Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626589 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  108 109 110 111 112 113 114 115 116  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Всевиждащото Божие око бди над всички хора и по чудесен начин ръководи верните към спасение. Това, което първоначално им се струва на вярващите като голяма загуба, в благовремие се явява като велика придобивка. Случилото се със св. Филотей и неговия брат, за които тяхната майка мислила, че са загинали, е подобен на случилото се със св. Ксенофонт (26 януари), и прилича на случилото се със св. Евстатий Плакида, с жена му и неговите синове. Когато св. Филотей и брат му били в турска тъмница, в Македония, им се явила Пресвета Богородица във вид на тяхната майка и им рекла: „Станете, мои мили деца, и тръгнете след Мен!“. И изведнъж юношите се намерили в един манастир в град Неапол Малоазийски. Когато момчетата разказали на игумена какво се е случило с тях, игуменът разбрал, че това е от Бога, приел юношите и ги замонашил. Минало дълго време след този случай. Майка им ги жалила и прежалила. Най-накрая решила да иде и тя в някой женски манастир и да се посвети на Бога. И Божият Промисъл я довел близо до манастира, в който били нейните синове. Веднъж тя отишла с други монахини на празника на манастира[i]. В църквата тя видяла своите синове, но не ги познала. В това време единият от братята повикал другия с неговото светско име. Трепнало сърцето на майката, [като чула] това скъпо за нея име и внимателно се вгледала в техните лица. Познала ги майка им, и те – майка си. Голяма била радостта им и те сърдечно благодарили на Бога. Вярващият християнин и при най-голямата загуба не трябва да се отчайва.

 

БЕСЕДА за боговдъхновеното сърце и език

 

Из сърцето ми се изля блага дума… езикът ми е перо на бързописец (Пс. 44: 1).

 

Ето вдъхновение от Духа Божий! Пророкът иска да говори за Христа Господа и сърцето му е преизпълнено със сила и мъдрост. Затова не казва: „Моето сърце произнася или изказва добро слово“, а се изля като част от собственото му сърце, изнесена навън. Като струя вода от препълнен извор. Буйната вода е притисната от подземните теснини, но като стигне до отвора на извора, бликва в голяма струя. Такова е сърцето на пророка, когато иска да говори за Христа. Такава е силата на благодатта, скрита[ii] в човешкото сърце. Ако не се яви като силна река, или ако не се покаже в чудотворни дела, тя, вътре в човека, ще свети и ще прави чудеса. А когато зазвучи в думи, езикът на пророка ще бъде като тръст[iii], ще стане като перо на бързописец. Защото тук човек не се старае да състави мисъл, нито се старае мисълта да облече в одежда на реч, защото благодатта сама извира на езика с готови мисли и слова. Откъде е тази сила в човека? От Бог Дух Свети. Защо е така голяма [тази] сила? Защото пророкът иска да говори на Царя за Самия Цар. Ще говоря за моите дела на Царя. Дело и слово тук се отъждествяват, както често става в Светото Писание. Където говори Духът, там и действа; където действа, там и говори. Най-силно се говори чрез делата. Пророкът взима от Христа Царя и дава на Христа Царя. Той говори с въодушевена любов към Спасителя на света: говори с преизпълнено и въодушевено от божествена любов сърце. От отдалечеността на времето той вижда въплътения Син Божий и сърцето му играе от радост. Както на измъчен през нощта пътник, когато съгледа красивата зора на изток!

О, Господи Боже, Душе Светий, не ни лишавай от Твоята свята и силна благодат, та да можем да се очистим от греховете и да се удостоим с Христовото Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[i] В ориг. – слава. Характерно за Сърбия празнуване и почитане на някой светия (бел. прев.).

 

[ii] В ориг. – стеснена (бел. прев.).

 

[iii] Вид писалка ( бел. прев ).

