Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 294645 Постинги: 1278 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  89 90 91 92 93 94 95 96 97  >  >>
14.06.2017 05:45 - 3. Из патерика


3.    
Из патерика

Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.

1. В околностите на Йордан имаше един пустин­ник, който се подвизаваше дълги години. Бог го зак­риляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, кои­то се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робу­ващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не поз­воляваше на сатаната да го изкушава.

И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:

-      С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?

А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:

-      Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.

-      Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?

И с тези думи изчезна.

А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:

-      Толкова много години се измъчвам тук, в пусти­нята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.

Както му се стори разумно, така и постъпи - из­лезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше ус­пял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Анге­лът го пресрещна и му рече:

-      Къде отиваш, авва?

-      В града - отговори той.

Тогава ангелът му казва:

-      Върни се в килията си и занапред нямай рабо­та със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.

И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.

2.  Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.

3.  Старецът каза следното:

„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:

-      Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?

И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от де­лото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръг­не на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:

-      Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?

И слушай какво ще отговори съвестта ти, и по­бързай да направиш каквото ти казва.

И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, дока­то сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непремен­но ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сър­цето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.

5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той пла­че, и му казват:

-      Отче, и ти ли се боиш?

А той отговори:

-      Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.

И с тези думи почина.

 

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0


2. Из житието на свети Йоан Милостиви

А какво стори великият Йоан, патриарх на Алек­сандрийската Църква, за да запечата спомена за смъртта по-дълбоко в ума си и винаги, каквото и да прави, да мисли за смъртта и да я има пред очите си? Заповяда да му изкопаят гроб, но да не го довършват. И след това тези, на които беше възложено това дело, когато имаше някакъв тържествен празник, застава­ха пред всички и с висок глас казваха: „Владико, гро­бът ти още не е довършен. Нареди да го довършат. Защото е неизвестен часът, в който смъртта ще дой­де внезапно като крадец“.

 

Категория: Други
Прочетен: 154 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.06.2017 20:34
 

2.     От авва Исаак

Който отстъпва пред греха с надеждата после да се покае, ходи пред Бога в лукавство. Смъртта вне­запно ще порази такъв човек и той няма да дочака деня, на който се е надявал.

Категория: Други
Прочетен: 138 Коментари: 0 Гласове: 0
 

2.     От свети Ефрем



        Братя мои, времето, с което разполагаме, за да се покаем, е земният ни живот. Затова щастие и успех е постигнал този, който никога не е попадал в мрежи­те на врага. Но дори някой да е бил уловен в мрежите на врага, ако е успял да скъса примката му и да избя­га от страшното робство на дявола, то и такъв човек, както ми се струва, е достоен за завист. Защото ма­кар да е живял по плът, все пак е избягнал борбата с врага на душата ни, както риба избягва от мрежата на рибар. Защото знаем, че рибата, докато е във во­дата, дори да бъде уловена, но успее да прокъса мре­жата и да отиде в дълбоки води, остава невредима. Но ако рибарят я извади заедно е мрежата на сушата, тогава вече нищо не може да и помогне.

Същото става и с нас. А именно, докато живеем в тукашния живот, Бог ни е дал власт и сили сами да разкъсваме пътищата на лукавите замисли на врага и като се освободим в покаяние от бремето на грехо­вете си, да намерим сигурно спасение и да наследим


Царството Небесно. Но ако неумолимата ръка на смъртта ни застигне преди това и душата ни излезе от тялото, а тялото бъде хвърлено в гроба, тогава вече нищо не може да ни помогне - рибата, която риба­рят е уловил, извадил е от водата и надеждно е поста­вил в торба, вече по никакъв начин не може да се спаси.

2. Брате мой, не си казвай: „Днес ще извърша грях, а утре ще се покая“. Защото не можеш да бъдеш уве­рен за утрешния ден. Грижата за утрешния ден е дял единствено на Бога.

 

Категория: Други
Прочетен: 136 Коментари: 0 Гласове: -1
09.06.2017 15:58 - Из патерика
 

ГЛАВА 2


За това, че трябва да правим добро сега, а не да отлагаме за в бъдеще, както и за това, че след смъртта няма поправяне

Из патерика

Един брат попита авва Пимен:

-     Авва, имаше двама души - единият беше мо­нах, а другият - мирянин. Една вечер монахът мисле­ше да изостави на сутринта монашеството, а миряни­нът - да стане монах. Но през същата нощ и двамата умряха и не успяха да осъществят замисленото. За какви да ги считаме?

Старецът отговори:

-     Монахът е умрял като монах, а мирянинът е умрял като мирянин. Защото в каквото ги е заварила смъртта, в това и са починали.

2.  Един старец каза, че до последния си дъх човек чува глас: „Обърни се днес“.

3.  Един старец каза: „Тоя род търси не днешния

ден, а утрешния“.

