Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626456 Постинги: 1881 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  101 102 103 104 105 106 107 108 109  >  >>



 ДО ЕДИН СВЕЩЕНИКЗА ВЪНШНИТЕ „ДРЕБОЛИЙ”

 

 

Вие, честни отче, считате за „дреболии" облеклото на свещеника, брада­та и косата му и се учудвате, че висшата църковна власт обръща внима­ние на този въпрос. Същевременно по-нататък в писмото си пишете за нуж­дата от реформа във външния вид и поведението на свещениците и нейната важност. Как да се съвмести това: и „дреболии", и „важна реформа"? Всеки приятел на Църквата трябва да се запита: защо офицерите на земния цар не се бунтуват срещу своите униформи? Нито пък митничарите, данъчните, лесничеите или железничарите? Те без ропот носят онова, което други са им определили като униформа и се държат така, както изискват служебните им правилници. Може ли тогава единствено офицерите на Небесния Цар да въстават срещу своите униформи и правилата за своето поведение? Ако народът иска да вижда своя свещеник в расо, с брада и дълга коса, тогава всички останали съображения трябва да се оставят. Ако за народа е непри­емливо да вижда своя свещеник облечен като търговец, избръснат и ниско подстриган, то тогава тази „реформа" трябва на всяка цена да бъде отхвър­лена като накърняваща религиозната съвест на църковния народ. В тези неща критерий е народното чувство и народният съд, а не индивидуалният вкус на отделните свещеници. Освен това, щом като дългата брада и коса не пречат на поетите, на художниците, та дори и на социалистическите вода­чи, то защо да бъдат в тежест на Христовите свещеници, на духовниците и народните пастири?

Блажени Иероним с ирония пише за наконтените свещеници от своето време: „Срамно е да се каже, но има хора, които приемат свещенически или дяконски чин с цел да общуват по-свободно с жените. Те се грижат изклю­чително за своето облекло, докарват се в прическата си, носят скъпоценни диамантени пръстени; пазейки се да не се напрашат, едва докосват земята с нозете си. Ще помислиш, че това са младоженци, а не свещеници".

В античността брадата била отличителен белег на философите. Вед­нъж в Рим поради появата на множество философи шарлатани императо­рът наредил всички философи да обръснат брадите си. Най-великият фи­лософ от това време Епиктет отговорил на императорската заповед така: „Кесарят може да ми вземе главата, но не и брадата". Така ценял той този външен белег на своето звание.

Това е дреболия - ще кажете. Дреболия е, без съмнение. В сравнение с душата и характера на един християнин облеклото, брадата и косата са съвсем дребно нещо. Но животът се състои от важни неща и от дреболии. А нашата вяра е така фина и изтънчена, че и дребните неща могат да бъдат от полза или да навредят. Щом словесното стадо иска пастирите му да се раз­личават от него по външност и да имат утвърдени знаци за разпознаване, трябва ли да се противим на това?

Католическите мисионери в Китай, държейки сметка за психологията на средата, в която проповядват, не се срамуват да носят плитки, дълги кафтани и китайски шапки. Защо христолюбивите свещеници да се противят на народа и заради незначителното да поставят под въпрос важното в ду­ховния живот и възрастване?

Мир Вам от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Как човек може да опознае Бога?

 

 

ОТГОВОР: „Опознай преди всичко себе си, за да можеш да опознаеш и Бога“

( Св. Киприан Картагенски )

Категория: Други
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.11.2017 09:10


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.

 

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

 

Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).

 

Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 103 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ВИНАРЯ  С. :    ЗА БРАТА

 