Категория: Други
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ МИЛИВОЙ М.:   ЗА ДУМИТЕ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО (1:6)

 

Живял в Азия един езически цар. Бил силен и страшен, но нямал наслед­ници. Когато дошло време да умре, попитали го кой ще царува след него. Царят казал: „Намерете човек, който да ми е по душа. Аз ще го осиновя и нека той ви бъде цар след мене. Но този човек трябва да отговаря на следните усло­вия: първо, да не се бои от смъртта; второ, да не иска да бъде цар; трето, да има повече деца от всеки друг в моето царство." Търсили, търсили, но не намериш. Накрая довели пред царя един млад дърводелец, личен и храбър. Умиращият цар го попитал: „Страхуваш ли се от смъртта?" Дърводелецът отговорил: „Как да се страхувам от нещо, което се бои от мен и което ще ми послужи като мост към вечното царство?" Отново го попитал царят: „Искаш ли да бъдеш цар?" Дърводелецът отговорил: „Как мога да искам да стана такъв, какъвто вече съм? Моят Създател ме е осиновил чрез Христос, а Създателят ми е Цар над царе­те; следователно и аз съм цар." Накрая царят попитал: „Колко деца имаш?" Младежът отговорил: „Триста. Това са онези, които съм кръстил и родил по дух - моите духовни чеда, които ме наричат свой духовен баща." Тогава царят се замислил и рекъл: „Извиках те, за да те осиновя, но сега те моля ти да ме оси­новиш, за да бъда и аз твой духовен син." Дърводелецът кръстил царя. И царят умрял, без да се страхува от смъртта.

Отговорите на младия дърводелец ясно разкриват значението на думите: „и ни направи царе”. Всички християни са осиновени от Небесния Цар, по Неговата благодат и милост и заради Христовата кръв. Следователно всички, които в този живот живеят като истински християни, ще влязат в безсмъртното Небесно Цар­ство и ще царуват със своя Отец, Вечния и несравним Цар.

Мир на теб и Божие благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Дивно милосърдният Бог ръководи онези, които са предали своята воля на Неговата и [поверили себе си] на Неговите грижи. Както свещарят от мекия восък прави такива свещи, каквито пожелае, така и премъдрият Бог прави от верните Свои слуги безсмъртни светилници в небесното царство. Св. новомъченик Игнатий бил изцяло предан на Бога още като дете и желаел да стане монах и мъченик за вярата. По време на Карагеоргиевото въстание турците събирали войска от българите против сърбите; стигнали и до дома на Георги – Игнатиевия баща, да видят има ли някой годен за войската. Видели, че Георги е физически добре сложен и силен мъж, турците поискали да го вземат във войската. Ала Георги решително казал: „Не мога да ида против едноверни християни“. Разярените турци веднага го убили на място. Младият Игнатий се скрил в някаква съседна къща, след това избягал в Румъния, но желанието за монашество го отвело на Св. Гора. Ала той искал нещо повече от монашество – искал мъченичество. Една нощ, като се молил със сълзи пред иконата на Пресвета Богородица, Тя да му отвори пътя за мъченичество, чул някакъв шум и видял как от иконата се отделил венец и застанал върху неговата глава. Скоро след това той пострадал мъченически от турците и приел венеца на вечната слава. 

БЕСЕДА за старите и новите сказания за Божиите чудеса

 

Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни (Пс. 41: 1).

 

Така цар Давид говори от името на своя народ. И изброява няколко Божии дела, които Бог направил за Израилския народ. За всички тези дела Божии и ние научаваме[1], братя, от Свещеното Писание – и за още колко и какви, за които Давид не знаел, защото станали след него! Освен това, за което Давид бил чул, не чуваме ли ние за несравними по-чудни и по велики дела на Божия Промисъл и Божието човеколюбие? Синът Божий се въплътил от Пречистата Дева и живял между хората, предложил им[2] мъдрост, направил чудеса, умъртвил смъртта, посрамил дявола, дал сила на Своите последователи. За това Давид не е слушал, а ние сме чули, защото това са ни го показали[3] нашите духовни отци – апостолите, мъчениците, праведниците – целият лик светии от време оно, от стари времена до ден днешен. И не само те са ни го показали, а Дух Свети ни го показва чрез [и в] светата Църква, чрез [и в] благодатните тайнства, чрез безбройните и безбройни чудеса. Ето причина за голяма радост, ала и за голям страх. Защото много ни е дадено, но много и ще се иска от нас. На нас е дадено по-голямо духовно богатство, отколкото на всички живели преди Христа, по-голяма мъдрост и знание, по-голяма слава Божия и сила, много, много повече примери за Божията любов към хората и любовта на хората към Бога. Запитайте се, богаташи над богаташите, какво сте дали за всичко това и какво ще дадете на Бога? Потрудете се, за да не се посрамите на Божия Съд. Като сън изчезват и ще изчезнат[4] скоро всичките ви дни на земята. Скоро гласът на ангелската тръба ще призове всички народи и всички хора на Страшния Божи Съд. Потрудете се да не се посрамите. Защото не ще може да кажете: „Не сме знаели, не сме имали!“. Знаете и имате повече откровения, отколкото са имали Давид и Соломон. И от вас повече ще се иска, отколкото от тях.

