Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626456 Постинги: 1881 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  138 139 140 141 142 143 144 145 146  >  >>
27.06.2017 06:56 - 1. Из патерика


 1.     Из патерика



Един старец отиде в града да продава ръкоделие­то си. Случайно седна пред портата на един богаташ, който беше на смъртен одър. И докато седеше и се молеше, видя някакви черни хора, ужасни на вид. Яз­деха коне, също черни, а в ръцете си държаха горящи факли. Като стигнаха до портата, оставиха конете отвън и влязоха вътре. Щом ги видя, болният завика е висок глас:

- Господи, помилуй и спаси!

А те му отговориха:

-      Когато слънцето залезе, тогава ли си спомни за Бога? А защо не се обръщаше към Него, докато беше ден? Сега не можеш да се надяваш нито на ми­лост, нито на утешение!

И като грабнаха със сила душата му, се отдалечиха.

 

Категория: Други
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии, и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел увесен някакъв глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст ( по тогавашния обичай на християните в Иерусалим, да го носят със себе си ). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткия и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

 

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

 

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Притч. Сол. 14, 12)

 

Понякога на човек му се струва, че пътя на безбожниците е правилния, защото отвежда безбожника там където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако края на един път завършва в пропаст, нима това е верния път? Затова, човече, не казвай, за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш - как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина - като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на  жизнения път на онези около тебе, които са умрели преди тебе. Но първия път е надежден, и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилния, който е показан от Бога като правилен. А всички останали , пътища, които, според твоя ум ти се струват добри, а се различават от Божия път са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото на края ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинския - върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божия път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашия ум, не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път е истинския. На повредения ум, много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път - лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единствения път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, е безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 1


 1.     Из разказа за пътуванията на свети апостол Тома



        Великият апостол Тома беше продаден заради Господа на търговеца Амван като роб, изкусен в стро­ителството, и отиде заедно с него в Индия. И когато го въведоха при царя и го попитаха за знанията му, той потвърди, че е изкусен в строителството, и гово­ри много по този въпрос. Тогава тези, които го слу­шаха, останаха с впечатлението, че той и на дело е също толкова добър в тази област, колкото и на думи, и царят му повери много пари, за да му построи ня­къде дворец. А Тома, щом получи грамадната сума, раздаде всичко на сиромасите. След известно време царят прати свои хора да видят постройката. Но като узна от пратените, че Тома дори не е започвал да строи, а е раздал всички пари на сиромасите, силно се разгневи и заповяда незабавно да го хванат и да го доведат вързан при него. Апостолът начаса беше за­веден при царя и царят му казва:

-      Построи ли ми дворец?

-      Да - отговори той, - и то твърде красив.

-      Хайде да идем да го видя - казва царят.

-      През този живот - отговори апостолът, - няма да можеш да го видиш, но след заминаването ти от­тук ще го видиш и ще му се радваш и наслаждаваш.

Цар Гундатор (именно така се казваше) счете това за подигравка. Но щом узна за скромния и беден жи­вот на Тома, разбра, че няма да си върне парите. Тога­ва му измисли смърт според мярата на гнева си - след като го одере жив, да го хвърли в огъня.

Но Този, Който върши и преобразява всичко спо­ред светата Си воля, порази със смърт Гад, брата на цар Гундатор. Този Гад се беше разярил още повече от брат си заради случката с двореца и в ненавистта си към мнимия измамник подстрекаваше брат си да го накаже. Но внезапно почина и смъртта му стана спасение за апостола. Защото поради важността на единия в двореца забравиха за другия и се заеха с пог­ребението на починалия.

И какво чудо извършва и тук Бог, Който желае не смъртта на грешника, а живота и обръщането му!

