Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 248875 Постинги: 1044 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 
ДО ЧИНОВНИКА С. П.: ПРИТЧА ЗА ОСИНОВЕНИЯ



Вие искате да знаете истината за човешкия живот. Трудно е тя да бъде изказана в едно писмо. Нека опитаме с притча.

Един богат човек имал едничък син. Освен него осиновил и един беден сирак. След време започнал да гледа и на него като на свое чедо. Но при осиновения дошъл един черен магьосник и го наговорил да избяга от къщата на благодетеля си, като му обещал, че с помощта на своите магии ще го направи много по-славен от бащата осиновител. Наговорен по този начин, осиновеният отишъл при своя благодетел с молба да го пусне да си отиде. Бащата прозрял случилото се, но не се възпротивил и оставил осиновения син да постъпи по волята си. Станало му обаче жал и на раздяла му дал една везана кесия, пълна със злато и скъпоценни камъни.  Изпратил го със сълзи.

И така нещастникът тръгнал на път. А онзи магьосник не само че не  помагал на самотния пътник, но изпращал и свои сродници да го ограб­ват. Виждайки се в беда, клетият момък се откупвал от грабителите със златото и скъпоценните камъни. Молил само да не му отнемат везаната кесия. Разбойническите засади следвали една след друга и накрая кесията останала празна. Тогава пред него се появил лично самият магьосник. Като го видял, нещастникът се хвърлил към него за помощ като към приятел. Но той, скърцайки със зъби, сграбчил везаната кесия и я задър­жал, искайки да я отнеме от момъка. През цялото време бащата гледал отдалеч какво се случва с осиновения, съжалил се над него и изпратил  единствения си син да го спаси от гибел. Синът пристигнал в последната минута, когато нещастникът вече изнемогвал в борбата за везаната кесия, ударил магьосника и го ранил смъртно. След това напълнил кесията на клетия момък със злато и скъпоценни камъни и му казал по-скоро да  се прибира у дома, където го чака бащата.

Разбирате ли тази притча? Бащата е Бог. Синът - Иисус Христос.  Осиновеният - Адам и неговото потомство. Магьосникът е сатаната. Ве­заната кесия е човешкото тяло. Златото и скъпоценните камъни са богатите дарове, с които Бог е изпълнил човешката душа. Като се отдалечил от Бога, своеволният човешки род постепенно изгубил духовните си блага и останал само с телесния си живот. И когато сатаната се опитал да присвои и него, и така напълно да унищожи Божието творение, на света се явил Синът Божи. Той ранил смъртно сатаната и го низвергнал, ра­нен и безсилен, в дълбините на ада. А в телесния живот на човечеството отново вдъхнал жива душа и я изпълнил с божествени дарове. В същото време Той заповядал на Адамовото потомство да се върне с тези нови блага в дома на Небесния Отец.

Мир Вам и Христово благословение!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.05 11:49
07.05 09:06 - ФИЛМ
 

СВЕТИТЕЛ НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ

 https://www.dailymotion.com/video/xpte8e



АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Като препоръчва на християните да ходят в храма на молитва, Златоуст казва: „Ако някой донесе на подчинените граждани царска или княжевска грамота, гражданите не изследват живота на приносителя – дали той е богат или беден, праведен или грешен, но всички внимателно слушат онова, което той чете. А щом такова страхопочитание имате от земния цар, как ли трябва да слушате нас (свещениците) тук, където Творецът на небесните сили говори чрез нас, грешните? И наистина, какво друго е Свещеното Писание, освен Грамота на Небесния Цар! Как да не ни интересува тази единствена и спасителна Грамота, когато нас ни интересуват и най-незначителните наредби на най-нисшите власти в държавата? Св. Антоний е казал: „За всичко, което правиш, имай за него оправдание [основание] в Св. Писание“. Но как ще намериш за него оправдание в Св. Писание, ако не познаваш Св. Писание?

 

БЕСЕДА за нищожността на всичко в сравнение с Христос

 

Всичко считам за смет, за да придобия Христа (Филип. 3: 8).

