Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 388813 Постинги: 1381 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  113 114 115 116 117 118 119 120 121  >  >>
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог допуска беди за праведниците за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник  и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази когато някога постигнала св. Атанасий и св. Макария. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена – блудница, и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му, и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници, започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея, тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. И плачейки тя засвидетелствувала, че е подкупена да оклевети Божия човек, и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, с другите клеветници- повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

 

БЕСЕДА за благодатта и даровете

 

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов ( Ефес.4, 7)

 

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви – а то е : един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички – а сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на който има много, защото то не е негово а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божий.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - да викат на Григорий като на блудник.

[2] В ориг. – голямото

[3] В ориг – съсед 

Категория: Други
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 22 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Напразен е всеки труд за придобиване на образование, без труд за придобиване на чистота във вярата и живота. Небесният свят не се открива на учения, а на чистия. Когато света Кикилия била въведена в брачната стая със своя жених Валериан, тя рекла на младоженеца: „Искам да ти разкрия една тайна; тук е Божия ангел, пазителя на моята девственост, когото ти не виждаш; той стои тук и е готов да защити мене, неговата слугиня, от насилие; само ако ме докоснеш, той ще те убие“. Като чул това, Валериан започнал да моли Кикилия, да му покаже ангела за да го види и той. Девицата му отговорила: „Ти си човек, който не познава истинския Бог и не можеш да видиш Божия ангел, докато се не очистиш от свернотата на своето неверие“. След като Валериан се кръстил, видял ангела в голяма светлина и неизказана красота. Също така, и Тивиртий, Валерианов брат, като се кръстил и променил своя живот от нечестието в чистота, видял светия ангел и разговарял с него. Така също и Максим, техен състрадалец, след като тези двама братя били посечени, се заклел с голяма клетва пред палача и присъствуващия народ, като казал: “Виждам Божиите ангели, светли като слънцето, как взимат душите от телата на мъчениците, както извеждат прекрасни девици от брачния чертог, и как с велика слава ги възнасят на небесата“. Но това, което видял той, не видели, нито могли да видят, невярващите и нечистите.

 

БЕСЕДА за това, което прави единството на вярващите

 

Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички ( Ефес. 4, 5 -6)

 

Ето голямо и преголямо , ясно и преясно основание, заради което ние християните трябва да залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира, и да сме едно тяло и един дух. Защото имаме един Господ Иисус Христос, нашият Създател и Възкресител. И няма двама истински Спасителя та да има разделение между нас. Една и съща кръв е пролята на Кръста за всички нас, както eдни и същи устни са се молели за всички нас в Гетсимания. Имаме една вяра в неразделната и животворяща Божествена Троица - Отец, Син и Дух Свети, едно Същество - три ипостаса - нероденият Отец, роденият Син, и Духът изхождащ от Отца. Имаме едно кръщение в името на Отца, и Сина и Святаго Духа, кръщение с трикратно потапяне във вода, за смърт на греха и дявола, а за възкресение и живот в Христа Господа. Един е Бог и Отец на всички ни - това е Отецът на Господ Иисус Христос - Единородния Син Божий, Който, чрез Христа, и заради Христа ни осинови и ни даде право да Му казваме : Отче наш. Виждате ли, братя мои, каква връзка ни свързва? С по-яка връзка не са свързани нито звездите помежду себе си, нито водата със земята, нито огънят с въздухът. Виждате ли какви големи, преголеми основания ни призовават за единство? Всичко друго, което от лявата страна ни склонява към разделение, пред тези основания е незначително като песачинка спрямо високи планини. Не може дяволът да разруши нашето единство, ако му не помогнем самите ние. Не може дяволът да ни покори, ако не му се предадем сами.

О, Господи Иисусе, сладки и благий, колко здраво си ни привързал към вечното благо! Запази ни в тези връзки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 126 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 21 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец и да пита за това. Към монаха, когато вече  бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек , и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така, заедно отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им, човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той, и защо върши такива злодеяния? Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден, и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, втория мъж е богоугоден, и няма нищо в неговия дом, което би нявлякло Божият гняв, освен сина му, който ако беше пораснал щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта  единствено на Бога“.

