Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 285994 Постинги: 1249 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  98 99 100 101 102 103 104 105 106  >  >>
                              
 
ДО  ШИВАЧКАТА  ДЖ.:    ЗА ПОБЕДАТА НАД ЗЛОТО

 

 

Има един начин за победа над злото, който и Вие сте изпитали с успех. Със своя почтен труд Вие, клетата вдовица, издържате себе си и чети­рите си деца. Но се случило така, че не сте успели да платите наема и хазяинът дошъл, за да опише вещите ви. Вие сте стояли разтреперана, децата плачели. Когато хазяинът видял, че всички описани вещи няма да покрият дължимото, започнал ядосано да крещи. Тогава Вие сте свалили от шията си огърлицата, венчален спомен от Вашия съпруг, извадили сте и часовника, който той, уми­райки, завещал на най-големия син със заръка да му го дадете, когато завърши училище. „Вземете и това!" - казали сте на хазяина. Вашата постъпка трогнала сърцето му - нали и той е човек - и той си отишъл, мърморейки: „Хайде, оста­нете, пък когато платите - платите". Вие сте постъпили по Христовите думи: „Не се противете на злота".

Нещо подобно се случило в село Сибница по време на австрийската окупация. Поради някакви подозрения окупаторите изпратили наказате­лен отряд, за да изгори селото. А в него живеел един Божи човек, чичо Тоджа. Стигнали и до неговата къща. Преди да я запалят, те му наредили да изнесе каквото пожелае. Чичо Тоджа не влязъл вътре, а отишъл при дръвни­ка и донесъл наръч дърва. Питали го защо прави това, той кротко отвърнал: „Ами за да ви помогна да запалите къщата!" Постъпката му трогнала сър­цата на войниците - нали и те са хора, - обърнали се и си отишли. Къщата на чичо Тоджа останала невредима.

Божието благословение да бъде върху Вас и Вашите деца!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ГОСПОЖА Й.:

ЗА НЕОБЯСНИМОТО СТРАДАНИЕ

 

Оплаквате се от злата съдба на своята племенница. Казвате, че страдание­то ѝ е необяснимо. Нейният мъж, чиновник по професия, заразен от срамна болест, умрял в лудницата. Тя се заразила от своя мъж и сега също е в клиника за душевноболни. Вие я хвалите като добра и почтена жена и се чу­дите как всезнаещият Бог е допуснал изобщо да се стигне до този брак и едно невинно създание да страда така жестоко? Ако наистина Вашата родственица е добра, почтена и невинна, както Вие вярвате, то, разбира се, страданието я е сполетяло без неин личен грях. Тогава трябва да търсите причината в греха на нейните родители, понеже за Всевишния е казано, че за вината на бащите Той наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода (Изх. 34:7), Знам, в отговор Вие ще кажете, както обикновено казват: „Но защо децата да страдат за греховете на родителите?" Ще Ви попитам и аз: а как иначе Господ би възпрял хората да грешат, ако не пренасяше наказанието за техния грях върху децата им? Нашият народ от опит знае, че и децата страдат заради гре­ховете на родителите. Затова често онези, които се канят да лъжесвидетел­стват или да извършат друго зло, чуват предупреждението: „Внимавай, имаш деца!" Между другото тази библейска правда е прокарана и в обикновеното човешко законодателство в смисъл, че и децата губят имуществото си заради престъпленията на своите родители. Те претърпяват също и морални щети -губят репутацията си в обществото, и то не само децата, но дори внуците и правнуците. Наскоро тук се случи следното: един човек се сгоди, но като научи, че бащата на девойката е лежал в затвора, развали годежа.

Все пак не трябва да изпадаме в отчаяние заради това, защото тук не действа сляпата съдба. Милостивият Бог може да пресече наказанието на детето, ако бъде показано истинско покаяние и усърдна молитва за прош­ка към Него, Небесния Отец. Майката на св. Фанурий била безчестна жена, но наказанието за нейните грехове не постигнало сина ѝ. И не само не го постигнало - той дори станал светец. Но Фанурий, съзнавайки греховете на своята майка, непрестанно се молел Богу за нея. Молете се и Вие за родителите на Вашата родственица. Когато Бог прости на умрелите греш­ници, тогава грехът им се снема от раменете на техните потомци. В това е и смисълът на църковните молитви за мъртвите - Бог да прости греховете им и наказанието да не пада върху техните деца.