О, Сине Божий, велики и чудни Господи Боже и Спасителю наш, всеки ден и всеки час ни напомняй за Твоята свята Кръв, проляна за нас. Да не забравяме, Господи, и да [не се подхвърлим ] на вечно осъждане. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – слушаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – излял (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – явили (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – отдалечават, избягват (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Явяване на св. мъченик Уар. Когато благочестивата вдовица Клеопатра издигнала църква на свети Уар, повикала епископа и свещениците да осветят църквата. Били се събрали много християни за това празнуване, защото цялата околност почитала св. Уар като голям целител и чудотворец. След Божествената служба благочестивата ктиторка отишла в църквата при мощите на св. Уар и се помолила така: „Моля те страстотерпче Христов, измоли ми от Бога онова, което е Нему угодно, и полезното за мене и за единствения ми син“. А Клеопатра имала син Иоан, юноша на възраст да отива войник. Свършила молитвата и тъкмо излязла от църквата, синът ѝ, дотогава здрав, се разболял. Обзел го някакъв огън, ставало му по-зле и по-зле, докато в полунощ умрял. Нажалената и разгневена майка отишла на гроба на св. Уар и започна рязко да говори: „О, угодниче Божий, нима така ми помагаш?“. Изговорила още много горчиви жалби. Та чак изнемощяла и се унесла в лек сън. Изведнъж ѝ се явил св. Уар заедно със син ѝ Иоан. И двамата били светли като слънцето, в дрехи по-бели от сняг, препасани със златни пояси, а на главите имали прекрасни венци. Светията ѝ рекъл: „Нима сама не ме моли да измоля от Бога угодното Нему, а за тебе и за сина ти – полезното? Аз молих Бога и Той, по неизказаната Своя благост, взе твоя син в небесната войска. Ако искаш, ето, вземи го и го дай във войската на земния цар“. Като чул това, младият Иоан прегърнал св. Уар и му казал: „Не господарю мой, не слушай майка ми и не ме връщай в пълния с неправди и беззакония свят, от който си ме избавил“. Клеопатра се събудила от сън, усетила в сърцето си голяма радост и излязла весела от църквата. Преживяла при този храм седем години, а св. Уар и синът ѝ често ѝ се явявали.

 

БЕСЕДА за жаждата на душата по Бога

 

Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! (Пс. 41: 3).

 

Когато искрата на любов към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да се разгори и ще види чудо. Ще запламти тази искра като факел с невиждана светлина. Нейната светлина и топлина ще бъдат твърде големи. В светлината на любов към Бог човек ще се чувства на този свят като в мрак; а от нейната светлина [на любовта] ще усети неутолима духовна жажда – жажда за Бога, за доближаване към Бога и за съзерцание на Бога. Тази жажда боголюбецът Давид сравнява с жаждата на кошута[1], която тича към водни извори. Душата ми жадува за Бога силний, живий. Не е ли всичко около нас немощно? Не изтлява ли бърже всичко около нас? Ние се държим за сенки, ние прегръщаме мъртъвци. Утрешната смрад днес кичим[2] със злато и сребро, понякога с чест и съвест, а понякога и с живота – смрадта на утрешния ден! Това не е любов, това е скотска похот. Великата душа търси предмет, достоен за любов, търси предмет, неподвластен на трошене и тлен, на разпадане и гнусотиите на променливите тела. Затова царят боголюбец подчертава: Бога силний, живий. Защото, кой е истински силен и жив, освен Бог? Бог е дарувал сила и живот на Своите ангели и светии, но [всичко] това e Негово и от Него. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Ето непреодолим копнеж на истинската любов към Бога. Да се засрамят всички онези, които казват, че вярват в Бога и обичат Бога, а самата мисъл за смъртта, за излизането от този свят, ги довежда до безумие.

О, Господи Боже наш, светий силний и живий; извор на святост, извор на сила, извор на живот, освети ни и съгрей с любовта към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – елен (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – плакнем, мием (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 1


 Един старец каза:

В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изкушават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той веднага да се върне в света. А след като монахът прекара известно време в труда си, тогава вече до него биват допускани борба с плътски пожелания и с всякакъв вид сладострастие, както и с гняв, ненавист и други страсти. И тогава човек трябва само да се смирява и да плаче, а да обвинява и осъжда само себе си.

