Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 248875 Постинги: 1044 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
18.05 13:46 - !!!
 

     Когато разпнем нашия ум и го погребем в обновено сърце, като в нов гроб, тогава ума ни ще оживее и ще възкреси целия вътрешен наш човек.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАЙ

 

Расъждение

 

Младият и неопитен в духовната борба човек превръща всяко добро дело в самохвалство. Но опитният в схватките със страстите и демоните войник омаловажава всяко свое добро дело и усилва молитвата си за Божията помощ. Авва Матей е казал: „Колкото повече човек се приближава до Бога, толкова повече вижда себе си по-грешен“. И освен това казал: „Когато бях млад, мислех, че мога да извърша нещо добро; а сега, като остарях, виждам, че нямам нито едно добро дело“. Не е ли сам Господ казал: Никой не е благ, освен един Бог. Щом, значи, единствено Бог е добър и извор на всяко добро, как тогава може да се извърши някое добро дело, което да не е от Бога? И как някой, като извърши добро дело, може да го приписва на себе си, а не на Бога? А щом е тъй, с какво тогава може да се похвали смъртният човек? С нищо, освен с Бога и с Божията благост.

 

БЕСЕДА за идолопоклонството като прелюбодейство

 

Иуда и Израил оскверниха земята, защото прелюбодействаха с камъните и дървета (Иерем. 3: 9)[1].

 

Какво е това прелюбодеяние, което са сторили Израил и Иуда (т.е. израилският и иудейският народ) с камъните и дърветата? Това е поклонение на идолите от камък и дърво. Но преди този грях те извършили един друг – отклонили се от поклонението на истинския Бог, на живия и единствен Бог. Защо тяхното идолопоклонничество се нарича прелюбодеяние? Защото първоначално те са били обвързани с любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, а след това изневерили на тази любов и предали сърцата си на чужди идоли от камък и дърво.  Затуй Господ нарича тяхното идолопоклонничество прелюбодеяние. Дали този Божи укор е бил заслужен само за онова древно време, а не и за нашето, и само за Израил и за Иуда ли е, или е и за християните? За съжаление, този Божи укор е напълно заслужен и за мнозина от християните. В когото е изстинала любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, и се е разпалила низка любов към творенията от камък и дърво, към тленните неща и смъртните творения, той прелюбодейства и навлича върху себе си Божия укор. Та този Божи укор и днес е уместен, както и някога, защото тогава хората грешели, не познавайки Христа, а днес грешат, познавайки Христа. О, братя, докога това мрачно идолопоклонничество ще се влачи по земята? Докога земята ще смърди от прелюбодеянията на хората с идолите от камък и дърво, от сребро и злато, от плът и кръв? Нима Христос не е разбил всички идоли на прах и пепел? Защо сега някои се превиват и от тази пепел отново си правят богове? Поради дяволска измама и своето собствено самозалъгване.

О, възнесъл се на небесата, защити ни от дяволските измами и нашето собствено самозаблуждение. С Твоя честен Кръст ни запази  от срамното прелюбодеяние със строшените идоли. Помогни ни, Господи,  непрестанно да се покланяме само на Тебе, истинския Бог, живия и единствен Бог. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Между българския и сръбския библейски текст има разлика. Тук, в интерес на следващите редове се придържам към сръбския (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Синаксар

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

 

В тоя ден – Четвъртък на Шеста седмица след Пасха – празнуваме Възнесението на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

 

            Още когато беше с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им бе обещал, че ще им изпрати Св. Дух, казвайки: „За вас е по-добре Аз да си замина, понеже ако не замина, Утешителят няма да дойде.“ И още: „Когато той (Утешителят) дойде, ще ви научи на всяка истина.“ А след възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той – възкръснал. В тия именно дни Господ им изяснявал тайните на Царството Божие. Беше им заповядал да не се отдалечават от Йерусалим, но да чакат там идването на Пресветия Дух, Който ще ги кръсти с огън. (Преди това някои от апостолите, бивши Йоанови ученици, били кръстени с Йоаново кръщение. По предание и сведетелство на св. Епифаний Кипърски преди съшествието на Св. Дух некръстените с Йоаново кръщение апостоли били кръстени и че св. Йоан Богослов бил кръстил и Божията Майка. - бел. прев.) В това време те трябвало, подобно на войниците, преди да влязат в бой, духовно да се подготвят за предстоящата им борба срещу Христовите врагове, възприемайки оръжието на Св. Дух. Когато прочее настанал четиридесетият ден от Възкресението, както отбелязват светите евангелисти, Господ Иисус възвел Своите ученици на Елеонската планина, която се намира близко до Йерусалим, дал им последни наставления и последно благословение. И както ги благославял, отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето. Отправили взор нагоре, учениците гледали възнасящият се свой Учител, докато най-сетне един светъл облаг Го закрил от погледа им. В това време им се явили двама мъже в бели дрехи и им казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“

