Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 628020 Постинги: 1890 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

 

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан 17: 25).

 

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позназащото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).


Категория: Други
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове: 0

АКО ИКОНАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ ЦЯЛАТА - КЛИКНЕТЕ В/ НЕЯ.

image 



12 октомври / 29 септември

 

Св. Кириак отшелник

 

 

Тропарь преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 1

 

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец показа́лся еси́, богоно́се о́тче наш Кириа́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

 

Кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 8

 

Я́ко побо́рника кре́пкаго и засту́пника/ чту́щи тя свяще́нная ла́вра всегда́,/ пра́зднует ле́тне па́мяти./ Но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от враго́в находя́щих соблюди́ ны, да зове́м:// ра́дуйся, о́тче треблаже́нне.

 

Ин кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 2

 

Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся/ и непреста́нную моли́тву, я́ко копие́, вручи́в кре́пко,/ ссекл еси́ де́монская ополче́ния,/ Кириа́че, о́тче наш,// моли́ся непреста́нно о всех нас.

 

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 Чем кончил богохульник

 

В сентябре 1934 года в каменоломне монастыря Раковица постоянно трудилось много рабочих. По воскресеньям работы не велись, и к этому инженер не принуждал. Но нашелся десяток таких, что не обращали внимания на воскресенье, а решили в этот Божий день работать. Собрались они и взялись за работу. А один из них был жутким сквернословом и хулителем Имени Божиего. При каждом ударе по камню он произносил ужасные богохульные слова. Вдруг обрушились огромные глыбы камня и придавили всех работавших. Помощь подоспела быстро. Но все, кого удалось спасти, были с повреждениями и увечьями. А того богохульника вытащили страшно изуродованным и мертвым.

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал император Аврелиан и новият император освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат, да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите като злато в огън да го закали, очисти и привърже по-силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене (Иоан 17: 24).

 

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий, и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае, се осъществява. А какво желае Господ, Божият Син? Той желае  Неговите ученици да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученици, а всички.  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан 17: 20) – казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мои, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! Желая… – казва по-нататък Господ – …да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой от тези думи да не прави заключение, че Синът е по-малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан 17: 4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина и каква безгранична е Тяхната взаимна любов. Аз Те прославих… И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа: Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостоли, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – одържаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. непреминаваща – (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0


 АКО ИКОНИТЕ НЕ ОТВАРЯТ - КЛИКНЕТЕ В/У ТЯХ.

image

image





imageimage




                                          11 ОКТОМВРИ / 28 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. ХАРИТОН ИЗПОВЕДНИК

 

СВ. МЧК ВЯЧЕСЛАВ, КН.ЧЕШКИ

 

СВ. ПРОР. ВАРУХ

 

СВ. КНГ. ЕЛИСАВЕТА

 

 

Тропарь преподобному Харитону Исповеднику, глас 8

 

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нныя,/ сия́я чудесы́, Харито́не о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак преподобному Харитону Исповеднику, глас 2

 

Наслади́вся, богому́дре, воздержа́ния,/ и пло́ти твоея́ вожделе́ния обузда́в,/ яви́лся еси́ ве́рою возраща́емь,/ и я́ко жи́зни дре́во посреде́ рая́ процве́л еси́,// Харито́не всеблаже́нне, свяще́ннейший.

 

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

 

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

 

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

 

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

 

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

 

Тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 1

 

Смире́нием досто́инство кня́жеское сокры́вши,/ богому́драя Елисаве́то,/ сугу́бым служе́нием Ма́рфы и Мари́и/ Христа́ почти́ла еси́./ Милосе́рдием, терпе́нием и любо́вию себе́ предочи́стивши,/ я́ко же́ртва пра́ведная Бо́гу принесла́ся еси́./ Мы же, чту́ще доброде́тельное житие́ и страда́ния твоя́,/ я́ко и́стинную наста́вницу усе́рдно про́сим тя:/ свята́я му́ченице вели́кая княги́не Елисаве́то,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

 

Ин тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

 

В красоте́ земне́й красоту́ Небе́сную показа́ла еси́, свята́я преподобому́ченица Елисаве́то, и жена́м-мироно́сицам Мари́и и Ма́рфе подража́ла еси́, в служе́нии Бо́гу и лю́дем стра́ждущим. Те́мже просла́ви тя Христо́с Бог, я́ко еди́ну от святы́х жен росси́йских, да́рующих нам мир и ве́лию ми́лость.