Ангели взеха душата на Гад и и́ показаха вечните оби­тели на оня свят за спасените. Измежду всички оби­тели душата на Гад беше привлечена най-силно от една, поради особената и красота, големина и вели­колепие. Тогава душата помоли съпровождащите я да и́ позволят да живее там, пък ако ще и да е в най- малката стаичка. Но ангелите отказаха, като каза­ха, че тази обител принадлежи на Гундатор, а му я е построил чужденецът Тома. Щом чу това, Гад започ­на горещо да моли да му позволят да се върне обратно и да купи имота от брат си.

И какво последва? На Този, на Чиято заповед се покорява всичко, Му беше угодно отново да върне човешката душа в тялото, та чрез възкресението му не само да избави от смърт апостола, но и да дари спасение на много души. И когато вече повиваха тя­лото на Гад в погребални савани, погребващите вне­запно видяха, че в бездиханното тяло отново има живот. Ужасени, изтичаха и съобщиха на цар Гундатор за случилото се. А той, смаян, веднага се спусна към брат си. А брат му - о, чудо! - сякаш току-що събудил се, отвори уста, които бяха затворени от смъртта, и започна да го умолява:

-      Братко, моля те, продай ми небесния си дворец - онзи, който християнинът Тома ти построи!

А царят, като чу думите му и разбра, че Тома е Божий пратеник и възвестява Самия Бог на истина­та и човеколюбието, и сам беше осенен от светлина­та на вярата и отговори на брат си:

-      Не мога, братко, да ти дам този дворец, защото


не е тъй просто да бъде купен, а пък и самия мен скоро ще ме вземат оттук. Но ти оставям строителя му. По Божий промисъл той още е жив и ще ти пост­рои също такъв дворец редом до моя.

И веднага нареди да доведат Тома, да го освобо­дят от затвора и да му свалят оковите. И двамата бра­тя паднаха в нозете му. Помолиха го да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незна­ние, и да им разкаже за непознатия Бог и за Неговите заповеди - та занапред да живеят според заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше удостоен да види.

Като чу това, апостолът беше поразен от дълби­ните на Промисъла и, както беше и редно, благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вя­рата, ги кръсти в името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други индийци, които бяха повярвали след чудото.

 

Категория: Други
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове: 0


 Настоятелят на черноречкия манастир, протосингел Николай, разказва: „Докараха с трактор едно неподвижно момиченце. Поставиха го да легне под раката с мощите на свети Петър Коришки, и малката заспа. Като се събуди беше напълно здрава, и пеша се тръгна за в къщи".

Категория: Други
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.06.2017 15:43
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Велико и чудно е тайнството на Причастието. Даже отшелниците и пустиножителите не са жадували за нищо, така както да получат възможност да приемат Свето Причастие. Св. Мария Египетска замолила св. Зосима да и донесе светите тайни на Иордан и да се причасти. Преподобни Пафнутий, връщайки се от при св. Онуфрий, видял в пустинята скромната обител на четирима младежи подвижници. Когато Пафнутий ги попитал дали и как се причастяват, те отговорили, че всяка събота и неделя ги посещава ангел Божий и им преподава Светото Причастие. Пафнутий останал до идващата събота и лично се уверил в това. Като се съмнало в събота, цялата онази обител се изпълнила с чудно, неописуемо благоухание, и когато всички те били на молитва, ангел Божий, във вид на прекрасен момък, светъл като мълния, се появил с Пречистите Тайни.  Пафнутий се изплашил и от страх паднал на земята. Но те го вдигнали и довели пред ангела, и заедно с него се причастили от ангелските ръце. И св. Онуфрий по неговото собствено свидетелство, се причастявал от ангелски ръце, както и много други отшелници и пустиножители. Съвсем, значи, погрешно е да се мисли, че отшелниците и пустиножителите не са се причастявали. Бог, който промислял за тяхната телесна прехрана, не ги е оставял без животворящата храна на Тялото и Кръвта на Христа Господа.