 

            Възнесъл се в слава на небето, след като изпълнил Своята божествена мисия на земята, Господ Иисус седнал отдясно на Бога-Отца. Съгласно Неговото обещание, в края на вековете Той пак ще дойде в слава да съди живи и мъртви и царството Му няма да има край.

 

            Апостолите Христови, вместо наскърбени поради раздялата им със своя учител и Господ, се завърнали от Елеонската планина в свещения град Йерусалим с голяма радост. Защо ли? Защото още преди възнесението Си Той им бе обещал, че няма да ги остави сираци и че ще им изпрати Дух Утешител, Който ще ги просвети и научи на всяка истина.

 

            След като се върнали в Йерусалим, св. апостоли, съгласно поръчението на Спасителя, не се отдалечавали от града; събирали се на молитва заедно с Божията Майка и жените-мироносици и очаквали да се изпълни обещанието на Господа – да дойде Св. Дух.

 

            Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло. С това Той почете нашата човешка природа и я обожи. И макар че се бил възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му, Той пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им и подкрепял словото им с личби, от каквито то се придружавало. Той е бил не само със Своите ученици през време на земния им живот, но и с техните приемници и т. н. - до свършека на света. Той следователно е и с нас, които вярваме в Него. Той и нас няма да ни остави сами. Тази мисъл е изразена в кондака на днешния празник:

 

            „След като си изпълнил делото за нашето спасение и си съединил земните жители с небесните Ти, Христе Боже наш, си се възнесъл в слава без никак да се отлъчваш, но пребиваваш неотстъпно и викаш на ония, които Те обичат: „Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

 

http://hristianche.ucoz.com/index/0-16

 

АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЕДИН ЧЕТЕЦ, КОЙТО НЕ РАЗБИРА ПРОЧЕТЕНОТО: ЗА НЕБЕСНАТА МИЛОСТ

        Ти четеш Светото Писание, но не го разбираш. Небесната милост е неизказано велика, а ти роптаеш, казвайки: „Защо Небето ми отне единстве­ната дъщеря?" Може би за да я спаси от теб!

Небесната милост е ненадмината, а ти казваш, хулейки: „Щом Небесата са милостиви, защо слънцето изгаря и водата наводнява, и червеят гризе, и морът мори - защо?" Защото хората поради своето неразумие и злоба се от­връщат от благата на небесния закон и стремглаво се насочват към адската пропаст, така че Небето трябва да ги възпре, да ги накара да се опомнят и да ги спаси. Чувал ли си притчата за бащата, който от любов към своето дете от­сякъл ръката му? Разбойници отвлекли детето и побягнали. Бащата тръгнал да ги преследва с меч в ръка. Настигнал ги до самите врати на тяхното убежи­ще в момента, в който извлекли детето за ръка през прага. Без да се двоуми, бащата замахнал с меча, отсякъл ръката на детето, грабнал го и го отнесъл у дома. Кажи, кое е по-добро: детето да бъде спасено, макар и едноръко, или да бъде оставено на разбойниците, за да го мъчат и секат на части?

Непостижим и свръхестествен е Създателят в Своята милост. Нима не е непостижимо и свръхестествено това, което се е чуло от Кръста: „Отче! Прос­ти им, понеже не знаят, що правят”. Веднага след Създателя по милост стоят светите ангели. Те денонощно се трудят да спасят поверените им човешки души. Разказват, как един разбойник срещнал свещеник. Вдигнал пушката, прицелил се в него и викнал: „Деветдесет и девет като теб съм убил - ти ще бъдеш стотният!". Свещеникът казал, че е готов да умре, но поискал малко вода. Разбойникът му донесъл, но докато свещеникът пиел, онзи паднал и издъхнал. Тогава бесовете започнали да спорят с ангелите за неговата душа. Те изброили извършените от него деветдесет и девет убийства, както и мно­жество други грехове. Ангелите отговорили: „Той не е ваш, а наш, защото извърши две велики евангелски дела: първо, изповяда пред свещеник, че е убил деветдесет и девет души, и второ, напои жаден".

