Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2017 06:47 - ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 21 НОЕМВРИ
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
1



  

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 21 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец и да пита за това. Към монаха, когато вече  бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек , и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така, заедно отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им, човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той, и защо върши такива злодеяния? Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден, и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, втория мъж е богоугоден, и няма нищо в неговия дом, което би нявлякло Божият гняв, освен сина му, който ако беше пораснал щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта  единствено на Бога“.

 

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

 

Едно тяло сте и един дух ( Ефес. 4, 4 )

 

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие; цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно - много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общия език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси - нищо от това, даже от далеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду себе си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността - едно тяло и един дух. На това чудно единство, нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата, и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата, и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род. Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - прав

[2] В ориг. - еднаквата

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765742
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031