Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 310898 Постинги: 1308 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  107 108 109 110 111 112 113 114 115  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 15 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог най-често победата във войната дава на миротворците. Пример за това е великия цар Иустиниан, а друг пример е св. крал Стефан Дечански. След смъртта на своя баща - крал Милутин, Стефан свалил превръзката от очите си, и с радост бил провъзгласен за крал от болярите и народа. Но Константин, Симонидин син и по-малък брат на Стефан по баща, събрал войска против Стефан. Тогава Стефан му написал следното: „Ти си чул, какво се случи с мене (т.е. как съм прогледал) по Божия Промисъл, който всичко устройва за добро. Помилван от Бога, аз наследих родителския престол, да владея над хората във страх Божий и правда по примера на предците. Откажи се от своето намерение,[1] ела да се видим един с друг, приеми второто място в държавата като втори син, и не въставай с чужденците против своето отечество; нашата земя е достатъчно просторна, на нея има място и за мен и за теб. Аз не съм братоубиеца Каин, а приятел на братолюбивия Иосиф. Казаното от този последният, и на тебе го казвам: Аз съм Божий, вие замисляхте срещу мен зло, а Бог го обърна на добро“. Това написал светият крал. Но Константин не послушал. И бил победен във войната със Стефан. Така бил победен и Драгудиновия син - Владислав, друг претендент за сръбския престол! А най-горчиво пострадал българския цар Михаил Шишман. До него Стефан написал: „Разбери значението на християнската любов, укроти гнева, допусни любовта да бъде между нас, както беше и между нашите родители. Престани да проливаш християнска кръв. Обърни оръжието към неприятелите на Христовото име, а не към християните. Помисли какъв тежък отговор ще дадеш за невинната кръв. Знай и това, че който отнема чуждото, губи и своето“. Михаил се надсмял на това писмо от светия крал и бил тежко поразен при Велбъдж. Бог е с праведните, а не със силните.

 

 

БЕСEДА за откриването на Божията премъдрост на небесните сили

 

 Та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни ( Ефес. 3, 10)

 

Дали ангелите, братя, са всезнаещи? Не са, защото ако са всезнаещи щяха да са богове. Бог е един, братя, а ангелите са прекрасни Божии служители. Тайната на [Бого]въплъщението  не е била позната на ангелите преди то да стане. И всички други тайни свързани с тайната на Въплъщението са били непознати за ангелите, докато не ги видели разкрити в Църквата. Църквата, значи, е ново откровение и за самите свети ангели. Църквата от една страна е ново проявление на Божията мъдрост, сила и човеколюбие, а от друга страна нова проява на човешкото боголюбие и подвиг. Даже ангелите не знаели предварително до къде Бог ще се понизи, нито докъде човекът ще въздигне. Това се видяло в Църквата и чрез Църквата е известено на ангелите. За това апостолът говори на Ефесяните с [горе]посочените слова. На началствата и властите, т.е.  даже и на ангелските върхове не е било предварително известно всичко. Многоразличната премъдрост Божия, т.е. премъдрост по-рано непроявена [пред] и неизвестна за ангелите, а сега явена в Църквата в безбройни форми, образи и случаи. О, братя мои, най-много са явни две дела Божии - сътворението на света и сътворението на Църквата. И в едното, и в другото, човекът, братя, е главният предмет на Божията любов. Да бъдем благодарни, за всяко наше дихание да сме благодарни и преблагодарни на Бога.

О, Боже благий, Боже милосърдний. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - предприятие

 

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 14 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

 

БЕСЕДА за затворника Павел

 

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

 

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководил към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най- сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] Според сръб. текст - затворник

 

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий, Златоуст, били Теофил, патриарх Александрийски и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото и се отворили рани и червей закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най – хубавите мазила, аромати и благовония, само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта и Божията ръка тежала над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта? Награда – награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий, епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва, Аделий бил като че ли вън от себе си, и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода от Рая, а Аделий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно дето не видял любимия си учител Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „ Него не може да го види човек докато е в тяло, защото той е до Божия престол, заедно с херувимите и серафимите“.