 Имаш един брат, един-единствен. И сега се отказваш от него. „Не ми е брат" - казваш. Наистина той е извършил страшно престъпление. Промъкнал се е в къщата на един старец, убил го е и е откраднал парите му. Заловен е и е осъден на смърт. Сега е в затвора и чака последния си час. Писал ти е от тъмничната килия и те е молил като брат да му простиш, да се молиш за него след смъртта му, да му отслужваш панихиди, да вземеш тяло­то му и да го погребеш до гроба на вашите родители. А ти - какво? Гнусиш се от него, не отговаряш на писмата му, не ходиш на свиждане, дори името му не споменаваш. „Опетни честта ми" - говориш ти на всеослушание. О, честолюбче, нима не виждаш своето страшно себелюбие? Нима не виждаш, че със своето себелюбие ти петниш това, което твоят брат е опетнил с прес­тъплението си? Но твоят брат се кае за своето престъпление, покай се и ти за себелюбието и гордостта си. Сега не е време да мислиш за себе си и за своята чест, а за брат си, който погива и те моли. Ако някой се дави в мътна вода и борейки се за живота си, опръска онзи, който стои на брега, трябва ли той да се разсърди и да обърне гръб на удавника? Знаеш, че Христос е казал: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:13). Твоят брат е извършил злодейство и за това злодейство скоро ще понесе на­казание - най-тежкото, което хората налагат. Той не се противи на човеш­кото наказание, но се бои от Божието. Затова се кае пред Бога за своя грях, плаче в тъмницата и те заклина да отидеш при него, за да се прости с теб. Той знае, че ако ти като брат не му простиш, то няма кой на земята да му прости. Брат ти би искал да тръгне към оня свят поне с една прошка. А ти му я отказваш. Защо? От честолюбие! Но знай, че неговото искрено покаяние може да струва повече пред светите небеса, отколкото цялата твоя правда. Христос е помилвал разбойника на кръста. Как мислиш да се причастяваш и да се съединиш с Христос, след като си така чужд на Неговото милосър­дие? Ти дори не подозираш колко бързо, почти мигновено, покаянието на престъпниците може да очисти техните души.

Неотдавна в нашия край един човек беше обесен за тежко престъпле­ние. Той дълбоко и искрено се каел, плачейки и ридаейки за своето злодея­ние. По пътя към бесилката и под нея той така се молел на Бога и се кланял на хората наоколо, викайки: „Простете ми, братя! Простете ми!", че всички се разплакали. Целувал многократно кръста и ръката на свещеника и цял разтреперан го умолявал: „Отче, моли Бог да ми прости!" По късно един от присъстващите ни разказваше: „Чувствахме се така, сякаш изпращахме на онзи свят не престъпник, а светец." Така лесно покаянието може да промени изцяло вътрешното състояние на човека.

И твоят брат се променя чрез покаянието в тъмницата. Моля те и аз, отиди и му помогни да се покае напълно. Не осъждай осъдения, не прези­рай каещия се. Бъди милостив към своя брат. Твоите и неговите родители го чакат на онзи свят не като разбойник, а като свое чедо. Не оскърбявай родителите на своя брат. Посети го в тъмницата, сякаш посещаваш Христос. И Христос ще те посети с богати дарове.

Мир на теб и на твоя брат!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 


*Заглавието не е на автора, а поставено от мен.

Категория: Други
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Какво е истинско нещастие?

 

ОТГОВОР: „Да прогневиш Бога и да направиш нещо неугодно Нему – ето го истинското нещастие!“.

(Св. Иоан Златоуст)

Категория: Други
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.11.2017 06:50
  

 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога – никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите, напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж, със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимият му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта!“ – отговорил Стефан на приносителя, – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

 

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

 

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога (Ефес. 2: 19).

 

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите, и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовестил мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните, и другите, т.е. евреите и езичниците при Отца, в единия Дух. В новите твари, или в новия човек, или в Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влязат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога, а остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основана върху святост и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според плана всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа разделянето и отчуждението изчезнали и всички вярващи, било евреи или бивши езичници, станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по-висше от този живот – дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по-драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

               


[1] В ориг. - каменен темел (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Те [демоните] сеят зло и досаждат на човеците не по един и същ начин, а в зависимост от времето, мястото и лицата. Ту си помагат един на друг, ту се сменят един друг, но при това не спазват нито строга последователност, нито ред. Защото е казано: Разпътник търси мъдрост, и не намира (Притч. 14:6), и още: А враговете ни са неразумни (Втор. 32:31 - според превода на седемдесетте). Когато воюват против нас, те достигат до някакво съгласие и затова, както казах, в зависимост от времето и мястото си отстъпват един на друг. Защото никой не може едновременно да робува на тщеславието и да се разпалва от блудна страст, да се надува от гордост и заедно с това да се унижава с чревоугодие, да избухва в глупав смях и в същото време да бъде терзан от страстта на гнева. Всеки дух трябва да си спазва реда, за да воюва с човека. А ако бъде поразен и отстъпи, отстъпва бранта на дух, който е по-силен от него.