 

БЕСЕДА за двореца и колибата

 

Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Пртч. Сол. 14, 11)

 

Иродовия дворец лежи във развалини, а пещерата на Витлеемския Младенец стои. Короните на кесарите са изгубени, а костите на мъчениците са запазени. Палатите на езическите царе, са се превърнали в купчини от камъни и пръст, а пещерите на постниците са се разраснали в прекрасни храмове. Златните идоли са се разпаднали на нищо, а веригите на апостол Петър се пазят като светиня. Силната римска държава сега е само една легенда за мъртвец, докато християнската колиба, Светата Църква, днес е най-силната държава на света. Къде са евреите богоубийци? Пръснати са по света. Къде са силните римляни? В гроба. Къде е силата на кръвожадния Нерон? Къде е силата на злия Диоклитиан и на подлия Максимиан? Къде е успехът на Иулиан богоотстъпника? Къде са високите кули? Там дето е и Вавилонската кула - под праха и пепелта, под срама и проклятието. Идете по всички градове и разпитайте, колко са разрушените безбожни жилища? И колко колиби на праведниците са се разраснали в прекрасни жилища? Върху правдата, братя, са поставени небето и земята, върху непоклатната Божия правда. Затова всички безбожни дела са като надут мехур, който се пука и ходилата на преминавщите го тъпчат. е фараоновите и вавилонските дворци са като спукан мехур, а шатрата на праведния Авраам се зеленее и цъфти във вечността. О, братя мои, как всесилна и вечна е правдата, и как шумна и преминаваща като буря в летен ден е неправдата.

О, Праведни Господи, колко Си величествен и постоянен в пазенето на правдата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Свети Петър направил чудо и с Айша Кахриманович (към 2012 г. – Бишевац), която на петгодишна възраст, била донесена от леля си в Черноречкия манастир за изцеление. Била няма и неподвижна. След престояване под раката с мощите на св. Петър, проговорила и проходила. В последствие се омъжила и родила дъщеря Събина, която имала психически проблеми, и по молитвите на св. Петър, оздравяла напълно.

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.06.2017 07:20

 1.     От същия светия


         Имаше един момък на име Теодор, много неспо­коен човек. Постъпи в манастир заедно с брат си, но по-скоро принудително, отколкото по своя воля. В него нямаше никакво послушание. Когато някой му говореше нещо за това, какво е полезно за спасение­то му, той не искаше не само да го изпълнява, но дори и да слуша, и никога не би приел светия монашески образ. Но по време на смъртоносна епидемия и той беше поразен в бедрото и беше на умиране. Всички братя се събраха при него и видяха, че той вече си заминава - цялото му тяло вече беше изстинало и вцепенено и само в гърдите му едва мъждукаше жи­вот. Тогава започнаха да се молят усърдно за него и молеха човеколюбивия Бог да се смили над него при напускането му на тялото.

Внезапно, докато братята се молеха, той започна да вика е висок глас и да прекъсва молитвата им:

-      Оставете ме, оставете ме! Дадоха ме на един змей да ме изяде, а заради вас той не може да ме изя­де! Ето, вече захапа главата ми в пастта си! Пуснете го, пуснете го, докато не ми е станало по-зле! Нека прави каквото ще прави, само да е по-бързо! Даден съм му да ме изяде - защо трябва на всичкото отго­ре и да търпя!

Братята му казват:

-      Брате, осени се със знака на честния и живот­ворящ Кръст.

-      Не мога! - закрещя той със страшен глас. - Искам да се прекръстя, но не мога! Змеят ме е пок­рил целия със слюнката си!

Като чуха това, всички братя на часа паднаха на земята и с всички сили, от цялото си сърце започнаха да се молят за избавлението му. Молеха се известно време така и изведнъж болният възкликна с висок глас:

— Благодарете на Бога! Току що змеят, който беше почнал да ме поглъща, избяга от молитвите ви - не можа да остане тук! А сега се молете за грехове­те ми. Вече съм готов да се върна и напълно да изоста­вя светския живот.

И животът в същия миг се върна в него. След това той с цялото си сърце се обърна към Бога. Болестта напълно го вразуми, той изправи нрава си и впослед­ствие така и почина.