4.  Казваха за един старец, че всеки път, когато помислите му казвали: „Защо днес, ще се покаеш утре“, той им отговарял:

- Не, ще се покая днес, а утре нека бъде Божията воля.

5.  Един старец каза: „Неизвършеното зло не е зло; но и неизвършеното добро не е добро“.

 

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 0
09.06.2017 06:53 - 10. Из патерика
 

10. Из патерика



           Един брат, който живееше в малка обител, по действие на дявола често падаше в блудство, но посто- янно се самопринуждаваше да не изоставя мона­шеския образ. И като извършваше неголямото си правило, с плач просеше Бога: „Господи, искам или не искам, спаси ме. Защото самият аз съм кал и тър­ся сквернотата на греха. Но Ти си Всемогъщ Бог и имаш сила да ме възпреш. Тъй че, ако помилваш пра­веден, какво велико има в това? И ако спасиш чист, какво чудно има в това? Защото те са достойни да получат благостта Ти. Но прояви, Владико, милост към мен и с това покажи неизказаното Си човеколюбие. Защото
на Тебе е оставен бедният (Пс. 9:35 - според превода на седемдесетте), тоест всеки беден откъм добродетел“. Всеки ден братът казваше с плач тези и много други неща, независимо дали му се беше случило да падне или не.

Една нощ, след като по навик падна в грях, вед­нага стана и започна правилото. Но бесът, поразен


от упованието и дръзновението му пред Бога, му се яви очи в очи и му казва:

-      Клетнико, как не те е срам да стоиш пред Бога или изобщо да призоваваш Името Му! Дори имаш наглостта и псалми да пееш!

Братът му отговаря:

-      Тази килия е като ковачница - веднъж ще уда­риш с чук, веднъж ще отскочи. Ще остана тук да се боря с теб до смъртта си и последният ден ще ме за­вари тук. Така че ти обещавам с клетва и като се упо­вавам на безграничната Божия доброта, казвам: „Къл­на се в Този, Който дойде да призове грешниците към покаяние и да ги спаси, че няма да престана да хода­тайствам против теб пред Бога, докато не престанеш да се бориш с мен“. И ще видим кой ще победи - ти или Бог!

Като чу това, бесът му казва:

-      Май наистина е по-добре да не се боря е теб, защото е търпението си може да получиш венец и заради мен.

Оттогава врагът го остави на мира. А братът при­доби сърдечно съкрушение и прекара останалото вре­ме, плачейки за греховете си. И макар помисълът често да му казваше, че плачът му е за добро, той отговаря­ше на помисъла: „Горко на такова добро! На Бог не Му е угодно някой да си погубва душата във всякакъв вид безчестие, а после да седи и да плаче. Освен това, не е известно дали Господ ще я спаси, или не“.

2.    Имаше един брат в скита при авва Пафнутий. Бореше го блудна похот и той казваше: „Докато не си взема десет жени, няма да наситя страстта си“. А старецът го умоляваше: „Недей така, чедо, това е бе- совска борба“. Но той не го послуша, отиде в Египет и се ожени.

След известно време се случи старецът да отиде в Египет и го срещна. Онзи мъкнеше една кошница, пълна с чирепи. Старецът не го позна, но той рече на стареца:

-      Аз съм еди-кой си твой ученик.

И като го позна в това безчестие, старецът за­плака.

-      Защо - попита той, - се отказа от честта, коя­то имаше, и стигна до такова безчестие? Нима си взел десетте жени, за които говореше?

Онзи въздъхна тежко и се просълзи:

-      Отче, успях да взема само една и полагам неи­моверен труд, за да я изхраня.

Старецът му казва:

-      Ела пак при нас.

-      А ще има ли за мен покаяние, авва? - попита онзи.

-      Ще има - отвърна старецът.

И той веднага остави всичко и последва стареца. А като се върна в скита, след преминаване на изпита­телен срок стана опитен монах.

3.     Един брат попита стареца: „Ако се случи някой по действие на дявола да падне в изкушение, да ка­жем в блудство, какво ще стане с онези, които се съб­лазнят от това?“ И старецът разказа следното.

Имало един известен дякон в общежителен ма-

настир в Египет. Един знатен човек от града, когото архонтът преследвал, пристигнал с целия си дом в обителта. И по внушение на дявола дяконът паднал с една жена от онези, които били дошли с гражданина. Когато се разчуло, това било позор за всички. А дя­конът отишъл при един старец, свой приятел, и му разказал всичко, което било станало. Старецът имал в килията си малко укритие, за което и дяконът зна­ел. И поискал от стареца разрешение да влезе там и сякаш да се погребе жив, така че никой, освен самия старец, да не знае това. Старецът му позволил.

Така дяконът се скрил в мрак и започнал искре­но покаяние пред Бога. През цялото време оплаквал греха си и се хранел само с хляб и вода, които старе­цът от време на време заделял за него. След като минало време, веднъж водата в реката не се вдигнала до обичайното си равнище. Всички извършвали молебствия и горещо молели Бога - и на един светия му било открито, че ако не дойде еди-кой си дякон, който се е скрил при еди-кой си монах, водата в река­та няма да се вдигне.