 

Апостолът, който пише това, имал светска ученост, имал богатство и приятели, бил млад и здрав, имал всички предпоставки за светски успехи между своя народ. Но той казал: От всичко се отрекох! Заради Христа Иисуса, своя Господ, се отрекъл от всичко. Пред светските мъдреци изглеждал като глупак, пред богаташите – като просяк; пред приятелите – като неприятел; младостта и здравето изнурил с доброволни мъки и страдания; с един ход зачеркнал всички възможности за светски успехи. И за какво направи така ти, о, свети апостоле Павле? Защото всичко считам за смет, за да придобия Христа. Дали, братя, апостол Павел сбъркал, като сметнал всичко за смет, и дали добил нещо повече, получавайки Христа? Двадесет столетия свидетелстват, че апостолът не е сбъркал, и като получил Христа, добил несравнимо повече и по-добро от онова, което оставил и пожертвал. Достигнал мъдрост,  по-висока от всяка светска ученост, и богатство, нетленно и непреходно; и приятели в лицето на нелъжовните Божии ангели; и безсмъртна младост без болести и остаряване; и божествен успех, който пребъдва във вечния живот. Всичко това добил, като получил Христос. И всичко това той получил, като оставил всичко, което светът дава на своите любимци. Наистина, братя, Христос е по-добър от света и няма думи, с които би могло да се опише Неговото превъзходство над света. Светът мами своите любимци, а Христос награждава истински Своите любимци. Защото светът дава малко, а взима всичко – дава тление, а взима живота. Христос пък иска малко, а дава всичко; иска да отхвърлим тлението, а дава вечен живот. Христос, братя, е нашият единствен истински Приятел.

О, възкръснал Господи, помогни ни да се отречем от сметта, да се отречем от тлението, и ни дарувай вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                             

Категория: Други
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 0
ГЕРГЬОВДЕН И ПЕЧЕНОТО

ГЕРГЬОВСКО АГНЕ

 

 

"Горко вам ..., които казвате: ... ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в да­ра, който е върху него, задължава се. "Безумни и слепи, кое наистина стои по-горе: дарът ли или жерт- веникът, който освещава дара?"

(Мат. 23:16, 18-1


У нас, в България, има обичай на Гергьов­ден да се коли и пече агне, което съставлява главното блюдо на празничната трапеза. Преди това свещеникът чете над жертвата специална молитва. Този обичай е хубав и не­говият истински смисъл е да се възблагодари на Бога и Неговия угодник св. Георги за по­мощта, която те оказват на българския зе­меделец и скотовъдец в благородния им труд.

За съжаление мнозина наши сънародници едва ли не отъждествяват целия празник единствено с неговата трапеза. Те не оти­ват на църква, нито се молят на този ден, а от ранна утрин са загрижени само за едно: да заколят, изпекат и изядат избраното жи­вотно. Други се задоволяват само с това да извикат свещеника, който да прочете съот­ветната молитва. Ако Гергьовден се падне в постен ден, те не се съобразяват с това, но блажат и оскверняват хубавия празник.

            Това е битово, обредно християнство, което няма нищо общо със служенето на Бога с дух и истина (Йоан 4:24). Напротив, едно такова празнуване на Гергьовден е езическо суеверие, с което си навличаме Божия гняв, а не Неговото благословение. По-добре трапеза


без агнешко месо, но отрупана с плодовете на благодарността и духовното веселие, откол- кото покрита с ястия и пития маса, от кои­то Господ се гнуси, защото се употребяват в угода на чревоугодния и блуден бяс. Мерзост на запустението е, когато Гергьовден се пад­не през Великия пост, не рядко през Страст­ната седмица, а мнозинството от народа ни яде агнешко месо и се поругава с Кръстните страдания на нашия Господ. Така нареченият нов календарен стил, който ни беше натра­пен от римокатолиците през 1968 г. измест­ва празника с 13 дни назад - на 23 април, и по този начин почти всяка година влиза в рам­ките на Великия пост. Това обстоятелство Засилва още повече възможността от оскверняване на празника и новостилците изпадат в комичното положение да празнуват Гер­гьовден по стария стил, т. е. на 6 май, а всич­ки останали неподвижни празници - по-новия. Измяната на светите канони влече след себе си серия от отстъпления, а такива изкустве­ни кръпки на календара само идват да дока­жат верността на апостолските думи: "Чо­век двоедушен във всичките си пътища е неу­реден" (Иак. 1:8).


"Нека празнуваме прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с без­квасни хлябове от чистота и истина" (1Кор.5:8).

