Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 628033 Постинги: 1890 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  113 114 115 116 117 118 119 120 121  >  >>


 ДО ЛЕКАРЯТ.: ЗА ПЪТИЩАТА НА ПРОМИСЪЛА

 

 

Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски пре­вратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назна­чение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".

Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поис­кала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на бла­годарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.

Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявай­ки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкли­ква: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).

Мир на Вас и на Вашия дом.

 

 

Автор – Св. Николай Велимирович

 

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

 

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан. 17: 25).

 

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позназащото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 0


 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 

Ако човек е боязлив, това означава, че е болен от двойна болест - от маловерие и самосъжаление. А ако някой отхвърля и едното, и другото, веднага се вижда, че вярва в Бога с цялото си същество и очаква бъдещия живот.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1127 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА  ПРЕСВЕТАТА  ДЕВА

 

 

Измъчва Ви въпросът: как Пресветата Дева е могла да роди Син без баща? Това раждане не е плод на нейните собствени сили, а на силата на Все­могъщия. Така че Ви остава да се запитате: как Всемогъщият Бог е могъл да извърши такова чудо? Но този въпрос е противоречив сам по себе си и от­говорът е вече налице, щом произнесете думите „Бог Всемогъщ". Такива въ­проси изобщо не възникват в душата на онзи, който може поне малко да си представи страшното величие на Божията сила. Онзи, Който с всемогъщото си слово, без ничия помощ, е сътворил света - този чуден свят със звездите и морските бездни - несъмнено е могъл да направи така, че Пресветата Дева да зачене дете без ничие съдействие. Нима и децата, които се раждат по ес­тествен начин, не се раждат по Божи промисъл и воля? Във всяко раждане има нещо свръхестествено. Когато на остарялата Сара било известено, че ще зачене, тя недоверчиво се засмяла, „защото на Сара беше престанало обикновено­то у жените”. И Светата Дева, и Иоан Кръстител са родени от престарели и бездетни родители. Има ли нещо мъчно за Господа?Библията ни учи, че и раждащите, и безплодните зависят не толкова от волята на мъжа, колкото от Божията воля. Дори домашните животни се множат съобразно Божията воля, както се вижда от Светото Писание. Та дори и цветът и шарките на овцете и козите зависят от Бога, както четем в чудния разказ за Иаков, Лаван и тяхното стадо (вж. Бит. 30-31). Във всички природни събития е намесена тясно и една духовна и свръхестествена сила и воля. Ако Бог беше оставил природата сама да произвежда каквото желае и колкото желае, щяха да нас­тъпят хаос и безумие. Всяко раждане е изпълнено с небесна Тайна. Струва Ви се, че раждането на Христос от Пречистата е изключително велика тай­на, и това е така, защото и Самият Христос е изключително велика тайна. Това е почувствала и самата Божия Майка, заради което и попитала архан­гел Гавриил: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”? На което Божият вестител ѝ отговорил - отговаря и на Вас - с думите: „У Бога няма да остане безсилна нито една дума”.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1045 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал император Аврелиан и новият император освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат, да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите като злато в огън да го закали, очисти и привърже по-силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене (Иоан. 17: 24).

 

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий, и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае, се осъществява. А какво желае Господ, Божият Син? Той желае  Неговите ученици да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученици, а всички.  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан. 17: 20) – казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мои, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! Желая… – казва по-нататък Господ – …да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой от тези думи да не прави заключение, че Синът е по-малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан. 17: 4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина и каква безгранична е Тяхната взаимна любов. Аз Те прославих… И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа: Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостоли, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – одържаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. непреминаваща – (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1809 Коментари: 0 Гласове: 0


 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 
Основата на всички добродетели, избавянето от вражеския плен и пътят, водещ към живота и светлината, се заключават в две неща: първо, да се вглъбиш в себе си, второ, постоянно да постиш. С други думи, да водиш подчинен на определени правила живот на тихо място, непрестанно размишлявайки за Бога, с умерено и разумно въздържане на стомаха. Който е съхранил и едното, и другото, ще преуспява и така ще придобие всички добродетели.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН ЗАНАЯТЧИЯЗА ИСТИНСКОТО ГОСПОДСТВО