Светият, който получил това откровение, разка­зал на всички какво му известил Бог. Като чули това, всички се удивили и като отишли при дякона, го из­влекли от мястото, където се криел, и го принудили да се моли. Щом се помолил, водата веднага се вдиг­нала. А тези, които по-рано се били съблазнили, по­лучили голяма полза от покаянието му и прославили Бога.

4.      Един брат беше нападан от блуден бяс. Веднъж, когато минаваше през някакво египетско село, той видя една красива жена, дъщеря на езически жрец, и се влюби в нея. Отиде при баща и́ и му каза:

-      Дай ми я за жена.

А онзи му отговори и рече:

-      Не мога да ти я дам, докато не попитам моя

бог.

И като отиде при езическия си бог, го попита:

-      Дойде един монах и иска да вземе дъщеря ми. Да му я дам ли?

А бесът отговори:

-      Попитай го ще се отрече ли от своя Бог, от кръщението и от монашеското си звание?

Служителят на бесовете се върна при брата и го пита:

-      Отричаш ли се от своя Бог, от кръщението и от монашеското си звание?

Той се отрече и в същия час видя как сякаш гъ­лъб излезе от устата му и отлетя на небето.

Жрецът отиде при демона и му казва:

-      Той се съгласи.

Тогава бесът му отговаря:

-      Не му давай дъщеря си за жена, защото него­вият Бог не го е изоставил и все още му помага.

Нечестивият жрец се връща обратно и казва на брата:

-      Не мога да ти я дам, защото твоят Бог е с теб и

все още ти помага.

Като чу това, братът се съкруши и си рече: „С толкова много блага ме удостои Бог само поради бла­гостта Си! Аз, жалкият и нещастен човек, се отрекох от Него, от кръщението и от монашеското си звание, а Той ми помага и, бидейки отхвърлен, не ме изоста­ви. Затова ще се върна към Него и ще уповавам на безграничната Му благост!“ Щом се осъзна, той се отдалечи в пустинята и като отиде при един старец, му разказа всичко. А старецът му рече:

-      Остани с мен в пещерата и пости три седмици по два дни, тоест два дни пости - на третия яж, а аз ще моля Бога за теб.

И старецът, скърбейки за брата, започна да се моли на Бога: „Моля Те, Господи, дари ми тази душа и приеми покаянието и́“. И Бог го чу. Като мина пър­вата седмица, старецът отиде при брата и го попита:

-      Видя ли нещо?

-      Да - отговори той. - Видях гълъб високо в небето над главата си.

-      Внимавай над себе си - му рече старецът, - и прилежно се моли на Бога.

И с тези думи си отиде.

Щом мина втората седмица, старецът пак отиде при брата и го попита:

-      Видя ли нещо?

-      Видях - отговори той, - гълъб до главата си.

И като му заповяда да пости и да се моли, старе­цът отново го остави. А като мина третата седмица, старецът дойде при него и го попита:


-      Видя ли още нещо?

-      Видях - отговори братът, - как гълъбът доле­тя и застана над главата ми. Протегнах ръка да го уловя, а той влетя в устата ми.

Като чу това, старецът благодари на Бога и рече на брата:

-      Виждаш, че Бог прие покаянието ти, но за­напред внимавай над себе си.

А онзи отвърна:

-      Авва, от днес нататък ще бъда с теб и няма да си тръгна чак до смъртта си.

И оттогава братът беше неотлъчно при стареца.

5.    Един брат попита стареца:

-      Авва, помисълът ми казва: ако монах, който отдавна е постриган, падне в изкушение, тоест в блуд­ство, той става трудно и с големи усилия, понеже е преминал от преуспяване в падение. А ако такъв, кой­то току-що е дошъл от света, падне в изкушение, той, като новоначален, не търпи голяма вреда.

Старецът му отговори и рече:

-      Монах, който е паднал в изкушение, е като сру­тила се къща. Ако строител поиска да я вдигне и стиг­не до такова решение, ще намери голяма част от ма­териала - изкопи за основи, камъни, греди - вече готова. И ще може да построи къщата бързо и без големи усилия, понеже всички материали ще му бъ­дат под ръка. А онзи, който още не е копал, не е полагал основи и не се е запасил с материали, а е започнал наслуки и на късмет, може и изобщо да не я довърши.

Ако помислим, същото е вярно по отношение на опитния в монашеските трудове монах, и на новона- чалния. На монаха, ако е паднал и се е обърнал, мно­го му помага навикът в заниманията, в които се е упражнявал - четене, псалмопение, ръкоделие и дру­гите монашески трудове, извършването на които не му тежи поради укрепналия от дългото време навик в този труд. Затова и може да възстанови много бър­зо срутилия се дом на душата си. А началният, който едва започва да се упражнява и да изучава всичко това, за което говорих, ако падне, ще стане много по-бавно - също като онзи, който едва е започнал да събира материал за строеж.