 

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

 

Едно тяло сте и един дух ( Ефес. 4, 4 )

 

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие; цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно - много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общия език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси - нищо от това, даже от далеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду себе си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността - едно тяло и един дух. На това чудно единство, нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата, и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата, и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род. Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - прав

[2] В ориг. - еднаквата

 

Категория: Други
Прочетен: 179 Коментари: 0 Гласове: 1
Категория: Други
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 19 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Притча от стареца Варлаам за Иосафат. Някой си човек бягал пред страшен еднорог. Като бягал паднал в един ров и се хванал за едно дърво. И точно когато помислил, че е вън от опасност, погледнал надолу към корените на дървото и видял две мишки, едната бяла, а другата черна, които последователно, но непрестанно гризели корена на дървото за да го съборят. Като погледнал още по-надолу, видял голяма и страшна змия, която с отворени уста чакала да погълне човека, когато дървото бъде съборено. Още видял и до самите си крака четири по-малки отровни змии. Погледнал нагоре към дървото и видял, човекът, на клоните малко мед, па забравил за всички опасности, които го обграждали, протегнал ръка да вземе малко от меда[1]. Тълкувание; еднорогът представлява смъртта, която от Адам до ден днешен преследва всеки човек за да го умъртви; ровът изпълнен с всякакви опасности е този свят, дървото - пътя на нашия живот; бялата и черната мишка - дните и нощите които последователно се редуват и съкращават нашия живот; голямата страшна змия - адът; четирите отровни змии -  четирите стихии от които е съставено човешкото тяло; малкото мед по клоните на дървото - това е мимолетната сладост, която този живот подава на човека. О, само ако  хората не се нахвърляха върху тази сладост, и не забравяха за страшните опасности, които ги ообкръжават и влекат във вечна погибел!

 

БЕСЕДА за прославянето на Бога чрез Христа Господа

 

Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин ( Ефес. 3,21)

 

Слава на Бога ! Слава на Бога и на Църквата! Слава на Него чрез Христа Иисуса! Слава Нему във всички родове! Слава Нему во веки веков! На никому не прилича слава, както на Бога. Никой не прославя Бога както Църквата Божия. Христос ни е открил Бога, затова цялата слава на Бога трябва да се въздава чрез Христа Господа. Църквата ще пребъде във всички родове и поколения до края на времената; Църквата е най-чисто Тяло Христово, изпълнено със сила, мъдрост и чудотворство; затова славата на Бога се възнася от Църквата - Светая Святих, от Чистота на Чистия! На Бог е най-приятно църковното славословие и за това, защото в Църквата има много души и много гласове, но цари единодушие и съгласие. Нека, следователно, никой да се не отклонява от общото прославяне на Бога, и никой да не мисли, че неговото прославяне на Бога отделно и самостоятелно е по-добро от прославянето На Бога в единството и общността на всички вярващи. Не е вярно, че отделния член се губи в множеството и неговият глас не се чува от Бога. Не върши ли ръката своята работа най-добре, когато е неразделно свързана с тялото? Не е ли  така и с всеки член на тялото? Същото е и със всеки вярващ. Когато се моли в Църквата и с Църквата ( и в пустинята да е, той може да се моли в Църквата и с Църквата), без да отделя себе си от Църквата, по-добре се чува и вижда от Бога.  Молитвата на неговата душа, в съзвучие с душите на останалите вярващи, се издига и разпознава по-добре, когато е свързана с Тялото на Църквата, отколкото извън тази връзка.

О, Господи Иисусе,  благодарение на  Тебе, в Тебе, и чрез Тебе ние можем да прославяме Бога. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - сладост

 

Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

 

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

 

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

 

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг, - всеки ум

 

Категория: Други
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 17 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Следните примери от живота на св. Григорий, нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили  една блудница  да изпълни техният злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да и заплати, това, което уж и  дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и почнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари.  Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил  нито гняв[1] нито омраза, а казал на един от другарите си  да и даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но на часа, Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, почнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата и да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога, и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример - когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий посъветвал християните да се скрият, а и той самият, с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ, и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

 

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

 

Да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина

 

 Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свйти, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни, заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране, и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка, на вяра и любов, следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил планът за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята.  Както Кръстът Христов се простира ширината и дължината, и дълбочината и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисяващи всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - сръдня

 

Категория: Други
Прочетен: 137 Коментари: 0 Гласове: 0




ДУХОВЕН ВЕЛИКАН С ЧИСТО ДЕТСКО СЪРЦЕ



„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството“ ( Мт. 18, 3 ).