 

Питаш: как би могъл да направиш своя син господин? Да не се мъчи, казваш, както ти си се мъчил в живота. „А аз, пишеш, много съм се мъчил и страдал, но съм запазил вярата и почтеността си". Човече Божи, та тогава ти си истински господин в християнски смисъл. В християнски смисъл истински господин е онзи, който запази господска душата си във всички житейски мъки и страдания; докато в светски и езически смисъл господин е онзи, чиято душа непрестанно се намира в опасност поради външното господство, чест и власт. Истинското господство е в нас, а не върху нас. Осигуреният хляб и безделието са сигурна гибел за душата и развала за характера. У дома имахме два плуга: единият чист и блестящ, а другият - ръждясал. Моят чичо имаше обичай да нарича чистия и блес­тящ плуг „господин плуг". „Днес ще орем с господин плуг, казваше той, а онази ръждилка оставете - нека си ръждясва!" Истинското господство, блясъкът на душата и красотата на характера се постигат със служение. „Пък Аз съм между вас като слуга” - е казал Христос на апостолите. Учил е и тях да бъдат слуги на земята, за да запазят господската си душа и да гос­подстват вечно на Небесата. И наистина апостолите са били като чисти и бляскави плугове, с помощта на които Стопанинът на света е преорал целия свят и е посял благородното семе на небесното господство и цар­ство. Истински господин е онзи, който има господска душа и господски характер; който не забравя своя господски, небесен произход от Бога; който възнася своите мисли и молитви към своя Божествен Отец; който обича истината и търси правдата в името на Бога на истината и правдата; който върши дела на доброта и милосърдие, не презира слабия и не завижда на силния;

който смята себе си за слуга на Бога и на народа;

който използва своя земен живот не за лентяйство и ръждясване, а за прослава на Бога и за спасение на себе си и на ближните;

който в богатството се чувства бедняк, а в бедността - богат с Бога; който с благодарност приема, с надежда търпи и с вяра умира; който по думите на апостол Павел предпочита да е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения за Христос.

Всички, които са оставили лъжовното земно богатство, са Божии госпо­да, Христови благородници и небесни аристократи.

Мир на теб и благословение от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „ Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате.“ Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан. 17: 21).

 

Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов. 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – факта (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).

 

[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).

 

[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове: 0
 



/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

Възлюбени брате! От младини се предай на учение, и до седини ще намериш мъдрост (Сир. 6:18). От ранна възраст засей нивата си и гледай да не обрасне с плевели. Получи от  нея добър плод и въздай слава на Този, Който ти даде сила.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 4338 Коментари: 0 Гласове: -4
 



Обичай ближния си, защото тази любов ще те спаси от самолюбие, което може да те погуби


Категория: Други
Прочетен: 1226 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО  СЕМИНАРИСТА  КИ.:    ЗА ПРОТИВНИЦИТЕ НА ВЯРАТА

 

 

Какво си се уплашил? Бедняци са въстанали против твоето богатство и ти си се оставил на страха! Открай време е така: бедните гледат богатите с неприязън. Твоето богатство е твоята вяра. Тя обхваща небето, вечност­та, живота, истината, правдата, радостта, светлината, ангелите, песента. А онези, които нямат всичко това, се бунтуват срещу теб, притежателя на ис­тинското богатство. Ех, да бяха се бунтували, защото искат сами да станат богати, та да се радваме. Но не: те искат само да направят и тебе бедняк. В това е разликата между онези, които се бунтуват срещу светските богаташи, и онези, които въстават срещу духовните богаташи. Първите искат да отне­мат и да присвоят, а вторите - да отнемат и да захвърлят. Първите често са подтиквани от нужда, понякога и от завист, а вторите - от злоба. А злобата се храни от мрака на невежеството и в недрата си носи своето собствено наказание. Ако мразиш злобния, наказваш го двойно. Ако се страхуваш от него, наказваш себе си. „Не се стряскайте в нищо от противниците” - ни учи апостолът – „защото противенето им е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога” (Фил. 1:28). Всевиждащият вижда и теб, и проти­вниците ти; непрестанно ви наблюдава от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Мисли за Него и няма да се страхуваш. Един храбър младеж ми писа как се бори за душата си. „Когато си представя, че Бог е до мен, ни най-малко не се страхувам от враговете; но щом мисълта за Божията близост ме напусне, обхваща ме страх." Дори овцата не се страхува, когато е край своя пастир. Долепи се и ти до добрия Пастир, до Христос. Моли Му се да не те оставя. Моли Му се също да отвори очите и сърцата на враговете на вярата, за да прогледнат и да видят, че са врагове единствено на себе си и на никой друг. За да прогледнат и да видят своето единствено спасение.