Чрез изкушенията той се учи на търпение, опитност и разсъждение и накрая със сълзи се обръща към Бога.

От това някои се смутиха, не понесоха тежестта на скръбта, подхлъзнаха се в бездната на отчаянието и със сърцето си отново се обърнаха към света, а някои направиха това и с тяло. Но ние, братя, нека никога не се отчайваме и не бъдем малодушни. Напротив, твърдо и мъжествено да търпим изкушенията, като благодарим на Бога за всичко, което ни се случва. Защото благодарността към Бога винаги разрушава всички козни на врага.

Категория: Други
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове: 0


  ДО БРАТ ЖИВАНЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.

 

БЕСЕДА за греховете на езика

 

Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).

 

Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онези, които се лекуват от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан.19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 117 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ДО ЕДНА ЖЕНАЗА ЛУДИТЕ

 

 

Пишеш колко много мъки си претърпяла от своя мъж. Ругал те е, гонил те е от дома, дори те е бил. Но с молитва и с надежда на Всевиждащия ти си намерила в себе си сили да понесеш всичко, без да се оплакваш на никого и без да изнасяш от къщи какво става във вашия дом. Страданието е смекчило душата ти, изкоренило е всяка гордост и е породило у теб още по-силна привързаност към живия Бог. По едно време си мислела, че ще полудееш. Но не си полудяла ти, а той - твоят мъж. Сега си загрижена за неговата душа и питаш: има ли спасение за лудите?

Щом вярваш в Бога и в Божия промисъл, вярвай напълно и докрай. Ако, по думите на Христос, нито едно врабче не може да падне на земята без волята на нашия Отец, то как човек би могъл да падне в страдания и болест без Неговата воля? А основната Божия воля за хората е: „Да се спасят всички човеци”. Значи и лудостта е допусната за твоя мъж - мъчител заради неговото спасение. Ако милостивият Творец не желаеше да го спаси, Той не би го поразил с тази страшна болест, а би му изпратил смърт в греховете му. С всяка болест и страдание небесният Лекар лекува човешките души. Зато­ва трябва да изпитваме жал не толкова към онези, които боледуват тежко и умират, колкото към здравите телесно, които смъртта грабва в греховете им. Казано е: В каквото те заваря, в това и ще те съдя; ако бъдем заварени в грях - тогава осъждане, ако ли в покаяние - тогава опрощение и награда.

Ти обаче можеш да кажеш: но той сега не може нито да се кае, нито да се моли Богу. Затова тъкмо ти ще се молиш за него и ще принасяш жертви. А той, в сегашното си състояние, може само да страда - на себе си за спасе­ние, а на другите - за страх. Всяка болница сочи с пръст Бога, но нито една така, както психиатричната.

Възложи надеждата си на Господа и бъди спокойна!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове: 2


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.

БЕСЕДА за гнойните рани

 

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 37: 6).
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми  обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

                                              


[1] В ориг. –  всяка светиня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Авва Коприй каза: „Блажен е който търпи мъчение [старадания] с благодарност“. Самият той се разболя, дълго време бе прикован към постеля и при все това благодареше на Бога и отсичаше собствената си воля.

Един старец разказа, как един брат девет години бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“, и считал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар да не би следвало. Тогава си казал:

-                     Щом вече съм погинал, ще ида в света.

И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си и Аз ще те успокоя от помисли“. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.

Категория: Други
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ДО ЕДНА МАЙКА: ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

 

Вашият син е загинал в самолетна катастрофа. Сега Вие мислите само за едно: дали синът Ви е все пак жив; има ли живот след смъртта; кой може да ни увери в това?

Поставям се на Вашето място и дълбоко Ви съчувствам. Но все пак Вашият въпрос ме учудва, още повече, че от всяка Ваша дума лъхат вяра и благочестие. Аз не знам как някой може да се нарича Христов последова­тел, ако се съмнява във вечния живот. Вижте, най-важното, което Христос е открил на хората, е един съвършено нов живот, нов свят, ново царство. Това е най-великото и най-радостното от всички откровения, откакто чо­вечеството съществува. Да се отрече това откровение означава да се отрече Христос и целият смисъл на нашия земен живот. А да се приеме - това означава да се приеме истината за Бога като Родител, за ангелите като духове, за всевиждащия Божи промисъл в света, за Божия съд, за живота на душата след смъртта на тялото, за радостния смисъл на нашия земен живот. Господ ни е открил всички тези истини и ги е засвидетелствал със Своята личност, със Своите думи и дела, с доброволната Си смърт за нас, с възкресението и възнесението Си. „Отивам да ви приготвя място” - е казал Той на учениците си преди Своята смърт. „И кога ида, и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан. 14:2-3). Нима Той отива да им приготви място в гроба? Наистина това не би било никаква утеха - да приготвяш на някого място във вечната смърт. Не, Той отива в другия свят и в другия живот през гроба и отвъд гроба.