И така, ангелите са включили в сметката дори и случайните, непредна­мерени добри дела на онзи злосторник, а ти още питаш: „Къде е небесната милост?" Наистина небесата показват милостта си и върху теб, хулителя, като продължават живота ти и търпеливо очакват твоето покаяние.

Мир на теб и милост от Бога!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 2516 Коментари: 0 Гласове: 2
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАЙ

 

Разсъждение

 

Авва Иоан Колов попитал монасите: „Кой е продал Иосиф?“. Един отговорил: „Неговите братя“. На това старецът казал: „Не братята му, а неговото смирение. Иосиф е можел да каже, че е техен брат и да се противопостави на продажбата; но той премълчал за това. Значи смирението го е продало. Но това същото смирение после го е направило господар на Египет“.                                  

Ние прекомерно се пазим от външните неприятности, като пренебрегваме Божията воля, и затова губим добрите плодове, които се пожънват след края на неприятностите, понесени със смирение. Авва Пимен мъдро е казал: „Ние сме изоставили лекия ярем, т.е. самоукорението, а сме се нагърбили с тежкия, т.е. самооправданието“. Християнинът приема всяка неприятност като заслужена за сегашни или стари свои грехове, приемайки във всичко волята Божия с вяра и очаква края с надежда.

 

БЕСЕДА за това как ще се посрамят идолопоклонниците

 

Тъй се посрами Израилевият дом…, думайки на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „Стани и ни избави!“ (Иерем. 2: 26 – 27)[1].

 

Наистина, братя, ще се посрамят всички ония, които не виждат по-далеч от дърветата и камъните, и които в своето безумие казват: „Целият човек е изграден от растения и минерали и с него става същото, каквото с растенията и минералите“. Загърбвайки Твореца, те не могат да видят друго освен създанията и, забравяйки Твореца, те провъзгласяват създанията за творец. „Природата – казват – е сътворила и родила човека, затова човек е по-малък от природата, по-нисък от природата, слуга под крилото на природата, роб [вързан] на веригата на природата, мъртвец в гроба на природата. Ще се посрамят онези, които говорят така, които като попаднат в беда, започват да викат към Бога: „Стани и ни избави!“. Защо викат към Бога: „Стани“, като че ли Бог лежи! Не лежи Бог, а стои. Стои и чака да помогне[2] на всеки, на всеки, който с вяра и смирение търси помощ[3] от Него. Онези, които са обичали дърветата и камъните, които са се уповавали на своята сила, и са Го отхвърлили от своя живот. Затова, когато ги притисне неволята, викат: „Стани!“. А Господ е кротък, става и отива на помощ на всеки каещ се. Нека грешникът да се покае истински и да отхвърли грешната си любов, да се върне при Божията любов, и Бог ще му помогне. Да обърне гръб на мъртвите дървета и камъни, а лицето си към живия Бог, и Бог ще го избави. Защото е Всесилен, но не е злопаметен и отмъстителен. Нито пък е сътворил хората за смърт, а за живот. О, братя, да не търсим помощ от безпомощните, нито живот от безжизнените. Да обърнем лицето си към живия наш Сътворител, Който ни е дал по-светло лице от лицето на всяка земна твар. Да се върнем от западния път на източния път[4], защото това е пътят на спасението. Нека побързаме,  докато нашият последен ден не е потънал в мрака на запада.

О, възнесъл се Господи, светлоносни наш Сътворителю, възнеси ума ни на небето. Очисти го от тъмнината и го освободи от [оковите] на земята. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Тук има леко разночетене в сръб. библейски текст, но смисълът е същият (бел. прев.).

[2] В ориг. – услужи (бел. прев.).

[3] В ориг. – услуга (бел. прев.).

[4] Т.е. от пътя на залеза на пътя на изгрева.

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 

СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ

 

https://www.dailymotion.com/video/xo41bb

 

АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
15.05 13:11 - !!!
 


БЕЗ ПРЕВОД


1932 год. Декретом правительства за подписью Сталина объявляется «безбожная пятилетка», поставившая цель: к 1 мая 1937 «имя Бога должно быть забыто на территории страны».