Мир Вам и милост от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ДО
БРАТСТВОТО „СВЕТИ ИЛИЯ": „ИСАЙЕ, ЛИКУЙ!"

 

 

Защо това песнопение се пее и при венчание, и при преломяването на славската пита?  Мисля, че смисълът му ви е известен. Нека пророк Исайя ликува, защото неговото пророчество се е изпълнило. А проро­чеството, което Исайя изрекъл пред цар Ахаз и пред целия народ, гласи: „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). Емануил означава „с нас е Бог". Сърбите изговарят името Емануил като Манойло. Раждането на Христос от Дева и Светия Дух е най-свя­тото от всички раждания, откакто свят светува. Чрез това раждане се е открила тайната на Божията любов към хората: Бог се облякъл в човешка плът, за да ги спаси. И тъй като смисълът на брака е в раждането и про­дължението на човешкия род, песнопението „Исайе, ликуй!" се пее при венчанието, за да напомни на младоженците за чистотата и светостта на брака и за Божия промисъл, по който се раждат децата. За да имат младо­женците страх Божи и да поставят духовното и нравствено значение на своя брак над телесното.

Кръстната слава е църковен обичай на нашия народ. Защо и при преломяването на славската пита се пее „Исайе, ликуй!"? Според мен защото Христос е нарекъл Себе Си „хляб": „Аз съм хлябът на живота. И още: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее во веки” (Иоан. 6:48,51). При преломяването на питата, на земния хляб, Църквата бърза да ни напомни за хляба на живота, за вечно живия Спасител Христос и чрез това - за духовната храна. Следователно и в двата случая Църквата иска да извиси мислите ни от телесното към духовното. В първия случай - от телес­ната връзка към връзката на душата с Бога, а във втория - от телесната към духовната храна.

Мир вам и радост от Емануил!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“[1] –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.

 

БЕСЕДА за Исаак

 

 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24). 

 

Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков.

О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         

 



[1] В ориг. – Първо покрий очите ми със земята (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ДО
СЪЩИЯ: ЗА ЦЪРКОВНИЯ БЛЯСЪК

 

 

На моето предишно писмо Вие отговаряте отново с въпрос: „Нима Христос би търпял такъв блясък в храма?" Със сигурност. Търпял го е тогава, би го  търпял и сега. Тогава в Иерусалим все още съществувал Соломоновият храм -едно от редките чудеса на архитектурата и разкоша в древния свят. Този храм имал в себе си повече злато и скъпоценни камъни от всички днешни христиански храмове на Балканите, взети заедно. „Целия храм той (Соломон) обкова със злато; целия храм докрай, и целия жертвешк, който е пред девира, обкова със злато…И обкова херувимите със злато…и пода на храма обкова със злато във вътрешна­та и предната част В този храм Христос е влизал много пъти, но никога не е изказал Вашата мисъл: че всичко това трябва да се превърне в хляб и да се изяде. Той е предсказал разрушаването на храма и храмът е бил разрушен, но не заради златото в него, а заради калта в човешките души.

Радва ме това, че се показвате милостив към сиромасите, но бих бил още по-радостен, ако Вие се покажете милостив със своето имущество, а не с чуждото. Никак пък не бих искал да Ви видя от една и съща страна с Иуда. Знаете ли разказа как веднъж Иуда искал да се покаже по-милос­тив от Христос? Прочетете 12 глава от Иоановото Евангелие. Една жена взела съд със скъпоценно нардово миро и го изляла върху Иисусовите нозе. А Иуда, който по-късно издал своя Учител за пари, се ядосал и извикал: „Защо да не се продаде това миро за триста динария и парите да се раздадат на

 сиромаси?“.  На това благият Господ, Който бил на път да по­ложи и живота Си за бедните, му отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене - не всякога”.