 

Кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

 

Вели́чие по́двига ве́ры кто пове́сть?/ Во глубине́ земли́, я́ко в раи́ све́тлости,/ страстоте́рпица вели́кая княги́ня Елисаве́та/ со А́нгелы во псалме́х и пе́ниих ра́довашеся/ и, убие́ние претерпева́ющи,/ о безбо́жных мучи́телех взыва́ше:/ Го́споди, прости́ им грех сей,/ не ве́дят бо, что творя́т./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// поми́луй и спаси́ ду́ши на́ша.

 

Ин кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 5

 

От сла́вы ца́рственныя, взе́мши Крест Христо́в, прешла́ еси́ к сла́ве Небе́сней, моля́щи за враго́в, и обрела́ еси́ ра́дость ве́чную, свята́я му́ченице княги́не Елисаве́то, с Варва́рою му́ченицею. Те́мже мо́лим вас: моли́те о душа́х на́ших.

 

 

 





Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 10.10 19:55
 О двоих, заваленных в колодце

Два года назад на Усекновение в селе К. двое мужчин копали колодец (хотя этот случай подробно описан в газетах и имена этих двоих упоминались, мы все же не будем здесь их называть из-за живущих родственников).

В пятницу, накануне Усекновения, они копали уже на глубине. Перед этим велели зажарить им ягненка – поесть, когда выберутся наверх. Но живыми не выбрались и ягненка не попробовали. Другие съели ягненка на их поминках. Дело в том, что земля обвалилась и засыпала этих двоих. Спасти их пытались вызванные солдаты со множеством местных людей, но тщетно. Один был сразу задавлен обвалившимся грунтом, а второй еще два дня был жив, откликался. Люди все делали, чтобы спасти его и, копая, подобрались совсем близко к нему, но в этот момент осыпалась земля и свела на нет их труд. Мы много расспрашивали о жизни этих несчастных. И получили вот какие сведения.

Один из них, по имени Д., был усыновлен, но совсем не уважал своих приемных отца и мать, все время их поносил и мучил, требуя, чтобы его отделили. Узнав, что он завален в колодце, его приемная мать кричала: «Не доставайте, пусть его земля пожрет, так как он меня пожирал. Он это заслужил, и Бог его наказал!»

О другом, которого звали М., рассказывали, что он был распутником, пьяницей, наибольшим сквернословом и богохульником во всей округе. Это он еще два дня подавал голос из обвалившегося колодца. Хотя и был уже явно в лапах смерти, он не вспомнил о священнике и покаянии, а просил водки, которой ему, понятно, не могли подать.

Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате". Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан 17: 21).

 

Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – факта (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).

 

[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).

 

[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).

 


Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
 



Кликнете в/у иконата за да се отвори цялата.

image                   10 ОКТОМВРИ / 27 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                              СВ. КАЛИСТРАТ И ДРУЖИНАТА МУ

 

 

Тропарь мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4

 

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4

 

Всяк труд днесь Це́рковь ны́не соверша́ющи, святи́и,/ восхваля́ет та́инственно,/ я́ко за ню страда́льчествовавшия,/ му́ченицы боже́ственнии,// добропобе́днии, всему́дрии.

 

Ин кондак мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4

 

Многообра́зныя ра́ны претерпе́вше/ и венцы́ от Бо́га я́ве прии́мше,/ о нас моли́теся, блаже́ннии, Христу́,/ па́мять всепра́зднственную ва́шу соверша́ющих,/ велича́йший Каллистра́те со страда́вшими с тобо́ю,/ е́же умири́ти па́ству и лю́ди:// Той бо есть ве́рных утвержде́ние.

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 О выборах в праздники

 

Известно, что представляют собой политические выборы и с какими безобразиями они связаны. Наш православный народ чувствует, что такого рода дела в праздничные дни оскверняют праздники и оскорбляют Бога. Тем не менее после Войны8 выборы у нас как будто специально назначаются на большие православные праздники – то на Преображение, то на день святого Димитрия и т.д.