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

СВ.ЦАР БОРИС

https://www.dailymotion.com/video/xdc3r7

 

АВТОРСКИ ФИЛМ НА http://hristianche.ucoz.com БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 МАЙ

 

Разсъждение

 

Блажени Максим, Христа ради иродиев, зимно време ходил по московските улици гол. На хорския съвет да се облече, за да се пази от студа[1], той отговарял: „Зимата е люта, ала раят е сладък!“. Казвал още и: „За търпение Бог дава спасение“. Щом като Христос не е жалил Себе Си да се предаде на мъки и смърт, защо да жалим сами себе си заради самите нас? Той е предписал една рецепта, една диета за нашето духовно оздравяване, и я е назовал леко бреме. Много по-тежко е бремето, с което ние сами себе си товарим, защото това бреме ни хвърля във все по-тежка и тежка духовна болест. Земята иска от нас много повече жертви и не ни обещава никаква награда след смъртта. Земята иска да пожертваме за нея и Бога, и душата си, и съвестта си, и ума си, и цялото човешко и божествено достойнство, и затова тя ни сочи мрачния и смрадлив гроб като завършек на всичко и отплата за всичко. Христос иска да пожертваме само земята и животинското в нас, греха и порока, и всяко безпътство, и затова ни обещава възкресение и безсмъртен живот в рая. Зимата е люта, ала раят е сладък!

 

БЕСЕДА за извора с жива вода и сухия кладенец

 

Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода (Иерем. 2: 12 – 13).

 

Дали това е казано само за тогава или и за днес? Ясно е – и за днес. Дали това е казано само за еврейския народ, или и за нашия народ? Ясно е – и за нашия народ. Както е казано: Не кради, не убивай, не лъжесвидетелствай, не само за онова време, а за всички времена, и не само за еврейския народ, а за всички народи, така и това. И това важи и днес и винаги, за всеки народ и за всеки човек, който загърбва лековития извор с жива вода в своя двор, и копае кладенец, за да пие от него дъждовна вода.                                                                                                                        

Изворът с живата вода е сам Господ, непресъхващ, изобилен и сладък. Кладенецът е всяко човешко дело, което се върши против Бога и против Божия закон, и от когото хората очакват напредък, щастие и утоляване на своя глад и жажда. Такъв е кладенецът на безбожието, сребролюбието, алчността, разврата, властолюбието, суетата, гадаенето и всичко останало, което има дявола за съветник, греха за мотика и празната надежда за водоносец.  Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ  (Иерем. 2: 12), доколко е обезумял човекът, та оставя живата вода и копае кладенец за живи въглени, които още повече да разпалят жаждата му! О, братя, и нашият народ стори две злини, защото забрави Бога като извор на всяко добро, и защото започна да търси за себе си добруване в злото и чрез злото. Може ли да се намери вода в огъня? И пшеница в пясъка? Не може, не може, братя. Още пък по-малко може да се намери мир, щастие, удоволствие, радост, живот и каквото и да е добро в кладенеца на греха и безбожието.

О, Господи, безсмъртни Изворе на всяко добро, което човешкото сърце може да пожелае и човешкият ум може да си представи, смили се над нас – грешните и недостойните. С Твоята силна десница ни отвърни от нашите безбожни и безсмислени дела и ни напои с Твоята сладка и жива вода. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – зимата (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 МАЙ

 

Разсъждение

 

Преподобни Пафнутий Боровски казвал на своите ученици, че душата на човека и неговите тайни дела могат да се узнаят по погледа на очите му. На учениците това им се струвало невероятно, докато този Божи човек не го потвърдил на дело, и то нееднократно. Виждайки чуждите съдби, той виждал и своята. Една седмица, бидейки още здрав, той предсказал, че идещия четвъртък ще се раздели с този свят. А когато на онзи четвъртък се развиделило, той радостно извикал: „Ето денят Господен, веселете се, люде! Ето, дойде очакваният ден!“. Ето тъй посреща смъртта човек, който през всичките си дни мислил за раздялата с този свят и за срещата с Бога.

 

БЕСЕДА за силата на Господнето слово

 

Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала (Иерем. 23: 29).

 

Да, Господи, Твоето слово наистина е огън, който стопля праведника и изгаря грешника. И думите ти наистина са като чук, който троши[1] каменната твърдост на сърцето на каещия се, и разбива на прах сърцето на непокаялия се грешник. Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше? (Лк. 24: 32) – се питали апостолите след разговора с възкръсналия Господ. Когато сърцето на човека е праведно, то гори от словата Господни и се топи от умиление, и се изпълва от любов. А когато сърцето на човека е грешно и окаменяло от греха, тогава то, от Господните слова, изгаря и още повече се втвърдява. Фараоновото сърце се ожесточи (Изх.7: 13).