2.    Този брат видя задгробните мъки - за собстве­на полза. А други, както казах, виждат митарствата на лукавите духове вече при смъртта си - за наше назидание. Разказват за това и непосредствено след това умират.

Имало един човек на име Хрисаорий, много зна­тен в тоя свят. И колкото повече се увеличавало бо­гатството му, толкова повече богатеел на страсти: надувал се от гордост, отдавал се на плътски страсти, постоянно се стараел да натрупа повече богатства, а бил невъобразим скъперник. На Господа било угодно да сложи край на всичките тези пороци и допуснал Хрисаорий да се разболее от смъртоносна болест.

Когато настъпил смъртният му час, той видял с отворени очи страшни и черни духове. Те го обкръ­жили и започнали със сила да го дърпат след себе си, за да го завлекат в адовите тъмници. Той целият се разтреперил и пребледнял, обляла го пот и е висок глас искал отсрочка. Синът му се казваше Максим. Запоз­нах се с него, когато вече и двамата бяхме монаси. И ето, той започнал да го вика и крещял с див глас:

-      Максиме, ела тук! Никога не съм ти сторил нищо лошо. Приеми ме във вярата си!

Максим, развълнуван и в сълзи, веднага изтичал при него, а заедно с него и всички слуги. Но не могли да видят лукавите духове, които така мъчели умира­щия. Наистина, досетили се за тях по виковете на сто­панина, по бледността му и по страха, който го бил обзел. А междувременно той, уплашен от страшната гледка, се въртял в леглото ту на едната, ту на друга­та страна. Обърне се наляво - вижда духовете пред себе си и не може да понесе вида им; обърне се към стената - а те и там са пред очите му. Накрая, отча­ян, че няма да може да им се изплъзне, застенал и започнал силно да вика:

-      Отсрочка до утре! Поне до утре отсрочка! - и с този вик издъхнал.

Оттук е съвсем ясно, че той видял това не заради себе си, а за наша полза, та, като научим за него, да се уплашим и поправим. А и каква полза е имал да вижда преди смъртта си лукави духове, каква полза е имал да моли за отсрочка, каквато тъй и не получил?

3.    Атанасий, един от нашите презвитери, ми раз­каза, че в Икония, откъдето е родом, има манастир, тъй нареченият Галатски манастир. Там имало един монах, когото всички считали за образец на святост и благочестие. Но както показала кончината му, той далеч не бил такъв, какъвто изглеждал. Изяснило се, че се преструвал, че уж пости заедно с братята, а ядял тайно от тях. Но когато се разболял и бил на умира­не, разбрал, че краят му наближава. Тогава повикал при себе си всички братя, които били в манастира. Всички охотно отишли. Нали го считали за човек с големи добродетели и мислели, че преди смъртта си ще каже нещо велико и поучително. Но той с плач, целият треперейки, им рекъл:

- Вие мислехте, че постя, но аз тайно от вас ядях. А сега съм даден на змията да ме изяде. Ето, тя вече омота с опашката си стъпалата и коленете ми, про­никна с главата си в устата ми и бавно издърпва ду­шата ми от мен.

Щом казал това, тозчас умрял. Даже чрез покая­ние не успял да се избави от змията - нямало Божия воля да остане жив. И в този случай също е съвсем ясно, че той видял това единствено заради нашата полза и ползата на онези, които чули думите му. А самият той, макар да посочил врага, на който бил пре­даден, не успял да избяга от него.

 

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗЦЕЛЕНИЕ НА НЯМO ДЕТЕ. ЧУДО НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ

 

Преди няколко години при свети Петър довели петгодишно  дете, което от рождението си до този момент не било произнесло нито дума. Поставили го , според обичая под раката, и след това, родителите му, заедно с детето, без да видят някакво подобрение в него, тъжни си тръгнали за в къщи. С тях вървяла и сестричката на детето, която постоянно все нещо го питала; „Бате уморен ли си? Какво искаш да ти купи тате - кон или магаре?“. И ето, чудо - „Магаре“ - за голямо удивление на всички проговорил малкия. От тогава детето говори нормално, а неговите родители и до днес възнасят велика благодарност на Бога и на неговия угодник, свети Петър, за получената милост.

