Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626537 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  100 101 102 103 104 105 106 107 108  >  >>


 ВЪПРОС: Защо поставяме и палим кандило пред иконите?


ОТГОВОР: Кандилото е символ на огъня на вярата в Христа, огън способен да разпръсне тъмнината на злото. В древност Бог заповядал на Мойсей : „И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога; в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове“ (Изход. 27: 20 – 21). 
Ние продължаваме тази традиция, която символизира горенето на духа, което трябва да е присъщо на всеки вярващ човек.

Категория: Други
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

 

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

 

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

 

 

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свити, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).

 

 

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО УЧЕНИКА ОТ ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ Н.  П .:  ЗА НОВИЯ ЧОВЕК

 

 

Искаш заедно с няколко приятели да започнеш издаването на списание „Нов човек". Каниш ме да ви сътруднича. Ще се отзова с радост, но при условие, че приемеш преди всичко сътрудничеството на апостол Павел. Защото няма по-вярно учение за новия човек от неговото. И всичко, което знаем по този въпрос, ние сме приели от него. Ще ти приведа само няколко думи от това удивително учение:

А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, скве­рнословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте вехтия човек, заедно с делата му и се облякохте в новия, които се обновява в познанието, по образа на своя Създател. И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оп­лакване: както Христос ви прости, така и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството” (Кол. 3:8-10; 12-14).

Да отхвърлите от себе си вехтия според предишното ви живеене човек, кой­то изтлява в прелъстителни похоти, да се обновите с духа на своя ум и да се обле­чете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината” (Еф. 4:22-24).

И тъй, които е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).

Има още много подобни мисли, но и това е достатъчно. А всички тези думи на апостола са в съгласие с думите на Христос: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие” (Иоан. 3:3).

Когато индийският принц Иоасаф попитал своя учител, стареца Варлаам на колко години е, получил отговор: „Четиридесет и пет". Учуден, принцът казал, че би му дал пълни седемдесет. Старецът отвърнал, че и двамата са прави и добавил: „Но аз не слагам в сметката онова време, което  преживях в светската суета - защото не мога да броя годините на смърт като години на живот." Ето какво е новият човек и какво би трябвало да пропо­вядва вашият „Нов човек".

Новият човек - това е онзи, който промени себе си вътрешно, из основи, от дълбините на сърцето си и чрез това и само чрез това помогне и на други да се променят и обновят. Това не може да стане без

 познаване на истината и пътя на Божията правда. И в съвсем остаряло тяло може да живее нов човек,  и обратно, в съвсем младо тяло - стар човек. Да се пресмята старото и новото по движението на слънцето, а не по обновяването на душата с истината и с Божията правда, означава да

не се приема апостол Павел, както и неговото единствено вярно учение за новия човек.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 0
29.11.2017 06:36 - ПОЛЕЗНИ КНИГИ


 ВЪПРОС: Кои книги са полезни?

 

ОТГОВОР: „Православието счита за драгоценни само онези книги, които са съкровищница на духовния опит, или учебниците за духовна борба. Подвигът е повече от книгата. Божията благодат е повече от подвига“.

 

(Св. Николай, еп. Жички и Охридски)

Категория: Други
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове: 1


 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий,  позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

 

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

 

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.(Ефес. 3: 17).[1]

 

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – убиваме разделението (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Кога започва Рождственския пост.

 

ОТГОВОР: На 15/28 ноември.

 

Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 0
 


Струва ми се, че и самите бесове не без труд и не без болка водят тази борба. Те също си имат свои мъчнотии и скърби, особено когато се срещат в единоборство със силни и издръжливи бойци. И апостолът потвърждава това. Той казва:

Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, и т.н. (Еф. 6:12). И още: удрям не като да бия въздух (1 Кор. 9:26). И на друго място: С добрия подвиг се подвизавах (2 Тим. 4:7). А където има подвиг, състезание, борба, там има и мъчнотии, и труд, и болка и за двете страни. Ние се радваме на победите над тях и се огорчаваме от пораженията. И те чувстват същото. Радват се, когато ни победят. А ако независимо от всичките си усилия не успеят да надделеят и загубят боя, целият срам от предишните ни поражения пада върху тях по думите на Писанието: злобата му ще се обърне върху неговата глава (Пс. 7:17) и още: мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него (Пс. 34:8).

И пророк Давид знаеше всичко това. Той ясно виждаше с вътрешните си очи тази невидима бран, знаеше, че враговете се радват на нашето падение, и затова казва на Бога: Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя. (Пс. 12:4-5). И още: да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене... да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“ (Пс. 34:19, 25). Но пророкът възпя срама, който ги обзема след поражение, молейки се на Бога против тях: В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие (Пс. 34:26). А Иеремия каза: Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение (Пер. 17:18). И действително, когато побеждаваме бесовете, ги постига двойно съкрушение: първо, поради това, че човеци достигат до святост, а те я имаха и я загубиха; и второ, поради това, че бидейки духове, търпят поражение от плътски и тленни същества“.