6. В един град имаше епископ. Той се разболя и нямаше никаква надежда да оздравее. А в града има­ше женски манастир. Игуменката, като узна, че епископът е тежко болен, взе със себе си две сестри и отиде да го навести. Когато тя беше у епископа и бе­седваше с него, една от ученичките и, която стоеше наблизо, докосна крака му, желаейки да узнае, дали е тежко болен. А той, като се възпламени от докосва­нето, помоли игуменката:

- Нямам никого, който да се грижи за мен. Не би ли могла да ми оставиш тази сестра, за да ми служи?

Игуменката не заподозря нищо лошо и остави сестрата да служи на епископа. Но докато монахиня­та беше болногледачка на епископа, дяволът му даде сили, той падна с монахинята и тя зачена. И когато това, че тя е заченала, стана очевидно за всички, клириците започнаха да я разпитват:

-      Кажи ни, кой ти направи това?

Но тя не казваше. Тогава епископът казва:

-      Оставете я. Аз извърших този грях.

И като стана от постелята, отиде в църквата и по­ложи омофора си на престола. След това излезе, взе една тояга и тръгна на път. Запъти се към един ма­настир, където никой не го познаваше. Но докато той още беше на пътя, Бог откри на аввата на обителта (а той беше прозорливец), че в манастира идва епископ. И като повика вратаря, аввата го предупреди:

-      Бъди по-внимателен, брате, един епископ идва насам. Посрещни го както се полага.

Вратарят мислеше, че епископът ще пристигне носен на носилка или с някакъв друг разкош. Когато го видя сам и идващ пеша, не се досети за нищо и дори не му отвори, докато не уведоми игумена. Но старецът, щом чу, веднага излезе да го посрещне.

-      Просим милост, господарю мой, епископе - поздрави той пристигналия.

Епископът се смая, че го разпознаха дори непоз­нати. Вече се канеше да тръгне към друг манастир, но аввата му рече:

-      Накъдето и да тръгнеш, ще дойда с теб и ще възвестявам за честта, полагаща се на сана ти.

И епископът, като се разкая от цялото си сърце, по-късно извърши велики подвизи на добродетел и почина в мир с Господа, като при кончината си яви множество Божии знамения и чудеса.

 

Категория: Други
Прочетен: 103 Коментари: 0 Гласове: 0
 
9. От авва Марко

Грях за смърт (I Йоан. 5:16-17) е този, който е останал неразкаян. Защото няма никой по-добър и по-милосърден от Бога, но дори Той не може да прости на онзи, който не се е покаял. Много съжаля­ваме за греховете си, но с радост допускаме причини­те за тях.

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
 

8.     От авва Исаия


      Ако си се отрекъл от света и си предал себе си на Бога за покаяние, не позволявай на помисъла си да те измъчва заради предишни твои грехове, казвайки, че не са ти простени. И не пренебрегвай отново запо­ведите на Господа, защото тогава Той няма да прости и предишните ти грехове. Пази се, брате, от духа, кой­то донася на човека печал. Той разполага с много хитрости, за да те лиши от сила.

Защото скръбта по Бога (2 Кор. 7:10) е радост -радост да виждаш себе си пребиваващ в Божията воля. Този, който ти казва: „Къде ще избягаш? Няма пока­яние за теб“, казва това от ненавист, за да накара чо­века да наруши въздържанието. А скръбта по Бога не воюва с човека, а му казва: „Не бой се! Хайде, вър­ни се назад!“ - понеже знае, че човекът е немощен, и го насърчава.

Приемай помислите с разумно сърце - и те няма да са толкова тежки за теб. Те съкрушават с бремето си оня, който се бои от тях. Силата на тези, които искат да придобият добродетел, е в следното: паднеш ли, не бъди малодушен, а започни наново. А Божията благост е в това, че когато и да се обърне човек от греховете си, Бог го приема с радост и не му припом­ня за предишните му съгрешения. Нали в Писанието така и е казано за блудния син: той остави храната за свинете, тоест плътските си похоти, и със смирение се върна при баща си (вж. Лук. 15:11-32). Затова и баща му го прие и веднага нареди да му дадат одеж­дата на чистотата и залога за синовство, който се даря­ва от Светия Дух. Защото Владиката ни е милостив и иска само човек да се обърне, както и Самият Той каза: „Истина, истина ви казвам, че на небесата се радват и за един каещ се грешник“(ср. Лк. 15:7). Тъй че, братя, доколкото ни е дадена Неговата милост и богатството на щедростите Му, нека да се обърнем към Него с цялото си сърце - и Той ще ни приеме с човеколюбие и ще ни направи участници във вечния живот. Така че обърни се и си пази сърцето. И не изпадай в небрежност, не казвай: „Как аз, грешният човек, мога да спазя всички тези добродетели?“

Защото покаянието не изисква от теб дори това! Ето, човек се обръща към Бога, оставя греховете си - и в същия час покаянието го ражда отново и го кърми сякаш с майчино мляко от пречистата си гръд. Отглежда го като нежно любеща майка. И докато детето е в скута на майката, тя го пази от всякакво зло, а когато заплаче, веднага му подава гръд. А по­някога и ще плесне младенеца по лицето, колкото той може да понесе, за да го посплаши, та да приема мля­кото със страх и да не бъде с дръзко сърце. Но ако заплаче, тя веднага ще се смили над него, понеже го е носила (в утробата си). И го придумва, и го целува, и го милва, докато той сам не се улови за гръдта и.