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

При едни размирици в Цариград, по времето на цар Константин, някакви озлобени хора изкъртили носа и ушите на царската статуя в града. Ласкатели пък бързо отишли при царя и като че ли с голямо отвращение, разказали на царя, че бунтовниците откъртили носа и ушите на неговата статуя, и поискали от царя да накаже престъпниците с най-голямото наказание. А този велик цар опипал с ръка носа и ушите си и казал на доносниците[1]: „Чувствам, че и носът, и ушите ми са си наред и неповредени!“. Доносчиците се засрамили и се оттеглили. С такова царско великодушие трябва и ние да приемаме обидите от другите. И още – с голяма предпазливост да слушаме клеветите за другите хора, които нашите ласкатели ни казват. И винаги трябва да признаваме пред Бога и пред самите себе си, че със своите грехове заслужаваме много повече обиди от тези, които са ни нанесени.

 

БЕСЕДА за пробуждане на чистия разум

 

Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум (II Петр. 3: 1).

 

Виждате ли, братя, с каква цел апостол Петър пише своите послания? Да пробуди в хората техния чист разум! Това апостолът смята за важно. И наистина то е важно. Защото, ако се пробуди във всички хора заспалият чист разум, на земята не би останала нито една човешка душа, която да не повярва в Христа Господа, която не би Го изповядала като разпнат и възкръснал Спасител, и която съкрушено да не прибегне към покаяние за сторените по гласа на нечистия разум грехове. Нищо така не отдалечава от Евангелието, както нечистият разум. Какво прави човешкия разум нечист? Грехът. Както, като се сипе отрова в млякото, всичкото става отровно, тъй и човешкият разум, когато в него влезе нечист грях, целият става нечист. Всеки грях е нечистота; всеки грях прави разума на човека нечист, мътен, отровен. Цялото знание, което има нечистият разум, е нечисто. Както неясни и мръсни образи на предмети в мътно и замърсено огледало. За чисти всичко е чисто, е казал един друг върховен апостол. Докато Адам имал чист разум в рая, цялото негово знание за Твореца и творенията било ясно и истинско. Но грехът е помрачил неговия разум и разума на неговите потомци. Но онзи райски, чист разум на безгрешния човек не е мъртъв, а само е заспал в човеците [затрупан] от греха. Трябва само да се пробуди и той безпогрешно ще заведе човека при Христос. Затова и апостолът взима върху себе си задължението да пробуди в хората този първосъздаден, чист, ясен, прозорлив, създаден от Бога, разум. О, братя мои, да помогнем на светия апостол в пробуждането на хората, който заради своята проповед се разпна на кръст надолу с главата, да му помогнем поне колкото това се отнася за нас, и всеки да пробуди своя чист разум. И когато всеки от нас стори това, ще видим, че имаме един разум. Защото чистият разум е един, докато нечистият – легион!

О, възкръснал Господи, Ти, по молитвите на Твоя свети апостол Петър, пробуди в нас чистия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – ухажори (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

 

По време на събора в Никея скараните клирици писали тъжби един против друг и ги давали на царя. Цар Константин приел всички тъжби и без да ги отговаря, ги изгорил на пламъка на свещ. На своята учудена свита царят казал: „Ако и със собствените си очи видя епископ, свещеник или монах да върши грешно дело, ще го покрия с моята мантия, та никой повече да не вижда неговия грях“. Тъй този велик християнски цар посрамил клеветниците и им затворил устата. Нашата вяра ни забранява да сме шпиони за чуждите грехове и ни налага да бъдем неподкупни съдии на своите. Болният в болницата е зает със своите собствени болести и няма нито желание, нито време да разпитва другите болни и да се подиграва с техните болести. Не сме ли и ние в този свят като болни в болницата? И не ни ли диктува здравият разум да се грижим за своята болест, а не за чуждата? Нека никой да не мисли, че на онзи свят ще се излекува от болестите си. Само този свят е болница и лечебница; другият е само дворец или тъмница.

 

БЕСЕДА за Божията сила в човешката немощ

 

Кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12: 10).