Так вот, когда выборы были назначены на Фомину неделю, пришли к нам два священника со Златибора и рассказали о недовольстве народа из-за того, что политические выборы приурочены к Фоминой неделе – во-первых, это же светлые дни, когда алтарь не закрывается, а во-вторых, следующий день – праздник святого Георгия, Крестная Слава многих, многих и многих.

«Наши власти совсем не обращают внимания на то, в какой день назначают выборы. Если выборы – это работа, причем всеобщая важная работа, то почему не проводить их в рабочий, будний день? Народ так или иначе видит отрицательные последствия выборов, проводимых в большие праздники. Например, в 1927 году выборы назначили на важный для православных день Усекновения. «Эти выборы ни к чему хорошему не приведут», – говорили тогда люди. И действительно, не вышло ничего хорошего. В Народной Скупштине пролилась кровь – были убиты Радичи. Народ связал это непосредственно с осквернением страшного праздника Усекновения, который крестьянами Ужичского края особо почитается. День, на который выпадает Усекновение, у нас называют «усечным», и на протяжении всего года в этот день не начинают никакой работы: если он приходится на понедельник, то весь год понедельник является «усечным днем», а если на четверг, то весь год «усечный день» – четверг. Так что, поскольку в тот год выборы проходили на Усекновение, народ со страшным предчувствием говорил: «Не будет добра». И добра не было».

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Така пише апостол Иаков (5: 20). Христовите апостоли не само са казали това, а са го потвърдили с дела. Св. Климент Александрийски разказва, че св. апостол Иоан на едно място в Мала Азия бил кръстил един младеж, дотогава езичник, и го поверил на грижите на местния епископ, а той отишъл по-нататък да проповядва Евангелието. В отсъствието на св. Иоан този младеж се покварил, започнал да се напива и да краде, а накрая влязъл в една разбойническа шайка, която от гората нападала хората и ги ограбвала. След известно време св. Иоан се върнал на това място и чул от епископа какво се е случило с онзи младеж. Тогава св. Иоан на часа поискал кон и водач и се понесъл към онази гора, където се намирала разбойническата шайка. Търсейки из гората, светецът намерил разбойниците и застанал пред разбойническия главатар. А онзи момък, като го видял и го познал, хукнал да бяга. Старецът Иоан се втурнал след него и въпреки старостта си го настигнал. Като видял, че е настигнат, момъкът паднал в нозете на апостола и от срам не смеел да го погледне в очите. Иоан го прегърнал и започнал да го целува като пастир, когато намери изгубена овца. После го върнал в града и повторно го утвърдил във вярата и добродетелния живот. След като угодил на Бога, този младеж се упокоил, когато му дошло времето.

 

БЕСЕДА за молитвата, вдъхновена от любов

 

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина (Иоан 17: 17).

 

Когато поведат майката на смърт, тя повече се безпокои за своите деца, които оставя след себе си, отколкото за себе си. Такава е връзката на голямата любов. Още по-голяма любов има Христос към Своите ученици, отколкото майката към своите деца. Тръгвайки на смърт, Господ се молил на Своя небесен Отец за Своите ученици. Той не се молил за това, че не може да направи всичко [потребно] за тях, а за да покаже единството на битието и любовта със Своя Отец. Но защо сега подчертава, че Отец е истината, като преди това нарекъл Духа Дух на истината и казал на учениците Си: Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина? За да покаже равенството на Отец с Дух Свети. Нима Господ първо не казал за Себе си: Аз съм… истината? (Иоан 14: 6).  Не е ли нарекъл след това Дух Свети Утешителя Дух на истината? А виж, сега подчертава истината като притежание на Отца: Освети ги чрез Твоята истина!  Който би видял в това противоречие, той не би разбрал Бога като единство и троичност, единство по битие и троичност по ипостаси. Точно с подчертаването на истината на всяко едно от лицата на божествената Троица като нещо същностно и неразделно Господ изявява равенството на Отец, Син и Дух Свети. Защото ако едно от лицата на божествената Троица би имало истината в по-малка степен, То би било по-малко и по същност от другите две лица. А с недостига на истина е свързан недостигът на сила, любов и мъдрост. Затова Господ назовава истина и Себе Си, и Отец, и Дух Свети, та да знаят хората и да вярват в Тяхната пълна единосъщност. Никой, значи, от верните да не се съблазнява от еретическите учения за битийното различие на лицата на света Троица. Но нека всеки да се постарае да изчисти сърцето си от греха, така както огледало се избърсва от праха и тогава ще види истината на великия догмат за равенството на Отец, Син и Дух Свети.