Благодаря на Бога, че ме удостои да познавам лично един забележителен човек – о. схимонах Нестор. Предлагам Ви негови рисунки.

http://www.golden-ship.ru/load/pdf/cvetnye_risunki_kavkaz_solovki_skhimonakh_nestor/359-1-0-2129

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 16 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк.18, 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ ( Сол.5,18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник -  старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий позовавайки  се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов възразяйки на това рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

 

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

 

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта[1] ( Ефес. 3,17 )

 

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово - любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи, апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът- любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата, ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи до къде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото,  и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота, на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В този стих има леко разночтение с българския превод. Тук е според сръбския вариант.( Ефес. 3, 17)

 

[2] В ориг. - убиваме разделението

 

Категория: Други
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 15 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог най-често победата във войната дава на миротворците. Пример за това е великия цар Иустиниан, а друг пример е св. крал Стефан Дечански. След смъртта на своя баща - крал Милутин, Стефан свалил превръзката от очите си, и с радост бил провъзгласен за крал от болярите и народа. Но Константин, Симонидин син и по-малък брат на Стефан по баща, събрал войска против Стефан. Тогава Стефан му написал следното: „Ти си чул, какво се случи с мене (т.е. как съм прогледал) по Божия Промисъл, който всичко устройва за добро. Помилван от Бога, аз наследих родителския престол, да владея над хората във страх Божий и правда по примера на предците. Откажи се от своето намерение,[1] ела да се видим един с друг, приеми второто място в държавата като втори син, и не въставай с чужденците против своето отечество; нашата земя е достатъчно просторна, на нея има място и за мен и за теб. Аз не съм братоубиеца Каин, а приятел на братолюбивия Иосиф. Казаното от този последният, и на тебе го казвам: Аз съм Божий, вие замисляхте срещу мен зло, а Бог го обърна на добро“. Това написал светият крал. Но Константин не послушал. И бил победен във войната със Стефан. Така бил победен и Драгудиновия син - Владислав, друг претендент за сръбския престол! А най-горчиво пострадал българския цар Михаил Шишман. До него Стефан написал: „Разбери значението на християнската любов, укроти гнева, допусни любовта да бъде между нас, както беше и между нашите родители. Престани да проливаш християнска кръв. Обърни оръжието към неприятелите на Христовото име, а не към християните. Помисли какъв тежък отговор ще дадеш за невинната кръв. Знай и това, че който отнема чуждото, губи и своето“. Михаил се надсмял на това писмо от светия крал и бил тежко поразен при Велбъдж. Бог е с праведните, а не със силните.

 

 

БЕСEДА за откриването на Божията премъдрост на небесните сили

 

 Та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни ( Ефес. 3, 10)

 

Дали ангелите, братя, са всезнаещи? Не са, защото ако са всезнаещи щяха да са богове. Бог е един, братя, а ангелите са прекрасни Божии служители. Тайната на [Бого]въплъщението  не е била позната на ангелите преди то да стане. И всички други тайни свързани с тайната на Въплъщението са били непознати за ангелите, докато не ги видели разкрити в Църквата. Църквата, значи, е ново откровение и за самите свети ангели. Църквата от една страна е ново проявление на Божията мъдрост, сила и човеколюбие, а от друга страна нова проява на човешкото боголюбие и подвиг. Даже ангелите не знаели предварително до къде Бог ще се понизи, нито докъде човекът ще въздигне. Това се видяло в Църквата и чрез Църквата е известено на ангелите. За това апостолът говори на Ефесяните с [горе]посочените слова. На началствата и властите, т.е.  даже и на ангелските върхове не е било предварително известно всичко. Многоразличната премъдрост Божия, т.е. премъдрост по-рано непроявена [пред] и неизвестна за ангелите, а сега явена в Църквата в безбройни форми, образи и случаи. О, братя мои, най-много са явни две дела Божии - сътворението на света и сътворението на Църквата. И в едното, и в другото, човекът, братя, е главният предмет на Божията любов. Да бъдем благодарни, за всяко наше дихание да сме благодарни и преблагодарни на Бога.

О, Боже благий, Боже милосърдний. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - предприятие

 

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 14 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

 

БЕСЕДА за затворника Павел

 

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

 

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководил към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най- сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] Според сръб. текст - затворник

 

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий, Златоуст, били Теофил, патриарх Александрийски и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото и се отворили рани и червей закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най – хубавите мазила, аромати и благовония, само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта и Божията ръка тежала над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта? Награда – награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий, епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва, Аделий бил като че ли вън от себе си, и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода от Рая, а Аделий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно дето не видял любимия си учител Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „ Него не може да го види човек докато е в тяло, защото той е до Божия престол, заедно с херувимите и серафимите“.

 

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

 

 Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък ( Ефес. 2, 20)

 

Основа на апостолите и пророците е, братя, живота и делата на апостолите и пророците. Това е Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите, и ги държи в едно, както крайъгълният камък държи зидовете. И целите,  Стария и Новия завети са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа. Никъде, освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство, само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега , или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно , или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2], на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  113 114 115 116 117 118 119 120 121  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 388813
Постинги: 1381
Коментари: 0
Гласове: 296
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031