И тъй, чуйте какво ще Ви кажа: ако ние всички имахме Христос със себе си, не би имало сиромаси между нас. Онези, които имат със себе си Христос - те именно са приложили на Църквата всичко онова, което Вие наричате „блясък". Пак те дават и най-много на сиромасите. Любовта към живия Христос ги подтиква към двете жертви - към жертва за своята Църква и към жертва за своите бедни братя. А онези, които нямат Христос със себе си, нямат и сиромасите със себе си. Те биха искали да вземат от Църквата и да дадат на сиромасите само затова, за да не дават от своето и сиромасите да не им досаждат. Това е истинската подбуда, която - ето - така дръзко шета и между нас под маската на добротворство.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 210 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ЕДИН МЛАД НАСЛЕДНИК: ЗА ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ

 

 

Разказваш за смъртта на твоя баща. Като уважаван и заможен човек той имал много приятели - влиятелни и богати. Но преди смъртта си не искал да види нито един от тях. Често заръчвал да извикат при него единствено Кръсте обущаря. А този Кръсте нямал нищо друго освен вяра и доброта. И когато Кръсте идвал, умиращият не му казвал нищо - взи­мал ръката му, държал я така и мълчал. А когато идвал някой от неговите богати приятели и съдружници, той само махвал с ръка - да си върви. Питаш: какво означава това?

Това означава, чедо мое, че пред лицето на смъртта човек е искрен. Не желае лицемерие да се докосва до него. При раздялата с този свят ду­шата търси само най-доброто в него - вярата и добротата. „Защото Твоята доброта е по-добра от живота” - казва Пророкът (Пс. 62:4).  Всъщност той се обръща към Бога. Но Божията доброта струи чрез добрия човек. На­веди се над постелята на умиращия и му припомни имената на великите земни царе, завоеватели, властници, богаташи, учени, художници. Никак­ва полза! Тези имена не му говорят нищо. Всичко това е далеч от душата му като отдавна забравен сън. Когато говорели на един умиращ владетел за велики хора, подобни нему, той с въздишка казал: „Не ми говорете за онези, които оставям, а за онези, при които отивам". А един руски княз, когото ласкателите продължавали да ласкаят и в смъртния му час, сърдито викнал: „Мина времето за това! Говорете ми сега за по-добрите от мене!"

И тъй, умиращият е искрен и търси над всичко пламъка на добротата -да го стопли, да го обгърне със светлината си и да го окуражи.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове: 2

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 12 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.

 

БЕСЕДА за Мелхиседек

 

Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).

 

О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите главите, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.

О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН ПЕСТЕЛИВ ГОСПОДИН: ЗА ЦЪРКОВНИЯ БЛЯСЪК

 

 

Вие не разбирате защо Православната Църква позволява такъв вътрешен блясък: скъпоценни икони, сребърни кандила, златни потири, брокате-ни одежди и други скъпи предмети. Защото с целия този жалък блясък иска да подсети хората за вечния блясък на Небесата; да ги откъсне макар и за миг от техните земни беди и да им напомни за другия свят, за тяхната небесна родина, за царството на вечното щастие и радост; да им представи - доколкото това е възможно на земята - по матери­ален и символичен начин онзи разкош и онова богатство, с които изобил­ства духовният свят и с които трябва да изобилства душата на христия­нина, затворена в тялото, както целият този блясък е затворен в каменни­те зидове на храма.

Но това е само общо напомняне. Впрочем всеки отделен предмет и форма, и цвят, и шарка в православния храм има свое духовно значеше. И така, общо и поотделно, всичко това символично изразява Христовото уче­ние за пътя на спасението, спасоносната драма на Христовия живот, Христовите обещания или някоя от тайните на Небесното Царство.

Вие мислите, че всичко това би могло да се превърне в хляб и да се  изяде. И като се изяде - какво тогава? Нима не сте чули онова, което чу цял свят - как московските безбожници превърнаха всичко това в хляб и го изядоха, и сега пак гладуват - и то гладуват така, както в Русия не се е гладувало  от времето на Асколд и Дир?

Не само с хляб (телесен) ще живее човек, но и с духовен. А всички вещи и утвари в светия храм, със своето значение, са духовна храна за човешките души.