 

В Свещеното Писание няма противоречия и тези думи не са противоречие, макар да звучат така. Плътският човек се ръководи от звучението, а духовният от смисъла. За плътския човек навсякъде има  противоречия, защото той се бои от препятствията и бяга от сянката, ако тя му се стори препятствие. Духовният човек е като храбрец, който иска да преодолее препятствието. За духовния човек в тези думи се крие цялата наука за спасението. Кога съм немощен, тогава съм силен. Т.е. когато съзнавам своята нищожност и Божията всесила, тогава съм силен. Като разбирам, че сам от себе си не мога да сторя нищо добро нито на себе си, нито другиму, и че когато се уповавам на силата и Божията милост, тогава съм силен. Когато чувствам, че съм удавник в този свят, и че не мога със собствената си сила да се хвана за протегнатата Божия ръка, само викам към Бога да ме хване със Своята десница и да ме извлече от дълбочините на греховната пропаст, тогава съм силен. Когато виждам, че съм слаба и куха тръстика сред бурните ветрове и води[1], тръстика, която Бог може да изпълни със Своята всесилна благодат, и когато с вяра се помоля за Божията благодат, тогава съм силен. О, безсилни, братя мои, да се уповаваме на Божията сила, та в немощта си да бъдем силни. Като човеци сте безсилни, но в Бога сте силни. Съединете се[2] с Бога и цялата Божия сила ще бъде с вас. Изповядайте пред Бога своята немощ и Бог ще ви прати всесилната Своя благодат. Това ви го потвърждава със своя пример и своя опит апостолът: Кога съм немощен – казва, – тогава съм силен. Наистина, няма противоречия в Свещеното Писание. Плътският човек говори за противоречие според звука на думите, а духовният вниква в смисъла и разсейва привидното противоречие с опита си.

О, възкръснал Господи, смили се над нашата немощ и ни изпълни със Своята всесилна благодат. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – наводнения (бел. прев.).

[2] В ориг. – прилепете се към (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

„Пази сърцето!“ – казвали в старо време опитните подвижници. А отец Иоан Кронщадски, в днешно време, също казва така: „Сърцето е фино и леко духовно по своята природа – пази го; не го обременявай; не го привързвай към земята; бъди крайно въздържан в яденето и пиенето, и въобще в телесните потребности. Сърцето е храм Божий; Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори (I Кор. 3: 17). Духовният опит от старо време и духовният опит в наше време е еднакъв, при условие, че и вероизповеданието е еднакво. Небесното знание, до което са достигали древните подвижници, не се различава от небесното познание, до което достигат новите подвижници. Защото Христос е същият вчера и днес, както и човешката природа е същата. И което е главното – човешкото сърце е същото, същите са неговите жажда и глад и нищо не може да ги утоли, както славата, силата и Божието богатство.

 

БЕСЕДА за Христос в сърцата на вярващите

 

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Ефес. 3: 17).

 

Няма Христос онзи, които Го има само на думи[1]. Няма го и онзи, който Го има само на книга. Нито пък Го има онзи, който Го има само на стената. Нито пък Го има онзи, който Го има само в музея на миналото. Истински Го има онзи, който Го има в сърцето си. Защото Христос е Любов, а престолът на любовта е сърцето. Ако Христос е в сърцето ти, тогава Той ти е Бог. Ако Той ти е само върху езика или на книга, или на стената, или в музея на старините, макар ти да го наричаш Бог, Той за тебе е играчка. Пази се от това, о, човече, защото никой не може безнаказано да си играе с Бога! Сърцето на вид е малък орган, но в него може да се всели Бог. И когато в него се всели Бог, то е изпълнено и препълнено и нищо вече не може да влезе в него. Ако пък в него се всели целият свят, без Бога то си остава празно. Братя, нека Христос, възкръсналият и жив Господ, чрез вярата да се всели във вашите сърца и вашите сърца ще са изпълнени и препълнени. Но Той по друг начин не може да се всели във вашите сърца, освен чрез вашата вяра. Ако нямате вяра, Христос ще остане само върху вашия език, на книга, на стената, или в музея на миналото. Каква ще ви е ползата от това? Каква ще е ползата ви да държите Живота на думи, а в сърцето си смъртта? Защото, ако в сърцата си държите света, а Христос върху езика, държите в сърцето си смърт, а живота [само] на думи. Водата върху езика не помага на жадния. Пуснете Христос в сърцето, истински се напийте, и ще усетите неизказана сладост!

О, възкръснал Господи, очисти сърцето ни от смъртоносните гости в него и се всели Tи в него. Та да живеем с Тебе и да Те прославяме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – на език (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 1
      https://www.youtube.com/watch?v=A7gjFEBR4-Y
Категория: Други
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове: 0
03.05 21:32 - !!!
 