Категория: Други
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЕДИН ПРЕПОДАВАТЕЛ:  ЗА ВЕРОУЧЕНИЕТО

 

 

Сърдите се на някои Ваши приятели, които гледат с недобро око на ве­роучението в училище. И имате право. Вашият гняв е праведен. Такъв гняв има ценност пред Бога. Но е безполезно само да се гневим или само да убеждаваме. Трябва и да се молим за онези, които поради неразумие се обявяват против Закона Божи в училищата. Да отвори Бог очите им, за да видят, че секат клона, на който седят. Защото наистина цялото възпитание на християнската младеж е стъпило на непоклатимата скала на Христовото учение. Така е било у нас през всичките хиляда години на нашата християн­ска история, така трябва да бъде и днес, и утре, и във вечни векове. Това въз­питание не ни е посрамило в миналото, няма да ни посрами и в бъдеще. То ни е дало първокласни хора, които са украшение на нашата история, както звездите са украшение на небесния свод. И то огромен брой такива мъже и жени - звезди на свода на народната ни история. А каква друга може да бъде целта на възпитанието, ако не да възпитава истински хора? Науката за възпитанието при нас и при всички кръстени народи трябва да бъде свърза­на с Христовото учение. Ако възпитанието се отдели от него, от това не губи Христовото учение, а се изгубва възпитанието, изгубват се истинските хора. А ако възпитанието се изгуби от училището, училището става опасно за хо­рата и за народа. Понеже ученият, но безнравствен човек е много по-опасен за себе си и за другите, отколкото безнравственият неук. Последният е без­нравствен по слабост, а първият - по убеждение. Пукнатината във вярата на един човек неизбежно предизвиква и пукнатина в характера му. За това свидетелства както библейската история, така и историята на християнски­те народи. Винаги когато някой израилски цар е отстъпвал от Бога, отстъп­вал е и от нравствеността. Защото както реката е свързана със своя извор и светлината - със слънцето, така и нравственият живот е свързан с вярата. „Аз съм пътят” - е казал Христос; и:” Аз съм живата вода”; и: „Аз съм светлината на света”. Накъде ще поведем децата извън този път, ако не в пропаст? С какво ще напоим жадните им души без тази жива вода, ако не със земна мътилка, която и добитъкът пие? С какво ще ги просветим извън тази Светлина, ако не с измамна игра на призрачни сенки?

Но - казват - вероучението не е за нашето модерно време. Не знам; виждам само, че и в нашето модерно време най-добри са онези хора, които  се държат за вярата и за Божия Закон. Не знам и коя друга наука би могла да замени Христовото учение при възпитанието на младото поколение. По­гледнете и вижте - не съществува друга наука за човека, за това какъв е смисълът на човешкия живот и какъв трябва да бъде истинският човек, освен науката за вярата.

И така, никой не може да постави друг крайъгълен камък на възпи­танието, нито в наше време, нито хиляда години след нас, освен онзи жив Камък, Който Сам Себе Си е поставил и е казал: „Без Мене не можете да вър­шите нищо”.

Мир Вам и благословение от Бога!

 

 

Автор – Св. НиколаЙ, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове: 0



 ЗА МЪЖЕТЕ, КОИТО СЕ РАЗКРАСЯВАТ

 

Скръбно е, че и сега се намират последователи на него (на Авесалом) младежи, пускащи дълги букли и къдрици и изиска­ността им затъмнява изискаността на женските украшения... Над­ценявайки своя ум, те не знаят, че повече безчестят себе си, от- колкото да се украсяват... (Св. Йоан Златоуст)

Категория: Други
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.11.2017 04:22
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 11 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ако някога на престола на земно царство е седял цар светец, то това е бил свети крал Стефан Дечански. Гърцитe, които гледали на славяните като на варвари, се удивлявали на красотата на душата на св. Стефан като на едно рядко срещано чудо за своето време. Когато император Кантакузин изпратил по някакви държавни дела при Mилутин игумена на манастира Пантократор, покрай другото крал Милутин попитал и за своя син Стефан. „Питаш ме, кралю, за втория Иов? – рекъл игуменът. – Бъди уверен, че неговата бедност стои по-високо от твоето кралско величие“. Гръцкият[1] император най-напред се отнасял със слепия крал твърде сурово; затворил го в едно отделение на двореца и забранил всякакъв достъп до него; а после го изпратил в манастира Пантократор, та там от тежките монашески подвизи да отслабне и да умре. Но Бог пазил блажени Стефан и той извършвал подвига на поста и молитвата като най-добрите монаси. За неговaта мъдрост се заговорило из целия Цариград. Императорът започнал да го уважава и често търсел съвети от него. Така например, Стефан допринесъл да се унищожи известната Варлаамова ерес, против която се борил и св. Григорий Палама. (Вж. Синаксара – втора неделя на великия пост). Варлаам по това време се намирал в Цариград и с ловки сплетни придобил много последователи от първенците в двореца и в Църквата за своята ерес[2]. В недоумение, Императорът повикал Стефан и го попитал как да постъпи с Варлаам. Мъдрият Стефан му отговорил със словата на псaлмопевеца: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи! И добавил: „Опасните хора трябва да се изгонят от обществото“. Като чул това, император Кантакузин веднага прогонил с безчестие Варлаам от столицата.