Вникнете по-дълбоко в християнското учение, което за нас, земните пътници, е по-важно от всички други науки, и ще разберете, и като разберете,отхвърлите своите сегашни мисли и ще ги замените с мисли правилни.

Мир Вам и благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 1
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Господ пази всички, които Го обичат (Псл. 144: 20). Житията на светиите потвърждават това ясно като бял ден[1]. Едни завистливи свещеници обвинили пред патриарх Анатолий св. Даниил, че той е влъхвa. Всъщност, те завиждали на съвсем младия подвижник, който ги превъзхождал във всички добродетели и със своя живот привличал много народ към себе си. Патриархът повикал Даниил при себе си и го разпитал – първо как вярва, после и как живее. И когато Даниил му казал всичко, патриархът станал, прегърнал го, похвалил го и го отпуснал с мир. След няколко дена патриарх Анатолий се разболял, повикал Даниил при себе си и го замолил да се помоли  Богу за него, та да оздравее. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. Когато патриархът пожелал с нещо да възнагради Даниил, младият светец го помоли вместо награда да прости на неговите клеветници. На това патриархът отговорил: „Как да не им простя, като са виновници за толкова блага, а именно, и с тебе да се запозная, и чрез тебе да получа изцеление!“. Господ пази всички, които Го обичат, и злото, което хората замислят обръща за тяхно добро.  По времето, когато св. Никон Сухи бил роб на един татарин, татаринът се разболял смъртно, и виждайки, че скоро ще умре, наредил на своите синове след неговата смърт над неговия гроб да разпънат на кръст роба Никон. Но св. Никон бил прозорлив и узнал, че неговият жесток господар ще се кръсти, та се помолил за неговото оздравяване. И противно на всяко очакване, татаринът оздравял. Така Никон спасил и себе си от телесна смърт, и своя господар от духовна.

 

БЕСЕДА за Лот

 

 И рече (им Лот): братя мои, не правете зло (Бит. 19: 7).

 

Лот живял с жена си и двете си дъщери в Содом. Праведник между грешници. Нима ще погубиш праведника с нечестивеца? – верният Авраам попитал Бога (Бит. 18: 23). А Бог отговорил на верния Авраам, че не само няма да погуби праведника, но ако се намерят десет праведници в този град, ще пощади целия град заради тези десет. Ала в Содом се намерил само един праведник – Лот, и той бил пришълец. Както преди всемирния потоп в света имало един праведник – Ной, тъй и преди гибелта на Содом имало един праведник – Лот. Този Лот бил подобен във всичко, във всяка добродетел, на своя чичо, особено послушен на Бога и твърде гостоприемен. А содомци го мразели, защото бил пришълец и още повече, защото бил праведник. Братя мои, не правете зло молил ги Лот. Негодниците наричал братя, та белким ги укроти и вразуми да не вършат зло, и да ги спаси. Но неговата братска реч разпалвала в тях още по-голяма ярост. И Лот се удостоил да го посетят ангели Божии и да го изведат от този покварен град, чиито грехове викали към Бога. А негодниците навалили върху Лотовия дом, та да осквернят светото гостоприемство. Братя мои, не правете зло – молел ги Лот. Но нима ще послушат човек изроди, които не се боят и от Бога? И затова ангелите ги наказали със слепота, те всички ослепели, от май-малкия, до най-големия. След това ангелите извели Лот от града на грешниците, а върху града изсипали дъжд от огън и жупел. Тъй злият град загинал и тъй се спасил единственият праведник от този град. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници (Сирах. 16: 3).

О, праведни Боже, който никога не оставяш праведника, изглади нашите неправди и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] В ориг. – ясно като слънце (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.

 

БЕСЕДА за Авраам

 

Аз, който съм прах и пепел (Бит.1: 27).

 

Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват сетите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.

О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                             

Категория: Други
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове: 0
               
ДО АМЕРИКАНЕЦА ДЖ. К.: НА КОГО ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА

 

 

Описвате как един ваш съгражданин, представяйки се за учен, започнал да събира пари от всички, а също и от Вас, за да изработи на всекиго  крила за летене. Хората му повярвали и давали, но накрая се оказало, че  той ви е измамил и сякаш на някакви невидими криле е изчезнал от града. „Днес човек не знае в какво и на кого да вярва", завършвате Вие писмото си. И тук някои християни понякога питат: в какво да вярваме? Ще бъде по-лесно да отговорим на този въпрос, ако първо определим на кого да вярваме.