Ако покажеш на младенец злато или сребро, или бисер, или някаква друга скъпоценност от тоя свят, той, разбира се, ще ги погледне. Но докато е в скута на майка си, ще го тегли само към гръдта и, а остана­лото ще му бъде безинтересно. А и баща му няма да го укорява, защо не работи или защо не отива на вой­на с враговете му. Защото знае, че е още малък и не може нищо - има крачета, но не може да застане прав на тях; има и ръчички, но няма сила да държи оръжие. Затова родителите му търпят и чакат детето да порасне.

И когато поизрасне малко, детето става момче. И ако поиска да се бори с някого и онзи го повали на земята, бащата не се сърди за това на сина си, поне­же знае, че той е още момче. Но, когато синът възмъжее, проличава цялата му ревност - ако воюва против враговете на баща си. Тогава и бащата му по­верява състоянието си като на свой син.

Но ако след всички трудове, които родителите са положили за него, синът е станал негодник, ако ги мрази и не почита благородството им, ако се сприя­тели с враговете им - тогава те ще го лишат от ми­лостта си, ще го изпъдят от къщи и няма да му дадат наследство.

Така че, братя, нека и ние да се постараем да оста­нем под покрова на покаянието, да пием мляко от светата му гръд - и то ще ни отгледа. Нека носим игото му, ако то ни наказва - и тогава по Божия воля ще се възродим свише и ще достигнем до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христово­то съвършенство (Еф. 4:13).

 

Категория: Други
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.06.2017 13:32

  http://pravoslaven-sviat.org/2017/06/07/nowo-cudo-na-sw-joan-ruski/ 
Категория: Други
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове: 0


 7.     От свети Ефрем

Обърни внимание, брате, с колко много различ­ни начини разполага врагът, за да се бори с подвизаващите се. Преди грехът да е извършен, той го пред­ставя като нищожен. Особено похотта на плътската наслада, преди да е извършена, бива представяна от него като толкова маловажна, че изглежда на брата не по-страшна от това, да излее на земята чаша сту­дена вода. А след като вече бъде извършена, лукави­ят допълнително преувеличива греха във въображе­нието на падналия, надигайки срещу него буря от без­брой помисли, та, като потопи разума на брата, да го хвърли в бездната на отчаянието.

Така че, възлюбени, като знаеш предварително козните на врага, гледай да не бъдеш измамен и да не грешиш. А дори и да паднеш в някакво прегрешение, не оставай в него и не се отчайвай за спасението си. Стани и се обърни към твоя Господ и Бог - и Той ще бъде милостив към теб. Защото щедър и милостив е нашият Господ, дълготърпелив и многомилостив, и не отхвърля искрено каещите се, а в същия час и с радост ги приема.

Тъй че когато врагът ти каже: „Край, ти погина и не можеш да се спасиш!“, му кажи: „Моят Бог е ми­лосърден и дълготърпелив, няма да се отчайвам за спасението си. Защото Този, Който ни заповяда да прощаваме до седемдесет пъти по седем на ближния си, и Сам още повече ще прости греховете на всеки, който с цялата си душа се обърне към Него“. Тогава по Божията благодат борбата в теб ще се прекрати.

 

Категория: Други
Прочетен: 3453 Коментари: 0 Гласове: -1


 6.       За блажения Павел Препрости, който бе ученик на свети Антоний



        Отците разказаха следното. Случило се веднъж Павел Препрости да посети манастира, за да нагледа братята и да им бъде от полза. След обичайното наставление към тях тръгнали заедно към църквата за служба и той като застанал при вратите на храма, наблюдавал всеки с каква душа влиза. А имал и дар от Бога да вижда каква е душата на всеки, точно как­то ние се виждаме един друг външно. И  като виж­дал всички в блестящи одежди и с просветлени лица и до всекиго - ангел, радващ се за него, Павел и сам се радвал и благодарял на Бога.

След това вижда, че лицето на един от влизащите е тъмно и тялото му е почерняло, а бесове са го нао­биколили от всички страни и го влачат с въже с метната върху него примка, а ангелът му го следва отда­лече опечален и с наведена глава.