 

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

 

 Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък ( Ефес. 2, 20)

 

Основа на апостолите и пророците е, братя, живота и делата на апостолите и пророците. Това е Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите, и ги държи в едно, както крайъгълният камък държи зидовете. И целите,  Стария и Новия завети са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа. Никъде, освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство, само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега , или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно , или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2], на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога - никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж , със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимия му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от  един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор, в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта“ – отговорил Стефан на приносителя – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

 

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

 

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога ( Ефес. 2, 19)

 

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовести мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните и другите, т.е. евреите и езичниците  при Отца, в единия Дух. В новите твари, или новия човек, или Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влезнат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога но остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата, сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основна върху святост, и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според планът, всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа, разделянето и отчуждението изчезнали, и всички вярващи, било евреи или бивши езичници станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по–висше от този живот - дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по  драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг, - каменен темел

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Ако някога на престола на земно царство е седял цар – светец, то това е бил свети крал Стефан Дечански. Гърцитe, които гледали на славяните като на варвари, се удивлявали на красотата на душата на св. Стефан като на едно рядко срещано чудо за своето време. Когато цар Кантакузин изпратил по някакви държавни дела при Mилутин игумена на манастира Пантократор, покрай другото крал Милутин попитал и за своя син Стефан. „Питаш ме кралю за втория Иов?“- рекъл игуменът – „Бъди уверен, че неговата бедност, стои по високо от твоето кралско величие“. Гръцкият цар най – напред се отнасял със слепия крал твърде сурово; затворил го в едно отделение на двореца и забранил всякакъв достъп до него; а после го изпратил в манастира Пантократор, та там от тежките монашески подвизи да отслабне и умре. Но Бог пазил блажени Стефан и той извършвал подвига на поста и молитвата като най – добрите монаси. За неговaта мъдрост се заговорило из целия Цариград. Царят започнал да го уважава и често търсил съвети от него. Така например, Стефан допринесъл да се унищожи известната Варлаамова ерес, против която се борил и св. Григорий Палама. ( Виж Синаксара – втора неделя на великия пост). Варлаам по това време се намирал в Цариград, и с ловки сплетни, придобил  много последователи от първенците в двореца и в Църквата, за своята ерес[1]. В недоумение, царят повикал Стефан и го попитал как да постъпи с Варлаам? Мъдрият Стефан му отговорил със словата на псaлмопевеца: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи! И добавил: „ Опасните хора трябва да се изгонят от обществото“. Като чул това, цар Кантакузин, веднага прогонил с безчестие Варлаам от столицата.

 

БЕСЕДА за Твореца на новия човек

 

За да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир ( Ефес. 2, 15)

 

Идвайки на земята, човеколюбивият Господ е дошъл за всички хора, а не само за някои. Евреите Го очаквали като Месия – Той дошъл като Месия. Езичниците Го очаквали като изкупител – Той дошъл като Изкупител. Той дошъл с еднаква любов и към евреите, и към езичниците. Освен евреите и езичниците, трети нямало на земята. Евреите единствено на света вярвали в единият Бог; езичниците се кланяли на идоли. Но и евреите били помрачили вярата със своите беззакония, така че нищо не знаели. Тъй че по незнание евреите и езичниците били еднакви. А още повече от проклятието заради греха, което от Адама [до Христа] тегнело над черната земя. И тъй като стария Адам не принадлежал само на евреите, а и на езичниците, защото и едните и другите произлезли от него, тъй Новият Адам не принадлежал само на едните от тях, защото спасил и едните и другите. Господ Иисус не можел да толерира царството на евреите, т.е. царството на празния законнически формализъм, нито пък елинското царство ( въобще езичеството), т.е. царството на натуралистическите басни и демонските магии  и врачуване. Но той взел и двамата болника, и изцелил и  двамата. Изцелил двамата и създал [от тях] нов човек. А той е Божията Църква. Така Господ отхвърлил еврейщината, и езичеството и създал Свята света Църква.  O, всеблагѝ и всемъдри Господи Иисусе, неизречимо добро и премъдро е всичко, което си извършил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – за своето мислене 

 

Категория: Други
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове: 0
 

НЕДЕЛЯ НА   МИТАРЯ  И ФАРИСЕЯ

 

 

Днес с Божия помощ започваме Триод а. Триодът е богослу­жебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и Фа­рисея до Великата събота включително (Постен триод) и от Въз­кресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод или наречен още Пентикостар). Думата „триод" е гръцка и означава „трипеснец", защото съдържа канони* на утрената, съставени обикновено от три песни.

Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Начало на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната сед­мица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от сед­мицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-из­вестни от тях са двамата песнописци преподобни Теодор (+826) и Йосиф (+830) С т у д и т и.