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 0
28.11.2017 06:20 - ЗА ИЗПОВЕДТА
 


ВЪПРОС: Пред кого се изповядва християнинът?

 

ОТГОВОР: ПРЕД БОГА. Свещеникът е свидетел на изповедта.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО БРАТ   ИС:     ЗА ХРИСТОВИЯ ПЛАЧ

 

 Да, наистина, Господ е плакал; и това, че Неговите сълзи те трогват, говори за милостивата ти душа. Тези сълзи са донесли очистване на съвестта на мнозина - близки и далечни. Христос е плакал и за приятелите, и за неприяте­лите си. Плакал е за умрелия Лазар, плакал е и за Иерусалим, предвиждайки неговото предстоящо разорение. „Иисус се просълзи” (Иоан. 11:35) - пише на едно място; а на друго: „И като се приближи и видя града, заплака за него” (Лук. 19:41). И в двата случая Той е плакал за хората. И в двата случая плачът Му е бил необикновен. Защото докато народът е плакал за умрелия Лазар, Христос е плакал не заради неговата смърт (та нали Той е дошъл, за да го възкреси), а заради тиранията на смъртта, която тегнела над всички присъстващи. Как хората, създаде­ни по образа на Живия Бог, в чието Царство няма мъртви, са изгубили вярата в живота и в Божията власт над смъртта? Как са станали жалки роби на смъртта, вярвайки сляпо в нейното всемогьщество? И гледайки хората, така безусловно подчинени на тиранията на смъртта, Иисус се просълзил.

Във втория случай Господ плакал за Иерусалим, светия град, виждай­ки го в бъдеще разорен, а чедата му - поробени и изклани. Заради какво? Заради човешката неправда към праведниците и особено заради човешката неправда към Него, Праведника на праведниците. Как е станало така, че болестта на неправдата е разяла сърцата и душите на хората, сътворени от праведния Бог? И Господ заплакал. В първия случай плакал за умрелия, във втория - за още неродените. Освен за тези два случая, апостол Павел свиде­телства и за трети, когато Господ плакал горчиво за целия човешки род - от началото до края на времената (Евр. 5:7-9). Това се случило в Гетсиманската градина, по време на тежката Му борба, когато потта Му била като кървави капки, падащи на земята (вж. Лук. 22:44).

Тези три случая са известни и записани. А как Господ е проливал сълзи за човешкия род насаме, тайно, по време на нощните си молитви към Своя Отец, е известно само на небесните ангели, които са бдели край Него като войска около своя цар. И в тези три случая, както и във всички останали, Господ не е плакал за Себе Си, а за хората. Неговите пречисти сълзи са жерт­ва за очистване и спасение на човешкия род, както и Неговата кръв на кръ­ста. Като си спомняме за тези свети Иисусови сълзи, нека с Божията помощ станем по-добри и по-близки Нему.

Мир на теб и благословение!

 

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  – 14 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. Лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд, препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал. Но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съда и мокрело ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никого, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното – като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики монасите го повикали за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

 

БЕСЕДА за затворника Павел

 

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците. (Ефес. 3: 1).

 

Този апостол Христов, братя, себе си нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да, но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такава. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса така силно, та не може да мисли за нищо друго без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам, а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководил към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най-сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни завинаги Твои раби и на този, и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] Според сръб. текст – затворник (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0


 Следва да се знае и че не всички бесове са еднакво свирепи и силни, но всеки притежава свое действие, своя сила и свои намерения. На Христовите под­вижници, които току-що поемат по пътя на добродетелта и са още слаби, противостоят по-слаби духове. Когато тези духове бъдат победени, вместо тях встъпват в борба духове с по-висок чин. Ако духовната бран не бе по човешките сили, никой от подвизаващите се не би устоял пред такъв брой силни и безпощадни врагове. Ако човеколюбивият Христос не бе посредник, не определяше правилата и не съдийстваше на това състезание, човек изобщо не би могъл да отблъсква нападенията им. Той следи борбата да се води като равен с равен, да ни е по силите. Отстранява противниците, забранява им прийоми, които са прекалено сложни за нас, и по думите на Писанието не допуска да бъдем изкушени повече от силата ни, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можем да търпим (ср. 1 Кор. 10:13).

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 0



 Ако искаш да победиш страстите – отсечи сластите .

( Преп. Паисий Величковски )

Категория: Други
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  100 101 102 103 104 105 106 107 108  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626537
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031