Като видял това, старецът заридал. Удряйки се в гърдите, той седнал пред църквата и започнал да оп­лаква брата, когото видял в този вид. А братята, като забелязали внезапната промяна и скръбния и безуте­шен плач, отишли и попитали за причината, и го по­молили да влезе заедно с тях. Но той ги отпратил, и продължавал да седи отвън, скърбейки за брата. А когато службата свършила и всички тръгнали да се прибират, Павел се вглеждал във всеки, защото же­лаел да види какви си тръгват.

Тогава вижда същия брат, който на влизане в хра­ма му бил показан с тъмно лице, почерняло тяло и наобиколен от бесове - той излязъл от църквата с блестящо лице и просветлено тяло. И демоните го следвали отдалече, а светият ангел вървял след него и много му се радвал. Когато противно на очаквани­ята си видял това, Павел бил поразен и с радост прославил Бога, възкликвайки: „О, неизказано чове­колюбие и благост на нашия Господ!“ И като заста­нал пред храма, извикал: „Елате и вижте колко страш­ни и поразителни са Божиите дела!“

Всички се насъбрали тичешком, за да чуят какво

ще каже. Преподобният разказал какво видял, кога­то братът влязъл и когато излязъл, а после го прика­нил да обясни пред всички настъпилата промяна. И братът, без да скрива нищо, разказал какво се било случило с него.

- Аз - казал той - съм грешен човек и до днес живеех в блудство. Но днес, когато дойдох в светата Божия църква, чух пророк Исаия или по-точно Сам Господ да казва: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да прави­те зло; научете се да правите добро. Да бъдат грехо­вете ви и като багрено, — като сняг ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни (Ис. 1:16-19). Щом чух това, се съкруших дълбоко и зап­лаках. Казах на Бога: „Владико Господи Боже, Който дойде на света да спасиш грешниците! Покажи и над мен, грешния и недостойния, това, което сега възвести чрез пророка Си. Защото тук и сега Ти давам дума, Боже, Който познаваш сърцата, че ще изоставя цяло­то беззаконие и мерзостта, на която се отдавах. И с Твоя помощ вече няма да се върна към него, а с всич­ки сили ще служа на Теб, човеколюбивия наш Влади­ка“. С това обещание излязох от църквата, като ре­ших, с Божията благодат, да го потвърдя на дело.

2. Старецът каза: „Както почернелият калай може да бъде очистен, така и вярващите, дори да са стана­ли черни от грехове, отново се очистват чрез покая­ние. Затова може да уподобим вярата и на калай“.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0

 4.     От свети Амфилохий, за това, да не се отчайваме

Един брат беше побеждаван от блудна страст и всеки ден ставаше така, че извършваше грях. И все­ки ден умилостивяваше със сълзи и молитви Самия Владика. Щом направеше това, скоро отново отстъп­ваше пред злия обичай и извършваше грях.

След това, вече съгрешил, отиваше на църква. И като гледаше честния и свещен образ на нашия Господ Иисус Христос, падаше ничком пред него и пла­чейки горчиво, казваше:

-  Помилуй ме, Господи, и ме избави от злото изкушение, което толкова страшно ме мъчи и ме на­ранява с горчилката на насладата. Не смея и да пов­дигна лице, за да съзерцавам Твоя свят образ и пресветлия Ти Божествен лик за радост и наслада на сър­цето си.

След като казваше това и излизаше от църквата, отново падаше в сквернота. Но дори и тогава не се отчайваше. След като съгрешаваше, пак се връщаше в църквата и пак зовеше към човеколюбивия Господ и Бог:

-   От днес нататък Ти, Господи, ще ми бъдеш сви­детел, че повече няма да върша този грях. Само ми прости, Благи, това, което съм сгрешил преди и до ден днешен.

Но едва дал тези страшни обети, и коварният грях отново го застигаше. И дори само от това можеше да се види прекроткото Божие човеколюбие и безгра­ничната Му благост. Тя всеки ден си оставаше пре­дишната, търпеше непоправимото и лукаво отпадане и неблагодарност на брата и по голямата си милост очакваше покаянието му и окончателното му обръ­щане. А той постъпваше така не година, не две и не три, а в продължение на повече от десет години.

Виждате ли, братя, безкрайното търпение и без­пределното човеколюбие на Владиката - как Той всеки път проявява търпение и добросърдечие, като търпи горчивите ни беззакония и прегрешения? Но най-много ужасява и предизвиква трепет от богат­ството на Божиите щедрости това, че братът, след като обещаваше и даваше клетва, че повече няма да греши, се оказваше лъжец...