Господ поставя всекиго от нас на такова място, където ние можем, ако пожелаем, да принесем на Бога плодове от добри дела и да спасим себе си и другите .

 

Св. прав. Иоан Кронщадски

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 1



 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Св. Анастасий Синаит учи: „На всеки християнин се дава от Бога ангел, за да го пази през целия живот (освен, ако не го прогони с лоши дела). Но както димът прогонва пчелите и зловонието – гълъбите, така и пазителят на нашия живот – ангелът, се отдалечава от нас заради нашите грехове: пиянство, блудство, гняв и т.н…. Ангелът напътства всеки вярващ човек към добри дела, докато демоните се опитват да съблазнят вярващите и да ги лишат от Царството небесно…“. Че ангелите са близо до хората и се трудят за хората – за това свидетелства цялото Свещено Писание, и особено Новият завет. Освен това, в Православната Църква има безброй предания от свети мъже и жени, които свидетелстват това, което и св. Анастасий твърди, именно – при всеки от нас, в този живот, е пратен благ и силен вестител, войник на  небесния Цар – ангел на светлината. Кой, освен глупака, прогонва добрия приятел от себе си? Наистина, само глупаци и абсолютни невежи прогонват със собствените си грехове своите най-добри приятели – своите ангели пазители.

 

БЕСЕДА за Едната и Единствена основа на спасението

 

Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Кор. 3:  11).

 

Евреите казват: „Основата е Мойсей“. Мохамеданите казват: „Основата е Мохамед“. Късогледите естествоизпитатели казват: „Основата е природата“. А ние питаме: „Мойсей ли възкръсна от гроба? Или Мохамед се възнесе на небето? Природата праща ли Светия Дух Утешител?“. Мойсей не възкръсна; Мохамед не се възнесе на небето; а природата не само че не дава на хората Духа Светаго Утешителя, а диша против човека злоба, ръмжи срещу него и показва нокти. Не може да бъде основа на света онзи, който е заченат в грях, самият той вършил грехове; който се е заблуждавал и търсил съвет от жена; който с чужда сила е извършил някакви дела, който е изтлял в гроба, и чието име вкарва  хората в недоумение за Пътя, Истината и Живота. А Мохамед и Мойсей са заченати в грях, сторили са грехове, искали са съвет от жени, вършили дела с чужда сила, изтлели са в гроба и тяхното име вкарва хората в недоумение за Пътя, Истината и Живота. Затова, братя, няма защо да се взираме в историята и да търсим някоя друга основа овен Господ Иисус Христос, Който е заченат без грях, Който не стори нито един грях, Който не се заблуди и не поиска съвет от когото и да е; Който със Своята собствена Сила извърши много велики дела; Който не изтля в гроба, и Чието Име не доведе хората до недоумение относно Пътя, Истината и Живота. Апостолът не казва, че Христос е поставил някаква основа, а че Само Той е тази основа, Той е цялата Правда, затова Той е основа на всяка правда. Той е цялата истина, затова Той е основа на всяка истина. Той е цялата Мъдрост, затова Той е основа на всяка мъдрост. Той е цялата сила, затова Той е основа на всяка сила. Той е цялото Добро, затова Той е основа на всяко добро. Той е целият Живот, затова той е основа на живота и в двата свята –в този и в другия.

Възкръснал Господи, Ти Си основата на нашето спасение и вечния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Духовният старец казал: „Сутрин, като станеш, си кажи: „Тяло, работи, за да можеш да се изхраниш; душо, бъди трезвена[1], за да се спасиш и да наследиш Царството!“. Това не са празни думи, а това е бил уставът на много хиляди монаси през векове и векове – всекидневен устав на живота. Прехранвали се с работа, с молитвата постигали трезвение. Защо само на монасите? Нима това не може да бъде устав на всеки Христов последовател? Не ни ли е дал Сам Христос ясен пример за това, т.е. пример за телесен труд и пребиваване[2] в постоянна молитва?

 

БЕСЕДА за внимателно отношение към всичко, което не е според Христа

 

 Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2: 8).