Съществуването на друг свят и друг живот са засвидетелствали и много свети мъже и жени. „Кой се е върнал оттам, за да ни увери?" - питате Вие, повтаряйки въпроса на невярващите. Ако не беше Вашата скръб, бихте заслу­жили благ укор за това. Кажете ми, кой от светците, чиито имена са вписани в календара, не е дал знак за себе си? Или не знаете, че Църквата не причислява към светците никой, който по един или друг начин не се е явил от онзи свят? Съвсем скоро четох за една млада французойка, която приела Православието след като, по нейното собствено свидетелство, и се явил свети Серафим Саровски, чиято стогодишнина беше отпразнувана миналата година.

И така, нямате никакви причини за съмнение. Напротив - имате всич­ки основания да вярвате в Небесния Живот, в който Вашият син е преминал малко по-рано от Вас.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ОКТОМВРИ

                                                                                                     

Разсъждение

 

Първо явяване на св. мъченик Лонгин. Много време било минало от мъченическата кончина на св. Лонгин, когато се случило една вдовица в Кападокия да ослепее. Лекарите не могли с нищо да ѝ помогнат. Веднъж намислила да отиде в Иерусалим и да се поклони на тамошните светини, та дано да получи помощ. Тя имала един син, още дете, който ѝ служил като водач. Тъкмо пристигнала в Иерусалим, синът ѝ се разболял и умрял. О, колко неизмерима била мъката на сляпата майка! Изгубила очи, сега изгубила и сина си, чийто очи досега я водели! Но в тази нейна мъка и тъга ѝ се явил св. Лонгин и я утешил с обещание, че ще върне зрението ѝ, а и сина ѝ ще ѝ покаже в небесна слава. Лонгин ѝ разказал всичко за себе си, наредил ѝ да иде зад градските стени, на сметището, и там да откопае неговата глава, а после сама да види какво ще стане с нея. Жената станала и препъвайки се, някак си излязла от града, повикала някого и го помолила да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Като била заведена на бунището, тя се навела и започнала да копае с ръце, имайки силна вяра, че ще намери онова, което светията ѝ бил казал да търси. Ровейки така, тя се докоснала до главата на св. мъченик и на мига очите ѝ се отворили, и тя видяла в ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и велика радост, тя взела главата на св. Лонгин, измила я, прекадила я, и я поставила в дома си като най-голяма драгоценност на този свят.

 

БЕСЕДА за планините и бездните Божии

 

Твоята правда като планини Божии и Твоите съдби – велика бездна (Пс. 35: 7).

 

Планините на Божията правда пресичат всички граници[1] във времето и пространството, издигат се от земята до небесата, от облаците на времето се възнасят във ведрината на вечността. Нима светиите не са носители на Божията правда? Вижте ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността; живеейки във вечността, те идват при нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите си братя. Живели са на земята, на ограничено пространство, а сега ги слави цялата вселена. На всички пет континента по света се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и останалите Божии праведници. Такива са планините Божии – не можете да ги ограничите, не можете да ги обхванете, не можете да ги измерите с никаква мярка на този свят. Какви планини могат да се сравняват с Божиите планини? Какви хора могат да се сравняват с Божиите люде? Каква слава може да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? О, братя мои, да се радваме на Божията правда и да се възвеселим за високите планини на правдата Божия. Твоите съдби – велика бездна. Т.е. определенията на Твоя Промисъл са неизследими като велика бездна. Хвърлил си Иов на бунището, за да го прославиш; Саул си въздигнал на престола, та сам да се строполи в пропастта. Милваш грешника и му даваш изобилие и здраве, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вярата и надеждата! Твоята света Църква е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Твоята света Църква, Боже, изследва Твоите съдби и Твоите пътища, Нейната мъдрост е изобилна и сладка като кошер[2], пълен с мед.

Господи, разгони облаците на злобата от нашите сърца, та да познаем Твоите съдби и видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – разстояния (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – кошница. Аналогия със старите плетени кошери, наричани у нас тръвни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 126 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  108 109 110 111 112 113 114 115 116  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626589
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031