Веднъж, когато се случи същото и отново падна в грях, братът се втурна към църквата, като плачеше, стенеше и скърбеше душевно, и започна да умолява милосърдието на благия Владика за помощ, за да се избави от мерзостта на блудството. И докато той молеше човеколюбивия Бог, началникът на злото и развратителят на душите ни - дяволът - разбра, че всичко е напразно - братът разкъсва с покаянието си мрежите на греха, които той е изтъкал. Тогава, като набра дързост, му се яви във видим образ и, като вдигна лице към свещения образ на нашия Господ Иисус Христос, закрещя:

- Какво има между мен и Теб, Иисусе Христе! Безкрайната Ти жалост ме побеждава и ме лишава от сили. Ти приемаш този развратник, този блудник, който всеки ден Те лъже, подигравайки се с властта Ти! Защо не го изгориш, защо търпиш и понасяш всич­ко това? Нали се готвеше да съдиш прелюбодейците и блудниците и да погубиш всички грешници! А ето че си неправеден, пристрастен Съдия и си затваряш очите за всичко, щом властта Ти поиска! Мене свали от небето за нищожния грях на надменността, а на този лъжец, развратник и блудник даряваш мир и Своето благоразположение, и то само защото пълзи пред Теб! Както и да погледна, и Ти си пристрастен и гледаш на лице, поради излишната си добрина пре­небрегваш справедливостта!

Така говореше дяволът, като се измъчваше от си­лен гняв, и от ноздрите му излизаше пламък. И щом той изрече това и млъкна, се чу глас от жертвеника:

- О, коварни змейо и погубителю! Нима не ти стига, че погълна целия свят? Нима възнамеряваш да уловиш и погълнеш дори този, който прибягна към неизказаната Ми милост и милосърдие? Нима си тол­кова безразсъден, че се противопоставяш на честна­та Кръв, пролята на Кръста за него? Моята жертва и смърт умиха беззаконията му!

Нали и ти, когато той се обръща към греха, не го гониш, а с радост го приемаш, не го отблъскваш и не му поставяш пречки с надеждата да го придобиеш. А как Аз, Който съм толкова милостив и щедър, след като заповядах на върховния Си първоапостол Пе­тър да прощава до седемдесет пъти по седем на оня, който съгрешава всеки ден, да не помилвам този брат? Не, щом прибягва към Мен, няма да се отвръщам от него, докато не го придобия. Защото се разпнах за грешниците и заради тях прострях нескверните Си длани, та, който иска да се спаси, да намери убежище и спасение. И не се отвръщам от никого и не изгон­вам никого. Дори всеки ден да пада по хиляда пъти и хиляда пъти да дохожда при Мен, няма да си тръгне неопростен. Защото не съм дошъл да призова правед­ници, а грешници към покаяние (Мат.9: 13).

Когато прозвучал този глас, дяволът замрял в трепет, без да има сили да направи нищо. И пак се чул глас:

-     Слушай сега, лъжецо, който казваш, че съм несправедлив. Аз винаги съм справедлив, понеже в каквото заваря някого, в това и ще го съдя. А този брат заварих в покаяние и обърнал се. Той лежи в нозете Ми и те победи. Затова ще го приема и ще спася душата му, понеже той не се отчая за спасение­то си. А ти гледай славата му и скърцай със зъби от завист и срам.

След тези думи братът, лежащ ничком и плачещ, предаде духа си. И тозчас голям Божий гняв падна като пламък върху сатаната и го погълна. Нека от­тук познаем, братя, безграничното Божие милосър­дие и да видим колко благ е нашият Владика. И ни­кога няма нито да се отчайваме, нито да пренебрег­ваме спасението си.

             2. Един друг, след като отново се покая, намери покой от страстите. И почти веднага внезапно падна на камък и си нарани крака. От раната изтече толко­ва много кръв, че той загуби съзнание и беше на уми­ране. Тогава идват бесовете да му вземат душата. Но ангелите им казват:

-     Погледнете тоя камък и вижте колко кръв про­ля той заради Господа.

И щом казаха това, душата му беше освободена.

             3. Сатаната се яви на един брат, който беше пад­нал в грях, и му казва:

- Ти не си християнин.

-   Какъвто и да съм - отговаря братът, - ти си още по-лош.

-   Наистина си за ада - отново казва сатаната.

-   Не си ми съдия - отговори братът, - и не си ми Бог.

И сатаната си тръгна, без да постигне нищо. А братът принесе на Бога искрено покаяние и стана опитен подвижник.

4. Един брат, нападан от униние, попита стареца:

-   Какво да правя? Помислите ми внушават, че пре­калено рано съм се отрекъл от света и не мога да се спася.

А старецът отговори:

-    Дори да не успеем да влезем в обетованата земя, по-добре телата ни да паднат в пустинята, от­колкото да се връщаме в Египет.

5.Друг брат попита стареца:

-   Отче, какво има предвид пророкът, когато каз­ва: за него спасение няма в Бога (Пс. 3:2)?

-   Има предвид - отговори старецът, - помисли­те на отчаяние, които биват внушавани от бесовете на грешника и казват: „За теб няма вече спасение в Бога“, а после се стремят да го хвърлят в отчаяние. Трябва да се борим срещу тези помисли с думите: „Господ е мое прибежище, ще извади из примка нозе­те ми“ (Пс. 17:3; 24:15).