Трипеснеците са дадени обикновено на утрената. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песни, във вторник - втора, осма и девета, в сряда - трета, осма и девета, в четвър­тък - четвърта, осма и девета, в петък - пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец - шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).

Постният триод, който започва днес, съдържа следните по главни идеи: Божия промисъл за света и човека - създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Гос­пода Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.

В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздиш­ките и сърдечните съкрушения на вдъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци Това е истинска антология на православното песнено творчество, явило се през течение на мина­лите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.

Великият пост, наречен още Четиридесетница*,е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: „Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!" (Из първата стихира на стиховните на вечернята в неделя Сиропустна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята към небето.

Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопустиа (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10—14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от гордост, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - смирението. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смире­нието, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фа­рисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема та­кава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6)  и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каеш, се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: „Боже, бъди милостив към мене греш­ния!“. И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправ­дан отколкото фарисея. „Понеже, заключава Христос, който пре­възнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява ще бъде въздиг­нат" (Лук.   18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често няма­ше дори где глава да подслони, оми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: „Пример ви дадох“ (Йоан 13:15); „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: „Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде сми­рен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: „Боже, очисти нас грешните!“ (Първа стихира на „Го­споди, воззвах“ в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят див­ните и затрогващи покайни песнопения: „Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота. . !“, „Богородице, насочи ме по пътеките на, спасението. .!“ и „Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда“.

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки!   А м и н!

 

 

 

 

 

Забележки:

 

* Думата „канон" с също гръцка. На български значи „пра­вило". Богослужебният канон с особен род песнено творчество. В него се из­лага историята на празника или животът на празнувания светец, или се про­славя Бог и Майката Божия. Канонът обикновено се състои от девет песни, а всяка песен - от по няколко стиха. Началните букви на всеки стих често образуват някакъв акростих, изразяващ известна мисъл или славословие. Всяка песен започва с т. нар. ирмос - стих, в който е дадена основната тема на песента. Темите и мотивите са взети от известни библейски песни. Обикно­вено втората песен, носеща покаен характер, се изпуша; изпълнява се само през време на Великия пост и то само в канони с покаен характер.

 

* Нарича се така, защото обхваща 40 дни. В това число не се смятат дните на   Великата   (Страстна)   седмица.

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“- 10 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Пречудни са пътищата на Божия Промисъл, проявил  се и при един изключителен случай в манастира Дохиар, по времето на блажени Неофит, племенник на св. Евтимий. След Евтимиевата смърт, Неофит започнал да гради нова и по-голяма църква на св. Николай Чудотворец, но средствата не му достигнали, и той почнал да моли Бога за помощ. И Бог му помогнал по чуден начин. Срещу Дохиарския манастир се намирал остров Лонгос, или Сика. На този остров Неофит имал един малък метох, до който наблизо имало една каменна статуя на човек. На тази статуя било написано: „Който ме удари по главата ще намери много злато“. Много са удряли статуята по главата, но нищо не са намирали. Неофит пратил [на острова ] с някакво поръчение манастирския послушник Василий. Този Всилий, един ден стоял пред статуята и се чудил на онзи тайнствен надпис. Тъкмо тогава изгряло слънцето, и статуята хвърлила сянката си на запад. Василий взел камък и ударил главата на сянката, започнал да копае и намерил котел пълен със златни монети. Веднага отърчал и известил игумена Неофит. Игуменът наредил на трима честни[1] монаси да отидат с манастирската ладия и Василий и да донесат златото. Отишли, значи монасите, натоварили златото на ладията и веднага потеглели назад. Но като били в морето, дяволът вкарал в главите им мисълта да присвоят това злато за себе си. И тази троица честни монаси, прелъстени от дявола, завързали Василий с въже, на врата му повесели камък и го хвърлили в морето. Когато Василий потънал на дъното, изведнъж му се явили като двама светли юноши архангелите Михаил и Гавриил, взели го и го пренесли в Дохиарската църква, и го оставили в заключената църква пред царските двери. На другия ден, монасите като отишли в църквата намерили Василий вързан да лежи пред олтара. Игуменът го разпитал и узнал за чудесния случай с него. В това време пристигнали и онези трима монаси, които като видели Василий жив, останали като от гръм ударени. Техният игумен заслужено ги наказал, а златото взел и довършил църквата, но не я посветил на св. Николай, а на св. архангели Михаил и Гавраиил. Ето защо, старата Евтимиева църква се нарича църквата на св. Николай, пък новата  „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

 

 

