е труден. Мнозина са ид­вали тук, но след като не издържаха, се предаваха.


-     Не всички хора са с еднакъв нрав - възрази Пахомий. - Приеми ме и е течение на времето ще се убедиш.

-      Казах ти, че няма да успееш! - отвърна старе­цът. - Иди на друго място и почни да се подвизаваш там. След това ела тук и ще те приема. И освен това - добави той - аз живея тук в строгост. По Божията благодат не вкусвам нищо, освен хляб и сол, а от елей и вино се въздържам напълно. В полунощ, а поняко­га и по цяла нощ бодърствам в молитва и изучаване на Божието слово.

Тази строгост на отпращането внуши на Пахомий уважение. Но Божията благодат го подтикна към това да понася твърдо всякакви трудности и той рече на стареца:

-     Вярвам на Господ, че Той ще ми даде сила и търпение и по твоите свети молитви ще завърша живота си тук.

Тогава свети Паламон прозорливо видя вярата и стремежа на Пахомий към спасение. Отвори врата­та, пусна го вътре и го облече в монашески образ. И двамата заживяха заедно, подвизавайки се еднакво и прекарвайки времето в молитви. При това ръкодели­ето им бе да предат вълна и да изработват торби. Но работеха в съответствие с апостолската заповед - не заради собствения си покой и не с цел събиране на пари, а за изхранване на сиромаси. И Паламон, виж­дайки неизменното послушание на Пахомий и преус­пяването му в подвига, много се радваше на това и прославяше Бога.


Категория: Други
Прочетен: 126 Коментари: 0 Гласове: 0
   


ДО
 ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ МИЛИВОЙ М.:   ЗА ДУМИТЕ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО (1:6)

 

Живял в Азия един езически цар. Бил силен и страшен, но нямал наслед­ници. Когато дошло време да умре, попитали го кой ще царува след него. Царят казал: „Намерете човек, който да ми е по душа. Аз ще го осиновя и нека той ви бъде цар след мене. Но този човек трябва да отговаря на следните усло­вия: първо, да не се бои от смъртта; второ, да не иска да бъде цар; трето, да има повече деца от всеки друг в моето царство." Търсили, търсили, но не намериш. Накрая довели пред царя един млад дърводелец, личен и храбър. Умиращият цар го попитал: „Страхуваш ли се от смъртта?" Дърводелецът отговорил: „Как да се страхувам от нещо, което се бои от мен и което ще ми послужи като мост към вечното царство?" Отново го попитал царят: „Искаш ли да бъдеш цар?" Дърводелецът отговорил: „Как мога да искам да стана такъв, какъвто вече съм? Моят Създател ме е осиновил чрез Христос, а Създателят ми е Цар над царе­те; следователно и аз съм цар." Накрая царят попитал: „Колко деца имаш?" Младежът отговорил: „Триста. Това са онези, които съм кръстил и родил по дух - моите духовни чеда, които ме наричат свой духовен баща." Тогава царят се замислил и рекъл: „Извиках те, за да те осиновя, но сега те моля ти да ме оси­новиш, за да бъда и аз твой духовен син." Дърводелецът кръстил царя. И царят умрял, без да се страхува от смъртта.

Отговорите на младия дърводелец ясно разкриват значението на думите: „и ни направи царе”. Всички християни са осиновени от Небесния Цар, по Неговата благодат и милост и заради Христовата кръв. Следователно всички, които в този живот живеят като истински християни, ще влязат в безсмъртното Небесно Цар­ство и ще царуват със своя Отец, Вечния и несравним Цар.

Мир на теб и Божие благословение!