О, триединна божествена Истино, просвети ни със Себе Си и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
                       image 

image



                         9 ОКТОМВРИ / 26 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                     СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ИОАН БОГОСЛОВ

 

                                              СВ. ПАТРИАРХ ТИХОН

 

Тропарь апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, глас 2

 

Апо́столе, Христу́ Бо́гу возлю́бленне,/ ускори́ изба́вити лю́ди безотве́тны,/ прие́млет тя, припа́дающа,/ И́же па́дша на пе́рси прие́мый./ Его́же моли́, Богосло́ве,/ и належа́щий о́блак язы́ков разгна́ти,// прося́ нам ми́ра и ве́лия ми́лости.

 

Ин тропарь апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, на преставление, глас 2

 

Апо́столе, Христу́ Бо́гу возлю́бленне,/ ускори́ изба́вити лю́ди безотве́тны,/ прие́млет тя, припа́дающа,/ И́же па́дша на пе́рси прие́мый./ Его́же моли́, Богосло́ве,/ и належа́щую мглу язы́ков разгна́ти,// прося́ нам ми́ра и ве́лия ми́лости.

 

Кондак апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, глас 2

 

Вели́чия твоя́, де́вственниче, кто пове́сть?/ То́чиши бо чудеса́, и излива́еши исцеле́ния,/ и мо́лишися о душа́х на́ших,// я́ко Богосло́в и друг Христо́в.

Тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 1

Апо́стольских преда́ний ревни́теля/ и Христо́вой Це́ркви па́стыря до́браго,/ ду́шу свою́ за о́вцы положи́вшаго,/ жре́бием Бо́жиим избра́ннаго,/ Всеросси́йскаго патри́арха Ти́хона восхва́лим/ и к нему́ с ве́рою и упова́нием возопи́им:/ предста́тельством святи́тельским ко Го́споду/ Це́рковь Ру́сскую в тишине́ соблюди́,/ расточе́нныя ча́да ея́ во еди́но ста́до собери́,/ отступи́вшия от пра́выя ве́ры к покая́нию обрати́,/ страну́ на́шу от междоусо́бныя бра́ни сохрани́,// и мир Бо́жий лю́дям испроси́.

 

Ин тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 3

 

В годи́ну тя́жкую Бо́гом избpа́нный/ в совеpше́нной свя́тости и любви́ Бо́га пpосла́вил еси́,/ во смиpе́нии вели́чие, в пpостоте́ и кpо́тости си́лу Бо́жию явля́я,/ положи́л ду́шу за Це́pковь, за лю́ди своя́,/ испове́дниче патpиа́pше свя́те Ти́хоне,/ моли́ Хpиста́ Бо́га,/ Ему́же соpаспя́лся еси́,// и ны́не спасти нас.

 

Кондак святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 2

Ти́хостию нра́ва укра́шен,/ кро́тость и милосе́рдие ка́ющимся явля́яй,/ во испове́дании правосла́вныя ве́ры и любви́ ко Го́споду/ тверд и непрекло́нен пребы́л еси́,/ святи́телю Христо́в Ти́хоне,/ моли́ся о нас да не разлучи́мся от любве́ Бо́жия,// я́же о Христе́ Иису́се, Го́споде на́шем.

 

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.10 15:38
 О наказании за работу в праздник

 

 

Архимандрит Серафим рассказывал нам о том, что сам, будучи иноком в монастыре Студеница, своими глазами видел.

Их архимандрит Феодосий очень любил хозяйственные дела и заботился о благополучии обители. Однажды созвал он людей из окрестных деревень, чтобы посеяли пшеницу. А пришлось это как раз на день святителя Николая. Пшеница была посеяна. Да ни одно зерно не взошло. Однако это ничему не научило Феодосия, и на следующий год он в день святого пророка Илии созвал народ жать пшеницу. Как только первая копа была сложена, ударил гром и сжег ее прямо на глазах у всех работавших. Люди стали креститься и расходиться. После этого Феодосий понял, что Бог сурово наказывает тех, «кто знает волю господина, но не исполняет ее» (Лк. 12:47).

Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 628020
Постинги: 1890
Коментари: 0
Гласове: 487
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031