БЕСЕДА за единственият мир и Помирителят

 

Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един  (Еф. 2, 14)

 

Между израилтяните и езичниците е зеела бездна, която никой от смъртните не можел да запълни и изравни. Единствено Господ Христос е могъл да го стори и го сторил. Онова, що било отдалечено, Той го приближил и съединил. С какво? Със Своята Кръв. Именно със Своята [само]жертва, Той заменил всички останали жертви. С това Той изкупил и заменил със Себе си цялата природа, от която хората взимали и принасяли жертва на Бога ( или на богове)[2]. Една жертва е достатъчна и за израилтяните и за езичниците – това е Христовата жертва. По – нататък, животинската кръв е разделяла израилтяните и езичниците, и по място където е била пренасяна, и на божеството на което била пренасяна, и по вида на животните от които е пренасяна, и по начина по който е пренасяна. Сега Христовата пречиста кръв е пролята[3] вместо всички тези кърви, и тази кръв Христова обединява и побратимява израилтяните с езичниците. И едните, и другите, стават кръвни братя, така, както и ние всички вярващи сме кръвни братя чрез кръвта Христова, с която сме изкупени от проклятието, и с която сега се храним[4]. Той разрушил стените и оградите които разделяли израилтяните и езичниците, и съчетал в едно ръцете и сърцата им. С какво? Със Своето Тяло. Т.е. с живата истина – с въплътената в Себе Си истина. Истината заменила сянката на закона при израилтяните и басните при езичниците. Той отдалечил и двете[5], и показал живата Истина в Тяло. Светът я видял и се зарадвал.

О, Господи Иисусе Христе, преблаги Изкупителю наш, съедини сърцата на нас, верните Твои [ раби]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Свт. Николай не е поставил кавички около определението, но то по-скоро е иронично, което ще проличи от следващите редове.

[2] Т. е на идолите

[3] В ориг. - дошла

[4] Т.е. св. Причастие

[5] Т.е. сянката на закона и езическите басни

 

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

След дълга раздяла, със своя другар  Паисий посетил Иоан Колов и встъпил в разговор с него. Двамата взаимно се попитали каква добродетел са придобили. Паисий рекъл: „Никога слънцето не ме е виждало да ям“. А Иоан Колов рекъл: „ Мене пък никога не ме е виждало да се гневя“. Като поучавал братята в скита, св. Иоан разказвал[1] тази притча за каещата се човешка душа: ‚ В един град живеела жена красавица, но блудница, която имала много любовници. Един княз предложил на тази жена, да я вземе за съпруга, ако обещае да живее честно и вярно в брака. Тя обещала. Князът я взел в своя дворец и се венчал за нея. Като разбрали за това, нейните предишни любовници, решили някак си да я върнат на стария и път при себе си. Но несмеейки да се явят пред очите на княза, те отишли зад двореца и започнали да подсвиркат. Жената чула подсвиркването и го познала. Веднага запушила ушите си, прибрала се във вътрешната стая на двореца, и заключила вратата зад себе си. Така се избавила от нови изкушения“. Св. Иоан обяснявал тази притча така: „ Жената блудница- това е душата; нейните любовници – страстите; князът – Христос; вътрешната стая – небесната обител; любовниците, които подсвиркват и я мамят – демоните. Ако душата непрестанно загърбва своите страсти и прибягва при Бога, и страстите, и демоните ще се уплашат и ще избягат от нея.

 

БЕСЕДА за спасяващата благодат

 

По благодат сте спасени (Еф. 2, 5-8)

 

Кой може да разбере и признае, че сме спасени по благодат? Че сме спасени не чрез нашите заслуги и дела, а по Божията благодат – кой може да разбере и признае това? Това може да разбере и признае, само онзи, който е разбрал и видял, от една страна бездната на смъртта и тлението, в която поради греха, човекът бил хвърлен, а от друга страна, висотата, честа и славата до която човекът е бил въздигнат в Царството небесно, в безсмъртния свят, в дома на живия Бог – само той може да разбере това и да го признае. Едно дете пътувало през нощта, спъвало се и падало от дупка в дупка, от яма в яма, докато накрая паднало в една дълбока яма, от която по никакъв начин не могло да излезе само. Когато детето се предало в ръцете на своята съдба, мислейки, че това е краят му, неочаквано някой застанал над ямата, спуснал му дълго въже, и извикал на детето да се хване и държи здраво за въжето. Това бил един царски син, който взел детето, измил го, облякъл го, завел го в своя дворец, и го поставил до себе си. Дали по своите заслуги и дела се спасило това дете? Не, ни най-малко. Неговата заслуга е, че се хванало и се държало за подаденото въже. С какво детето е спасено? С милостта на царския син. В отношението на Бога към хората, тази милост се нарича благодат. По благодат сте спасени. За кратко време апостол Павел повтаря тези думи два пъти, та вярващите да ги знаят и запомнят. Да знаем и ние, братя, и да помним, че сме спасени по благодат, чрез Господа Иисуса Христа. Бяхме в челюстите на смъртта, а ни е даруван живот в двореца на нашия Бог.

Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, спасени сме чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – употребявал,  използвал

 

Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Че Божиите ангели са в непрестанно общение с този свят ясно и неопровержимо свидетелствува Свещеното Писание. Частично от Свещеното Писание, частично от Свещеното Предание, православната Църква е узнала имената на седемте предводители на ангелските сили, и те са : Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Иегудиил, Варахиил ( освен това, някои споменават и осми- Иермиил). Михаил на еврейски език означава „кой е като Бог“ или „кой е равен на Бога?“. Св. Михаил, още от първите християнски времена се изобразява като вожд, който в дясната си ръка държи копие, с копието пробожда Луцифер, сатаната, а в лявата зелено палмово клонче. На върха на копието има платнена панделка с червен кръст. Архангел Михаил е особено почитан като пазител на православната вяра и борец против верските ереси. Св. Гавриил значи „мъж Божий“, или „крепост Божия“. Той е благовестник на Божите тайни, особено на тайната на Боговъплощението, и на всички останали тайни свързани с нея. Изобразява се така – в дясната ръка държи фенер, със запалени вътре свещ, а в лявата огледало от [направено от] зеленения камък яспис. Огледалото символизира[1]. Божията премъдрост като съкровена тайна. Св. Рафаил значи „Божие изцеление“, или „Бог Изцелител“ (Тов. 3, 17; 12, 15). Изобразява се тъй – води в дясната си ръка Товия, който носи риба уловена в Тигър, а в лявата държи алабастрен лекарски съд. Св. Уриил – „огън“, или „Божия светлина“ ( 3 Ездра 3,1 : 5, 20). Изобразява се така – в дясната ръка държи меч [насочен] против персите, а в лявата огнен пламък. Св. Салатиил значи „Божий молитвеник“ ( 3 Ездра 5, 16). Изобразява се с наведено лице и очи, а ръцете си е сложил на гърдите си, като на молитва. Св. Иегудиил -  „прославител Божий“. Изобразява се държейки в дясната си ръка златен венец, а в лявата – тройносплетен бич. Св. Варахиил – „благослов Божий“. Изобразява се с бели рози върху гърдите. Иеремиил – „възвишение Божие“ ( 3 Ездра 4,36). Почита се като вдъхновител и подбудител на възвишените помисли, които човек въздига към Бога.

 

БЕСЕДА за това, как Христос оживотворява хората  умъртвени от греха

 

Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа  (Еф. 2, 5)

 

Бог първо оживотворил Христос, първо Него като човек вдигнал от гроба. А Христос е нашият Глава. За да възкръснели всички верни, трябвало първо да възкръсне Главата. Когато възкръснала Главата, тогава е подготвено и възкресението на цялото тяло, с всички негови части. Затова апостол Павел говори за нашето възкресение като за свършен факт. Бог и нас и тях  възкреси … и постави на небесата в Христа Иисуса. Заедно с Христос като човек, Бог  възкреси и нас, които преди бяхме мъртви  от греховете и умъртвени от греховете. Не само ни удостои с възкресение, заедно с Христа Господа но и нещо повече; Той ни  постави на небесата в Христа Иисуса, над целият свят на безплътните духове. Бог, братя, не се е явил на земята за някакво обикновено и дребно дело, а за едно съвсем необикновено и велико и превелико дело. Когато някой земен цар посети дадено място в своята държава, благодеянията от неговото посещение се усещат дълго на това място. Царят Господ посети земята и хората на земята. И благодатта от това посещение ще се усеща до края на времената. Това посещение за нас значи живот вместо смърт, слава вместо срам, приближаване към Бога, вместо отдалечаване, благословия вместо проклятие. С една дума; възкресение от мъртвите и вечно царуване на небесата с Христос.