 

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Истинският приятел се моли на Бога за своя приятел. Истинският приятел се грижи за спасението на душата на своя приятел. Отклонява приятеля си от лъжливите пътища, и го насочва по пътя на истината – това е истинското[1] приятелство. Най-добрите приятели на хората са Божиите светии. Двамата младежи , Варнава и Павел, били приятели, докато заедно ходели в Гамалииловото училище. Когато Варнава станал християнин, непрестанно и със сълзи се молил на Бога, та Бог да просвети разума на Павла, и да обърне сърцето му, та и той да стане християнин. Често говорил на Павел за Христа, но Павел му се присмивал и го имал за заблуден. Благият Господ, не оставил обаче молитвата на Варнава без плод. Благият Господ се явил на Павел и го върнал от пътя на лъжата в пътя на истината. Повярвалият Павел, тогава паднал в нозете на своя приятел и извикал: „О, Варнаво, учителю на истината, уверих се сам, че е истина, онова, което ми говореше за Христа!“. Варнава заплакал от радост и прегърнал своя приятел. Приятелят, със своята усърдна молитва спасил душата на своя приятел. Ако Варнава би успял да постави Павел за римски цар, щеше да направи по-малко за него, от това, което успял да направи - с молитвата си да го приведе в истината.

 

БЕСЕДА за господаря и роба

 

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство (Пртч. Сол. 13, 24)

 

Божието човеколюбие превъзхожда човешкото човеколюбие както небето превъзхожда земята, но въпреки това Бог наказва хората. Бог наказва[2] хората не за да ги убие, а да ги изправи и спаси. О, благословено наказание от любов! Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема ( Евр. 12, 6 ) С какво наказва Бог? С пръчки. С какви пръчки? С пръчките на болести, с пръчките на беди, с пръчките на загуби, с пръчките на глад, с пръчките на неплодородие, с пръчките на зли демони, когато им даде власт над човека. Това са Божиите пръчки, с които Бог бие Своите деца, за да ги изправи, вразуми, просвети и спаси.             

Защо родителят да не бие, своите деца, ако истински ги обича? Пръчката е оръдие на велика любов и грижа. Ако детето е безчувствено за духовното наказание, то е чувствително към пръчката. И ако някое дете не е чувствително духовно и съвестно, то плътта му е чувствителна. Тялото не е дадено на човека като нещо ценно само по себе си, а за да бъде слуга на духа, да помогне на духа, да е полезно за духа. Ако телесното наказание пробуди духа в човека, а с духа и съвестта, тогава тялото е изпълнило съвършено задължението си към своя господар - духът. Ако господарят е заспал, ударите падат върху слугите, за да го разбудят. Ако слугите събудят своя господар в час на опасност, няма да съжаляват за ударите, които са понесли, защото са спасили своя господар. А събудения и спасен господар умее да отплати на своите слуги. От това наистина следва, че Който жали пръчката си, мрази сина си. Който щади слугите, предава господаря.

О, Господи Премъдри, отвори сърцата на родителите, да възприемат Твоите свети поуки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 0


ЧУДО ПРИ МОЩИТЕ НА СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ

Веднага след пристигането на мощите св. Николай, (1991г.), по свидетелството на тогавашното манастирско братство и присъстващия народ, станало следното чудо. Една жена няколко пъти неуспешно се опитвала да се доближи до раката с мощите на владика Николай и да ги целуне. По свидетелството на вярващите, всеки път когато се приближавала до раката, някаква невидима сила я отблъсвала. Като си спомнила, какво била сторила, престанала с опитите и по-късно, пред присъстващите християни, признала, че в съседното село се занимавала с врачуване.