 

Категория: Други
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Покай се, преди смъртта да затвори очите ти и да отвори вратата на Съда. Покай се преди смъртта, а тъй като не знаеш часа на смъртта, покай се днес и сега и престани да повтаряш своите грехове[1]. Св. Ефрем Сирин се молил така: „Преди да е спряло колелото на времето за моя живот – помилуй ме. Преди да задуха вятърът на смъртта и в тялото ми да се появят болести, предвестници на смъртта – помилуй ме. Преди величественото слънце да угасне за мене – помилуй ме; и нека сиянието на Твоята светлина ме освети и разпръсне тъмата на моя ум. Преди пръстта да се върне в пръстта и да настъпи тление, и преди да погинат всички сътворени нейни красоти – помилуй ме. Преди моите грехове да ме предварят на Съда и да ме посрамят на Съда, помилуй ме, богатий с благост Господи. Преди войнството, предхождащо Сина Божий да излезе, за да събере нашия беден род пред престола на Съдията – помилуй ме. Преди да прозвучи гласът на тръбата пред Твоето пришествие, пощади Твоя слуга и го помилуй; Господи наш Иисусе, преди да заключиш пред мене Твоята врата, Сине Божий, и преди да стана храна за неугасващия геенски огън – помилуй ме“.

 

 

БЕСЕДА за обръщането на Египет към Господа

 

И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят (Исаия. 19: 21).

 

 

О, колко променливо е човешкото сърце! Но от всички негови изневери една е по-срамна и от най-срамните, а тя е – вярващите да станат невярващи. И от всички негови промени най-славната от най-славните е невярващите да се обърнат и да станат вярващи. Онази, първата промяна, станала с израилтяните, които убили Христос. А втората станала с египтяните, които повярвали в Христа. В древността Египет е бил главният гонител на вярващите в единствения жив Бог, защото в древността египтяните имали много мъртви богове, идоли и предмети, на които се кланяли; басни и гадания, от които се прелъстявали. Ала виж какво казва пророкът! Какво дивно видение! Египтяни ще познаят Господа, единствения и живия, в това време, когато Господ ще се яви между хората в плът. Идолите ще бъдат разорени, храмовете на демоните и животните – съборени, а на единствения жив Бог ще бъде посветен олтар и въздигнат жертвеник. Вместо кръвна, ще се принася безкръвна жертва, разумна, вместо безсловесна. Стотици хиляди монаси, от любов към Господа, ще дадат обет за нестяжание, послушание и пост. Най-великите подвижници ще се появят в тъмния някогаш Египет; най-смелите мъченици за Христа Господа; най-просветените умове; най-прозорливите чудотворци. О, какво дивно видение! И как дивно се сбъднало това видение! Св. Златоуст пише: „Дори слънцето с множеството свои звезди не е тъй светло, както египетската пустиня със своите монаси“. Всичко, което е пророкувал прозорливият истински пророк, Исаия, Амосов син, напълно се сбъднало.

О, Господи добросърдечни, който Си се смилил над Египет, някогашния гонител на Твоите верни, и си го просветил със светлината на истината, просвети и нас и ни укрепи с благодатта на Твоя Свят Дух и примера на великите египетски християни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – своя грях, ед.ч. (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.09.2017 05:26


 ДО БРАТ ЖИВАНЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 

Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 138 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас. До Дохиарския игумен, божествения Теофан, един ден пристигнала вест, че турците са хванали сина на неговата сестра, потурчили го и го отвели в Цариград. Теофан веднага заминал за Цариград и успял с Божията помощ да намери своя племенник, тайно да го изведе из Цариград и да го заведе в своя манастир на Св. гора. Тук той отново го върнал в християнската вяра, а след това и го замонашил. Но братята, поради страх от турците, започнали да роптаят срещу своя игумен и неговия племенник, защото се бояли турците да не узнаят и дойдат да разорят манастира. Не знаейки какво друго да стори, св. Теофан взел своя племенник и тайно се отдалечил с него не само от Дохиар, но и от Света гора, и отишъл във Верея. По-нататъшната Теофанова дейност във Верея и Наус показала колко била полезна за Църквата онази беда. Това, което Теофан никога не би успял да свърши на Света гора, свършил на тези места, по които избягал от онази беда. А именно – основал два нови манастира, в които с времето се спасили мнозина монаси и безчет хора намерили утеха за себе си. Освен това неговите свети мощи сред християнския народ станали източник на изцеления, на утвърждаване във вярата на много невярващи и слабовярващи. Тъй Господ, чрез ненадейни беди, от които в момента се струва на хората, че настъпва тяхната окончателна гибел, устройва човешките съдби.