О, Господи, благодарим Ти, о, Господи прославяме те. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. - означава

 

Категория: Други
Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

В живота има решаващи моменти от които зависи вечния живот или вената смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес – заради, което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт, в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор  напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота, земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато тялото на Иерон мнозина се стараели да вземат. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант - богат и благочестив християнин заплатил с толкова злато [ колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

 

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

 

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието (Еф. 2, 2)

 

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действува в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират  и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен, и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците, те нападали по-силно отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали съблазнявайки и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така, че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват на часа при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода, На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0

 
ИЗ ‚ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Както Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може и огън да пусне от небето за наказание. Съдбата на Содом и Гомор представлява класически пример за Божието наказание над закоравелите грешници. Че Бог може да повтори това наказание и на друго място, Той показал над Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий през 472 година. Тази година на 6 ноември, по пладне, изведнъж небето потъмняло от гъсти и черни облаци, от които се стъмнило на земята. Тези облаци били ту като запален огън, ту потъмнявали. Това явление траело над Цариград 40 дена. Изплашеният народ прибягнал към покаяние и молитви, и заедно с царя и патриарха, правел литийни шествия по улиците на града, от църква в църква, с плач и въздишки се молил на Бога. През последния ден от облаците започнала да пада гореща черна пепел, и като дъжд падала от вечерта до полунощ, след което престанала. Утрото било чисто и ведро, ала черна пепел, педя дълбока, покривала земята. С голям труд хората почистили своите домове и улиците от тази черна пепел, но всички посеви на нивите безвъзвратно загинали. Всеки, който имал разум , проумял и усетил  това явление като Божие наказание, и то като смекчено наказание Божие, заради бързото народно покаяние пред Господ Бог. Ако не било така бързо народното покаяние за големите натрупани грехове, кой би могъл да знае какво щяло да се случи с Цариград? Но благовременното покаяние на грешниците и молитвите на Пресвета Богородица, на многобройните цариградки светци и мъченици, това наказание било твърде смекчено.

 

БЕСЕДА за Главата на Църквата и тялото Христово

 

И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Еф. 1, 22-23)

 

Обезглавеното човечество намерило своята глава в Господ Иисус, възкръсналият от мъртвите. Разделеното от главата тяло, започнало да се прилепва към своята глава, част по част, член по член. Не всички хора са тяло, а само вярващите в Христос Господ; всички са призвани, но само отзовалите са приети под Главата. Откликналите съставляват Тялото, което се нарича Църква, чиято Глава е Господ. И както възкръснал и се прославил Човекът Иисус и се възвисил от Света Троица над всички и всичко на земята и на небето, така и Неговата Църква, Неговото Тяло, ще бъде възвисено до своята Глава, т.е. над всички и всичко. Цялата Църква, заедно с Главата Си, ще застане от дясната страна на Света Троица, защото където е главата, там е и тялото. До такава висота, величие и слава ще се издигнат  изкупените и покаяли се грешници, някогашни грешници, заблудили се като блудния син, и обезглавени, като мъртъв труп, а сега осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък. Защото са велики дела, братя, въплъщението на Сина Божий на земята, и Неговото страдание на Кръста и смъртта Му заради нас. Неговото пришествие на земята е донесло огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на всички неща. Той променил всичко, и всичко обновил. Затова, братя, да не живеем и постъпваме като стария човек, а като новия, да не живеем в грях, а в правда, да не постъпваме плътски, а по дух. Та така да се удостоим с онази висота, величие и слава, към  които сме призвани от нашият Глава.

О, Господи Иисусе, света Глава на Светата Църква, удостой и нас да бъдем вечно членове на Твоето пречисто Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Каквото е сянката спрямо действителността, още по незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът, не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по- силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с  телесните си очите. Защото на духовната любов не и трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима като чула, че водят Галактион на мъчение, затичала се след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети  Галактион по голо тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа, и такава била тяхната духовна любов с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

 

 

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналият Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,
и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1, 21  - 22.)

 

Ето висините до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката, не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по – високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по – високо от цялата показана и [още ] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашия преславен Творец изпълнил Своето обещание дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по – ясно повторено на Аврам, и още по – ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род прославяйки човекът Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата, първо прославил Него, па после по ред всички, които се причислили към Него и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „ Честнейшую Херувим, и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан 17, 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни до край да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. силна като смъртта

[2] В ориг. - трайна

 

Категория: Други
Прочетен: 396 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  107 108 109 110 111 112 113 114 115  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 310898
Постинги: 1308
Коментари: 0
Гласове: 282
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930