 

Братя, нека да не ни поробва философията, която, предполагайки, учи, че няма вечен живот, нито възкресение от мъртвите. Защото ние не достигаме до Истината от човешки догадки, а чрез Божието Откровение. И онова, което знаем за Истината, го знаем от самата Истина, която ни се е открила в Господ Иисус Христос, и ни е предадена от верните и мъдри свидетели на Истината – апостолите и светиите. Ако заради нашите грехове отхвърлим тези свидетелства и приемем човешките предположения, ще попаднем в мрачно и люто робство на природата, плътта, греха и смъртта. Братя, нека да не ни мамят празните човешки бъртвежи, [измислени] от човек [и казани] на човек, като тези, че няма друг свят, или че ако има, ние нищо не знаем за него. Вижте, ние достоверно знаем, че има друг свят. И знаем това не от гадатели и измамници, а от самия Господ Иисус, който се явил пред Своите ученици на Тавор – с отдавна отишлите си от този свят Мойсей и Илия, и Който, след Своята смърт се явил Сам на много Свои последователи. И още знаем това от апостолите, светиите и многобройните тайновидци, на които, заради тяхната чистота и святост, Бог е открил самата истина за онзи свят. Ако заради нашите грехове не вярваме на тези светии и истински свидетели, тогава ще да повярваме на несвети и лъжливи хора и ще станем роби на мрака, греха и смъртта. Братя, нека не ни заблуждава светската наука, която изучава животните, растенията и скалите, и казва, че тя никъде между тези същества не е намерила Бога, и от тук дръзко твърди, че няма Бог. Защото, виж, ние знаем, че Творецът не може да е като същество между съществата, Той е над всички същества и различен от съществата. А това ние знаем както с духовния разум и съвест, така и по ясното Откровение на Господ Иисус, Който и в човешко Тяло се е явил като Господар на всички сътворени същества, а също и по свидетелството на апостолите и много други свети прозорливи човеци.

Да прославим възкръсналия от мъртвите Господ Иисус. Възкръснал Госдподи, на Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 


[1] От трезвение – бодърстване, духовна бдителност, следене на помислите, помнене: на Бога, на смъртта, на собствените грехове.  Думата е стойностна, с богата семантична сфера. Трезвение включва много повече от всичко, изброено по-горе (бел. прев.).

[2] В ориг. – трезвение (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АПРИЛ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

В едно описание за мъченията на християните по времето на цар Сапор се казва: „Мечовете се претъпиха, мечоносците изнемощяха, мъчителите се измориха - а Кръстът все повече и повече се издигаше и светеше от кръвта на Христовите мъченици“. Много пъти гонителите на християните самоуверено мислили, че с християните са приключили завинаги! Всъщност те приключвали своя живот, а християнството, отново раззеленявало и цъфтяло. Но въпреки този опит, някои наши съвременници, мислят, че християнската вяра може да се изкорени със сила. Но само не казват по какъв начин? И забравят, че всички начини, вече безброй пъти са изпробвани, и все безуспешно. С основание Тертулиян заявил на езичниците: „Напразно проливате нашата кръв; кръвта на мъчениците е семе на християните“.

 

БЕСЕДА за свидетелството на надеждните свидетели

 

 

А като станахме очевидци на Неговото величие ( 1 Петр. 1, 16 )[1]

 

Като говорят за славното Христово  възкресение, апостолите говорят като мнозина. Защото всеки от тях предоставя неговото свидетелство и свидетелството на останалите свои другари. Тъй и апостол Петър пише:  Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашето Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Натанаил не искал да повярва само от слушане. Затова апостол Филип го повикал: дойди и виж! Натанаил отишъл, видял и повярвал. Така и останалите апостоли - докато не се доближили до Христос, докато не чули и видели, не искали да повярват. Хитро измислени басни не привличали апостолите. Техният здрав естествен разум искал факти а не басни. О, братя мои, нашата вяра е надеждно потвърдена и доказана. Божиите знаци в света са надеждно потвърдени. Никой не трябва да се съмнява. Христовото възкресение е потвърдено надеждно. Никой не трябва да се отчайва. Съмнението и отчаянието са два червея, които се раждат от ларвите на греха. Който не греши ясно вижда Божиите следи в света и ясно разбира Христовото възкресение.

О, възкръснал Господи, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, за да не грешим и да не ослепеем за Твоите следи в света и за Твоето светло възкресение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В сръб. текст е „ Сами видяхме неговата слава“

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 248875
Постинги: 1044
Коментари: 0
Гласове: 211
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031