 

 

БЕСЕДА за силата Господня и идолската немощ

 

 

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия. 19: 1).

 

 

Бягайки от цар Ирод – иерусалимския фараон, Господ отишъл в Египет. Не се определя истинският Израил по неговото място, а по дух и дела. По време на Рождеството Христово в Иерусалим царувало по-голямо зло, отколкото някога в Египет на фараоните, което често се случва, когато вярващите отпаднат във вяра и станат по-лоши от невярващите, които никога не са познавали истинската вяра. И тъй, по онова време, за Спасителя на света Египет бил добро и по-гостоприемно място от Иерусалим. Сравни пророческите думи със словата, които ангелът казал в съня на праведния Иосиф: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египетaт. 2: 13), и веднага ще се убедиш, че Исаините слова не могат да бъдат отнесени към когото и да е друг, освен към Христос Господ. Още повече ще се убедиш в това, като чуеш другия пророк, който казва: От Египет извиках Сина Си (Осия. 11: 1).                                                                                                                                  Какво значи лек облак, на който Господ отиде в Египет? Означава Тялото на Господ, в Което Той облякъл Своето Божество. Защото човешкото тяло е като плътен облак, в който обитава душата. Това означава пророческото видение за въплътения Господ. Някои тълкуватели мислят, че лек облак означава и Пречистата Богоматер, Която с дълги пости, молитви и други подвизи, е направила тялото Си леко като облак. Особено лек бил този облак – тялото Богородично – поради отсъствието на страстите, които обременяват човешките тела.

О, Господи всемилостиви, Който желаеш спасението на всички хора, и не гледаш кой е евреин или египтянин, спаси и помилуй нас, защото винаги се уповаваме на Твоето Име. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 187 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.09.2017 04:24
  


ДО
 ЕДНА ЖЕНАЗА ЛУДИТЕ

 

 

Пишеш колко много мъки си претърпяла от своя мъж. Ругал те е, гонил те е от дома, дори те е бил. Но с молитва и с надежда на Всевиждащия ти си намерила в себе си сили да понесеш всичко, без да се оплакваш на никого и без да изнасяш от къщи какво става във вашия дом. Страданието е смекчило душата ти, изкоренило е всяка гордост и е породило у теб още по-силна привързаност към живия Бог. По едно време си мислела, че ще полудееш. Но не си полудяла ти, а той - твоят мъж. Сега си загрижена за неговата душа и питаш: има ли спасение за лудите?

Щом вярваш в Бога и в Божия промисъл, вярвай напълно и докрай. Ако, по думите на Христос, нито едно врабче не може да падне на земята без волята на нашия Отец, то как човек би могъл да падне в страдания и болест без Неговата воля? А основната Божия воля за хората е: „Да се спасят всички човеци”. Значи и лудостта е допусната за твоя мъж - мъчител заради неговото спасение. Ако милостивият Творец не желаеше да го спаси, Той не би го поразил с тази страшна болест, а би му изпратил смърт в греховете му. С всяка болест и страдание небесният Лекар лекува човешките души. Зато­ва трябва да изпитваме жал не толкова към онези, които боледуват тежко и умират, колкото към здравите телесно, които смъртта грабва в греховете им. Казано е: В каквото те заваря, в това и ще те съдя; ако бъдем заварени в грях - тогава осъждане, ако ли в покаяние - тогава опрощение и награда.

Ти обаче можеш да кажеш: но той сега не може нито да се кае, нито да се моли Богу. Затова тъкмо ти ще се молиш за него и ще принасяш жертви. А той, в сегашното си състояние, може само да страда - на себе си за спасе­ние, а на другите - за страх. Всяка болница сочи с пръст Бога, но нито една така, както психиатричната.

Възложи надеждата си на Господа и бъди спокойна!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

 

 

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето

 

 

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия. 11: 6).

 

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка... и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  98 99 100 101 102 103 104 105 106  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 569221
Постинги: 1595
Коментари: 0
Гласове: 389
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930