Категория: Други
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06.2017 19:42


                   СВЕТИ ПЕТЪР ИЗЦЕЛЯВА СЛОБОДАНКА И ДУШИМИР

 

Слободанка Дамянович (Милоевич), родена на Петровден в с. Трновци до Нови Пазар, на празника на св. Илия, 2005 година, пристигнала в Черноречкия манастир на поклонение пред мощите на св. Петър разказала следното: „Когато бях на около пет години, изведнъж, без никакви признаци на заболяване, аз и моя брат Душимир, едновременно онемяхме. До тогава, по думите на покойната ми майка, Веселинка, която по-късно ни е разказвала, всичко било нормално. Моята майка Веселинка беше твърде благочестива, и знаеше за групите, които ходиха на поклонение пеш до нашите светини, отдалечени на десетки и повече километри. След нещастието, което застигна мене и моя брат, отчаяната ми майка, реши да ме заведе при свети Петър в Черна Река, и от него да търси помощ за мъката си. Така и стана. На Петровден, когато в Черна Река, се събират няколко хиляди души, след изнурително ходене пеша, стигнахме и ние с  моята майка. Тук, както и много други хора, преспахме в манастира. На другата сутрин, моята тъжна майка, с голяма болка и тъга, разказала на монасите за нещастието ненадейно сполетяло нейните деца, и  молила за помощ. В това празнично утро първи влязохме в храма за поклонение пред мощите на св. Петър, а по едно време, според думите на майка, съм легнала и полежала под раката с мощите. За голяма радост и учудване, на майка и на събралия се народ, след ставането съм проговорила. Брат ми Душимир, майка не беше довела в манастира. Но по-късно, и той, постепенно започна да говори, ала и до днес малко заеква“.

                Днес Свободанка живее в Обреновац, и завинаги ще носи в сърцето си любов към Черна Река и нейния закрилник - свети Петър Коришки.

Категория: Други
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06.2017 14:58



 
За това, че ако някой умре и пак се завърне в тялото, това става по божествено домостроителство. И за това, че грешниците често още при смъртта виждат адовите съдилища и бесовете и в това състояние се           разделят с тялото



1.   
От Григорий Двоеслов


         П
етър. Как да обясним това, че мнозина сякаш в прелест биват грабвани от тялото, известно време остават без душа, а после пак се връщат?

Григорий. Ако разгледаме добре, Петре, това не е прелест, а увещание. Божията благост го прави за назидание, като превелик дар на милосърдие, та тези мнозина да видят с очите си и да се уплашат от адо­вите мъки, в които не са вярвали.

Имаше един монах, казваше се Петър. Подвиза­ваше се при един старец монах на име Евас и живееха в пустинно и блатисто място. Петър узна от настав­ника си, че последният, още преди да се засели в пусти­нята, се разболял и умрял, но скоро пак бил върнат в тялото си. Старецът каза, че тогава видял адските мъки и огромни пространства, обхванати от огън. Дори уверяваше, че там видял някои властници от тукашния свят, обгърнати от пламък, и го занесли, за да хвърлят и него там. Но внезапно, разказа старе­цът, се появил блестящ ангел и забранил да го хвър­лят в огъня. Ангелът му рекъл: „Върви си, но внима­вай. След всичко това трябва да живееш, като внима­ваш над себе си“.

След тези думи тялото му постепенно се съживи­ло - събудил се от съня на вечната смърт и разказал всичко, което му се било случило. Откакто видял адовите мъки и се ужасил от тях, той се предал на такива безпощадни пости и бдения, че дори езикът му да би мълчал, животът му сам би говорил за себе си. Полу­чило се така, че дивният Божий промисъл му дал смърт, за да не умре той от вечната смърт.

За сърцето на човека е присъщо крайно коравосърдечие и може би в някои случаи такова виждане на мъките може да го обърне към покаяние. Впро­чем, при някои това може да бъде само за по-страшно осъждане. Някои, дори след като видят всички тези ужаси и се върнат към живота, при все това не се поправят. И за такива хора вече няма оправдание...

 

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06.2017 12:31
<<  <  138 139 140 141 142 143 144 145 146  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626456
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031