Най-лесно е да повярваме на онзи, който покаже следните три качества: правдивост, знание и любов. И децата вярват най-много на своите родители, защото са уверени в тяхната правдивост, знание и любов към тях. Така и ние вярваме на Иисус Христос, защото сме убедени, че е истинен, че ни познава и обича. „Вярвайте Ми” (Иоан. 14:11) - е казвал Той на учениците Си. И те са оставили всичко и са Го последвали, защото са Му вярвали. Ние вярваме на случайния кочияш, когото по тъмно наемаме, за да ни откара, където желаем; вярваме на непознатия гостилничар, че няма да ни отрови, когато ни дава   храна и питие; вярваме на непознатия гост, когото приемаме да пренощува, че няма да ни убие и ограби; вярваме на овчаря на кръстопътя, че ще ни по­сочи правилния път; вярваме на случайния просяк, че наистина е беден и му    даваме милостиня. Вярваме ежедневно и на стотици други непознати хора, макар да нямаме доказателства за тяхната правдивост, за тяхното знание, а още по-малко за тяхната любов към нас.

Целият ни живот се основава на вярата. Ако унищожите вярата, ще па­рализирате целия човешки живот. И тъй, ако ежедневно вярваме на различ­ни знайни и незнайни хора, то как да не вярваме на Христос, в Когото не е имало неправда, Който е потвърдил Своето знание с мощни дела и чудеса и Който е засвидетелствал Своята любов към нас с кръстни мъки и смърт? А ако вярваме на Него, лесно ще повярваме и във всичко, което Той е казал, открил, заповядал и обещал. Както във всекидневните и обикновени неща, така и по отношение на небесните тайни, човек трябва първо да се запита на кого да вярва. И едва след това в какво да вярва.

Благословението Христово да бъде върху Вас и върху Вашето семейство!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 0


ДО
  СЕМИНАРИСТА  К. И.:    ЗА ПРОТИВНИЦИТЕ НА ВЯРАТА

 

 

Какво си се уплашил? Бедняци са въстанали против твоето богатство и ти си се оставил на страха! Открай време е така: бедните гледат богатите с неприязън. Твоето богатство е твоята вяра. Тя обхваща небето, вечност­та, живота, истината, правдата, радостта, светлината, ангелите, песента. А онези, които нямат всичко това, се бунтуват срещу теб, притежателя на ис­тинското богатство. Ех, да бяха се бунтували, защото искат сами да станат богати, та да се радваме. Но не: те искат само да направят и тебе бедняк. В това е разликата между онези, които се бунтуват срещу светските богаташи, и онези, които въстават срещу духовните богаташи. Първите искат да отне­мат и да присвоят, а вторите - да отнемат и да захвърлят. Първите често са подтиквани от нужда, понякога и от завист, а вторите - от злоба. А злобата се храни от мрака на невежеството и в недрата си носи своето собствено наказание. Ако мразиш злобния, наказваш го двойно. Ако се страхуваш от него, наказваш себе си. „Не се стряскайте в нищо от противниците” - ни учи апостолът – „защото противенето им е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога” (Фил. 1:28). Всевиждащият вижда и теб, и проти­вниците ти; непрестанно ви наблюдава от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Мисли за Него и няма да се страхуваш. Един храбър младеж ми писа как се бори за душата си. „Когато си представя, че Бог е до мен, ни най-малко не се страхувам от враговете; но щом мисълта за Божията близост ме напусне, обхваща ме страх." Дори овцата не се страхува, когато е край своя пастир. Долепи се и ти до добрия Пастир, до Христос. Моли Му се да не те оставя. Моли Му се също да отвори очите и сърцата на враговете на вярата, за да прогледнат и да видят, че са врагове единствено на себе си и на никой друг. За да прогледнат и да видят своето единствено спасение.

Мир на теб от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: -1
<<  <  98 99 100 101 102 103 104 105 106  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 285994
Постинги: 1249
Коментари: 0
Гласове: 266
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930