Напразно грешните се барикадират в своите каменни крепости, в своите крепости от желязо, в крепости от сребро и злато, и отблъсват бронираната Божия правда. Като мощен и непреодолим чук са Господните слова и когато Той изрече присъдата над тях, той ще се стовари върху каменните твърдини, в които грешниците се спотайват. Напразно невярващият укрепява своя дом с твърди камъни и държавникът – държавата с окаменяла земна мъдрост, но без да се опира на живия Бог. Словото Господне пада като мощен и непреодолим чук върху всичко, съзидано без Бога или против Бога. О, братя, да не се надяваме на своето творение от камък – нито от мраморен, нито от златен, нито от сребърен камък, нито на безбожния камък на собствените ни мисли. Всичко това пред Божията сила е по-немощно от прах пред силата на вятъра.

О, Господи всесилни, помогни ни да приемем твоето Слово и върху него да изградим целия си живот, на този и на онзи свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – размеква (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Един благочестив старец легнал на смъртна постеля. Неговите приятели се събрали около него и заплакали. Но старецът се засмял три пъти. Монасите го запитали защо се смее. Старецът отговорил: „Първия път се засмях, затова, че вие се боите от смъртта; втория път – затуй, че не сте готови за смъртта; третия път – защото оттук отивам в покой“. Виждате ли как умира праведникът! Той не се бои от смъртта; той е готов за смъртта, и той вижда, че чрез смъртта заминава от трудния живот във вечен покой. Когато човешкото естество се замисли за първоначалното райско състояние, тогава [разбира, че] смъртта е неестествена, също така, както и грехът е неестествен. От греха е произлязла и смъртта. Покаялият се и очистен човек не гледа на смъртта като на унищожение, а като врата към безсмъртния живот. И когато праведниците са молили Бога да продължи земния им живот, то не е било от любов към този живот, нито поради страх от смъртта, а за да получат повече време за покаяние и очистване от греховете, та колкото е възможно, безгрешни и по-чисти да отидат при Бога. И ако са проявявали страх преди смъртта, то не е било от страх пред смъртта, а от Божия Съд. Какъв ли пък страх ще имат преди смъртта непокаялите се грешници?

 

БЕСЕДА за Христовото осветляване

 

Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос  (Ефес. 5: 14).

 

Свети апостол Павел, подобно на другите апостоли и християнските светци, на всичко, което учи другите, ги учи от собствения си опит. Защото Христовата вяра е опит, опит, а не теория и човешко мъдруване. И Павел е лежал като духовно заспал, и е бил духом мъртъв, докато се противял на християнската вяра. Но той се пробудил и станал, възкръснал духом и бил осветлен от Христос. Той помнел своето състояние от времето, когато духом спал, но [помнел и] как се пробудил, как станал и възкръснал духом, и как е бил осветлен от Христа. За това, което знае за себе си като християнин, за него съветва и другите. Апостолът, като вижда себе си във велика светлина, вярва, че и другите хора, ако пожелаят, могат да бъдат тъй светли като него. Светлината не е негова, а Христова; негова е само любовта към Светлината. Но Христовото осветляване е потребно на човека в началото, както и в края. Защото без Христовата светлина човек не може нито да се пробуди, нито да се изправи, нито да възкръсне от мъртвите, нито пък може сам от себе си да живее с вяра, или да умре с надежда. Христос е необходим в началото, както и в края. Тъй както на давещото се дете е необходима родителската ръка, и да го извади от водата, и след това да го води по сухата земя, пазейки го да не потъне отново. Тъй и Христос Господ е необходим на давещия се във водите на греха. И сам апостолът получил осветляването Христово в началото, на пътя за Дамаск, но го получил и след това. Първото осветляване е обръщането към Христа, а второто – утвърждаване на себе си в Христа. Първото осветляване всички ние получаваме чрез Кръщението, а последващото – чрез вярата и изпълнението на Господните заповеди. Всички онези, които нямат Христовата светлина, или са я имали и изгубили, са като заспали, като мъртви.

 О, Господи благий, вдигни, възкреси ни, защото нищо не можем без Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 248875
Постинги: 1044
Коментари: 0
Гласове: 211
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031