Мир на теб от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1282 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Така пише апостол Иаков (5: 20). Христовите апостоли не само са казали това, а са го потвърдили с дела. Св. Климент Александрийски разказва, че св. апостол Иоан на едно място в Мала Азия бил кръстил един младеж, дотогава езичник, и го поверил на грижите на местния епископ, а той отишъл по-нататък да проповядва Евангелието. В отсъствието на св. Иоан този младеж се покварил, започнал да се напива и да краде, а накрая влязъл в една разбойническа шайка, която от гората нападала хората и ги ограбвала. След известно време св. Иоан се върнал на това място и чул от епископа какво се е случило с онзи младеж. Тогава св. Иоан на часа поискал кон и водач и се понесъл към онази гора, където се намирала разбойническата шайка. Търсейки из гората, светецът намерил разбойниците и застанал пред разбойническия главатар. А онзи момък, като го видял и го познал, хукнал да бяга. Старецът Иоан се втурнал след него и въпреки старостта си го настигнал. Като видял, че е настигнат, момъкът паднал в нозете на апостола и от срам не смеел да го погледне в очите. Иоан го прегърнал и започнал да го целува като пастир, когато намери изгубена овца. После го върнал в града и повторно го утвърдил във вярата и добродетелния живот. След като угодил на Бога, този младеж се упокоил, когато му дошло времето.

 

БЕСЕДА за молитвата, вдъхновена от любов

 

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина (Иоан. 17: 17).

 

Когато поведат майката на смърт, тя повече се безпокои за своите деца, които оставя след себе си, отколкото за себе си. Такава е връзката на голямата любов. Още по-голяма любов има Христос към Своите ученици, отколкото майката към своите деца. Тръгвайки на смърт, Господ се молил на Своя небесен Отец за Своите ученици. Той не се молил за това, че не може да направи всичко [потребно] за тях, а за да покаже единството на битието и любовта със Своя Отец. Но защо сега подчертава, че Отец е истината, като преди това нарекъл Духа Дух на истината и казал на учениците Си: Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина? За да покаже равенството на Отец с Дух Свети. Нима Господ първо не казал за Себе си: Аз съм… истината? (Иоан. 14: 6).  Не е ли нарекъл след това Дух Свети Утешителя Дух на истината? А виж, сега подчертава истината като притежание на Отца: Освети ги чрез Твоята истина!  Който би видял в това противоречие, той не би разбрал Бога като единство и троичност, единство по битие и троичност по ипостаси. Точно с подчертаването на истината на всяко едно от лицата на божествената Троица като нещо същностно и неразделно Господ изявява равенството на Отец, Син и Дух Свети. Защото ако едно от лицата на божествената Троица би имало истината в по-малка степен, То би било по-малко и по същност от другите две лица. А с недостига на истина е свързан недостигът на сила, любов и мъдрост. Затова Господ назовава истина и Себе Си, и Отец, и Дух Свети, та да знаят хората и да вярват в Тяхната пълна единосъщност. Никой, значи, от верните да не се съблазнява от еретическите учения за битийното различие на лицата на света Троица. Но нека всеки да се постарае да изчисти сърцето си от греха, така както огледало се избърсва от праха и тогава ще види истината на великия догмат за равенството на Отец, Син и Дух Свети.

О, триединна божествена Истино, просвети ни със Себе Си и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  113 114 115 116 117 118 119 120 121  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 628033
Постинги: 1890
Коментари: 0
Гласове: 487
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031