 

БЕСЕДА за Твореца на новия човек

 

За да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир (Ефес. 2: 15).

 

Идвайки на земята, човеколюбивият Господ е дошъл за всички хора, а не само за някои. Евреите Го очаквали като Месия – Той дошъл като Месия. Езичниците Го очаквали като изкупител – Той дошъл като Изкупител. Той дошъл с еднаква любов и към евреите, и към езичниците. Освен евреите и езичниците трети нямало на земята. Евреите единствени на света вярвали в единния Бог; езичниците се кланяли на идоли. Но и евреите били потъпкали вярата със своите беззакония, така че нищо не знаели. Тъй че по незнание евреите и езичниците били еднакви. А още повече от проклятието заради греха, което от Адама [до Христа] тегнело над черната земя. И тъй като старият Адам не принадлежал само на евреите, а и на езичниците, защото и едните, и другите произлезли от него, тъй и Новият Адам не принадлежал само на едните от тях, защото спасил и едните, и другите. Господ Иисус не можел да толерира царството на евреите, т.е. царството на празния законнически формализъм, нито пък елинското царство (въобще езичеството), т.е. царството на натуралистическите басни и демонските магии и врачуване. Но той взел и двамата болника, и изцелил и двамата. Изцелил двамата и създал [от тях] нов човек. А той е Божията Църква. Така Господ отхвърлил еврейщината и езичеството, и създал Свята света Църква.    

O, всеблагѝ и всемъдри Господи Иисусе, неизречимо добро, премъдро е всичко, което си извършил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски          


[1] Неточност. Кантакузин е византийски император от 1347 - 1354 (бел. прев.).

[2] В ориг. – за своето мислене (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове: 0
 


Авва Серен каза:

„Не е възможно един и същ демон да внушава на човека всяка страст. За всяка страст има определени духове, които внушават само нея. Едни изпитват наслада от нечистота, от сквернотата на похотите и от тяхната смрад, други - от богохулства, един се радва на гняв и ярост, а друг - на униние, един - на тщеславие, а друг - на гордост. И на всеки дух му харесва да внушава именно страстта, която, както той забелязва, душата приема с охота.

Категория: Други
Прочетен: 3772 Коментари: 0 Гласове: 1



ДО
 МОНАХ СИМЕОНЗА ДЕНЯ И НОЩТА (Лук. 17)

 

 

В беседата си за края на света и идването на Сина Човечески Господ Иисус Христос използва последователно думите „ден" и „нощ". Той сравнява Своето Второ пришествие с внезапността и бързината на мълнията и казва: „Тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден”. След това продължава: „В оня ден, кой­то бъде на покрива да не слиза” И малко след това: „В нея нощ ще бъдат двама на една постелка”.Говори за едно и също време, а използва ту израза „в оня ден", ту израза „в оная нощ". Питаш: как да си обясним това?

Безпогрешна е всяка дума, изречена от Христовите уста, безпогрешни са и тези Негови думи. Говорейки за Своя ден, Той има предвид Своето Вто­ро пришествие, а говорейки за онази нощ - края на този свят и век. Това е едно и също време; по-точно това е границата между времето и вечността, между смъртта на времето и живота на вечността. Когато слънцето потъм­нее, за да не възсияе никога повече, и се яви светлото знамение на Сина Човечески, за да засияе завинаги, тогава и времето ще свърши. Времето ще свърши и ще настъпи Денят Господен, в който цялата тази материална все­лена с шум ще премине, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. Това ще бъде последната среща на деня и нощта и вечната им раздяла. А когато се говори за последната среща и ве­чната раздяла на деня и нощта, няма особено значение дали ще бъде казано: „в оня ден" или в „оная нощ". Това, което сега и засега, докато в кръговрата на времето се сменят последователно ден и нощ, изглежда противоречиво, на прага на съдбоносната граница между преходното и вечното ще изгуби своята противоречивост.

Мир на теб и благословение от Бога.

 

Автор Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  101 102 103 104 105 106 107 108 109  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626456
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031