6.  Някой от отците разказа, че в Солун имало женска обител. Веднъж една монахиня по действие на всеобщия враг напуснала манастира и паднала в блудство. Останала продължително време в това блуд­ство. После по действие на човеколюбивия Бог се разкаяла и тръгнала да се връща в манастира си, но пред портите паднала и починала.

А един светия имал откровение за смъртта и́. Видял свети ангели, дошли да вземат душата и́, и след­ващи ги бесове. Когато между тях възникнал спор, ангелите казали, че тя се е покаяла. А бесовете въз­разявали:

-     Толкова време тя беше под наше робство, и освен това, дори не успя да влезе в манастира. А как така казвате, че се е покаяла?

Ангелите отговорили:

- Щом видя, че разположението и се скланя към това, Бог прие покаянието и́. И нейната воля, ако се съди по намерението и, беше да се покае. А във воля­та на Владиката на всичко е да вземе живота и́.

И посрамени от тези думи, бесовете се отдръпна­ли. А старецът, който видял откровението, разказал за него на присъстващите.

7. Авва Алоний каза: „Ако поиска, човек може за един ден от сутринта до вечерта да достигне до Бо­жията мяра“.

8. Един брат попита авва Мойсей:

- Ако, да речем, някой човек бие слугата си за грях, който сам е извършил, какво да каже слугата?

-    Ако е добър слуга - отговори старецът, - ще каже: „Прости ми, съгреших“.

-    И няма да каже нищо повече? - отново попи­та братът.

-    Нищо - рече старецът. - Защото щом поеме вината и каже: „Съгреших“, Господарят му изведнъж ще се смили над него.

9. Един брат каза на авва Пимен:

-    Достатъчно е аз, злощастният, да падна в пре­грешение, и помисълът ме гризе и обвинява, че съм паднал.

Старецът му отговори:

-    Ако човек, който е извършил грях, веднага рече: „Съгреших“, помисълът ще го остави.

10. Родителите на една девойка на име Таисия починаха и тя осиротя. Тогава тя направи в дома си странноприемница за скитските отци и дълго време ги приемаше и им служеше. Но после изхарчи всич­ко, което притежаваше, и изпадна в нужда. Тогава развратни човеци се присламчиха към нея и я откло­ниха от добрата цел. И тя постепенно толкова про­падна, че превърна къщата си в публичен дом.

Като чуха това, отците много се огорчиха и, като повикаха авва Йоан Колов, му казват:

-    Чухме за еди-коя си сестра, че нещата при нея са зле. Когато можеше, тя проявяваше любов към нас. А сега и ние трябва да и помогнем, доколкото е въз- можно. Тъй че потруди се да поемеш грижата за нея и според мъдростта, която Бог ти е дал, поправи по­ложението и.

Старецът отиде при нея и казва на жената вратарка:

-     Съобщи за мен на господарката си.

Но тя му отказа:

-    Изядохте и парите и ето, сега е бедна.

-    Кажи и - отговори старецът, - че имам сигу­рен начин да и́ помогна.

Тогава жената отиде и съобщи за стареца. Щом я изслуша, девойката рече:

-    Тези монаси постоянно обикалят край Черве­но море и се натъкват на бисери.

Пооправи външния си вид, седна на ложето си и казва на вратарката:

-    Пусни го при мен.

Авва Йоан влезе и седна до нея. Погледна я вни­мателно в очите и и́ казва:

-    С какво те обиди Иисус, та стигна дотук?

Като чу това, тя цялата изтръпна. А старецът си

наведе главата и горчиво заплака.

-    Авва - казва му тя - защо плачеш?

А той, след като съвсем леко вдигна погледа си, пак го сведе надолу и рече:

-    Виждам как сатаната ти се смее в лицето, как бих могъл да не плача?

-    Има ли за мен покаяние, авва? - попита де­войката.

-    Да - отговори старецът.

А тя в отговор:

-    Вземи ме оттук и ме заведи където искаш.

-    Да тръгваме - рече старецът.

И тя веднага стана, за да го последва. Междувре­менно старецът забеляза, че тя не даде никакви раз­пореждания за дома си и се удиви на това.

Когато наближиха пустинята, вечерта ги застиг­на. Старецът направи малко възглаве, прекръсти го и казва на девойката:

- Легни тук.

След това малко по-встрани направи възглаве и за себе си и след като извърши правилото си, легна да спи. А посред нощ се събуди и вижда някакъв све­тъл път, идващ към нея от небесата, и Божии ангели да отнасят душата и.

Тогава стана, отиде при нея и побутна ногата и. И щом се увери, че е починала, падна ничком в мо­литва към Бога. И чу глас, който рече: „Единствени­ят и ден покаяние струва повече от покаянието на онези, които се каят много години, но не показват покайна топлота“.

 

Категория: Други
Прочетен: 115 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  89 90 91 92 93 94 95 96 97  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 294645
Постинги: 1278
Коментари: 0
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031