ПРЕПИРНЯ ЗА ВОЙНАТА ПО ПЪТ

                -  Аз държа, че войната е фатално нещо - рече г-н Писек, чешкият професор, когато седнахме да вечеряме. -Погледнете, никой не желае война, дори и генералите, а всички се готвят за война. Нима това не е някаква фаталност у човешкия род?

                -  Глупост, глупост, а не фаталност! - отговори г-н Крейн. - Да бяхме ние в Америка и Европа истински просветени, не щеше да има глупостта, а с нея и тая фаталност. Народите във Велика Азия се подиграват с нашата войнствена култура.

                Тук г-н Крейн, пребогат с анекдоти от лични преживявания по света, разказа как нарочно в Бинарен, в Индия, ходил при един прочут монах, когото цяла Индия смятала за свят човек.

                -Когато му се представих като американец - разказваше г-н Крейн, - монахът съжалително кимна с глава и с въздишка рече: „О, вие американци, о, вие европейци, колко много сте страдали и още колко много ще страдате! Всичката ваша тъй непосредствена култура се е свела до

борба за мощ, за надмощие. С тая отрова се заразяват и нашите млади хора, които отиват у вас да се учат. Никой от тях не се връща напоен с любов към вас, но всички несъзнателно носят вашите изопачени идеи за насилието „заради правото", което всъщност не е заради право, а заради мощ. Тези дни при мене бяха двама индийски студенти, които се учат в Лондон. Когато ги попитах, как са нашите братя в Англия, те и двамата извикаха с яд: „Какви братя? Тяхната култура е себелюбието и насилието. Ние в Индия имаме истинска култура. Ние трябва да се борим против тях и да се освободим от тях". - „Ако ще се борите против тях с насилие, рекох им аз, тогава по какво се различавате вие от тях? И каква полза за вас да се освободите от тях външно, когато виждам, че са ви заробили вътрешно? С такава злоба не говорят за хората последователите на кротките учения на Веданта, а по-скоро последователите на войнствената европейска култура. Освобождението ни от англичаните, господа, не е най-голямото благо; най-голямото благо е освобождението от самите себе си. Това е смисълът на Веданта. Вие сте отишли в Европа само като физически роби, а сте се върнали като двойни роби, и физически и духовни". - Като разказа това, старецът монах пак въздъхна и отново рече: „О, вие американци, о, вие европейци! Колко много сте страдали, и още колко много ще страдате! Страданието е неизбежно за всички ония, които се противят на Дхарма".

                В тоя момент в трапезарията почна да трещи позната негърска музика, джаз.

- Чуйте само - извика гневно г-н Крейн, - чуйте само каква ни е музиката! Това музика на просветени и миролюбиви люде ли е, или на необуздани диваци?

                Министър Хюстън като че се почувства засегнат в своята национална гордост от тия думи и рече на Крейн:

                -  Недейте така, приятелю. Каквито и да сме американците, ние сме пак по-просветени и по-миролюбиви от европейците. Европа се готви за нападателна, завоевателна война, а ние се готвим за война отбранителна.

                - Стара песен на стар глас! - прошепна ми на ухо г-н Крейн.

                - Ще допуснете - продължаваше министърът, - че ние трябва да бъдем готови да се браним, ако някой ни нападне, било откъм Атлантика, било откъм Тихия океан. Нашата история не познава завоевателни войни. Като се почне от президента Вашингтон, та до Уилсон, Америка е водила само отбранителни войни, а не завоевателни. Аз не казвам нито че войната е фаталност, както казва професор Писек, нито пък, че войната е биологическа потребност уж за обновяване на нацията, както твърди това французинът Клемансо в една своя най-нова книга. Аз казвам, че войната е диващина, която се натрапва от силата и която само със сила може да се отбие. Ето, това е.

                -  Всички народи трескаво се готвят за нова война, драги ми Крейн - рече генералът. - Та нима само ние, американците, да си скрием главите в пясъка като камилската птица и да се правим, че нищо не знаем?

                - Не казвайте всички, Кларк - отговори Крейн. - Кои са тия всички? Индия, Китай и Етиопия не се готвят за война, а те са повече от половината човешки род. Европейците и ние се готвим за война, тоест по-малката част от човешкия род!

                Тогава генералът се обърна към Балканеца и го попита като на шега:

                - Къде се падате вие, балканците - към Крейновото миролюбиво мнозинство или към войнственото малцинство?

                На това балканецът отговори:

                - Ние спадаме към ония, които мразят войната, а се готвят за война.

                Точно такова е положението и у нас в Америка - извика министър Хюстън. - Ние мразим войната. Готвим се от нужда, за да браним в критичен час нашата демокрация от империалистически завоеватели.

                Крейн се усмихна горчиво и рече:

                - Военният бяс прави всички еднакви, драги приятелю. Тука не върши работа нито демокрацията, нито автокрацията, нито монархията, нито републиката, нито комунизмът. Днешна комунистическа Русия също тъй усилено се готви за война, както и английската, и японската монархия, и също както американската и френската република. Но чуйте ме и размислете: струва ми се, че тоя военен бяс в наше време е обзел особено бялата раса.

                - В това съм напълно съгласен с Крейн - рече генералът. - Нито е имало, нито има сериозна политическа теория или властваща партия, която в последна сметка да не е или държала за война или причинявала война. Нито една политическа доктрина досега не е могла да смъкне покривалото от оная страшна мистерия, която в човешкия живот се нарича война. Нито политиците, нито държавниците, нито войниците, та и самите естественици до днес не са ни предложили поне отдалеко едно сериозно обяснение за същността на войната, нейните истински причини и цели. По това досега или се е мълчало, или пристрастно се е говорило. Понякога ми се струва, че войната е някак сплетена с дълбокия и невидим корен на живота ни на земята, а тук само религията би могла да каже някоя по-сериозна дума.

                Настана тишина. Изведнъж генералът постави такова питане:

                -  Наистина, господа, кой от белите хора е написал някога някакъв бележит труд за войната!

                -  Ницше и германските генерали преди световната война! - каза някой.

                - Макиавели! - отговори господин Хюстън с очевидна насмешка. - Той е европейският философ на войната.

                - Философ наопаки! - отвърна друг. Слепец, който показал пътя на слепците.

                - Аз мисля, че Макиавели представлява квинтесенция на европейския покварен ум - допълни себе си Хюстън.

                Цялото общество осъди единодушно учението на Макиавели.

                После генерал Кларк се обърна към моя най-близък приятел, Балканеца, и попита: дали има някъде в световната литература някакво друго и по-добро обяснение за мистерията на войната от онова, което е дал - да речем - Макиавели.

Балканецът отговори:

                - Има. То е библейското обяснение, напълно противоположно на мисленето на Макиавели.

                Генералът го погледна с изпитателен поглед и потъна в дълбоко мълчание. И не поиска вече да продума за войната тази вечер. Само мълчеше и размишляваше, като да се мъчеше да се сети за нещо отдавна познато и забравено.

                На сутринта генерал Кларк повика мене и моя приятел Балканеца да се разхождаме с лодка по морето под хубавата вила на г-н Крейн. С нас в лодката бяха още няколко отбрани гости на г-н Крейн, които сам генералът избра и покани на разходка. Щом насядахме в лодката, генералът замоли Балканеца да изложи науката за войната, която му е позната и която му се струва едничка истина,

                И всичко, което следва тук, е написано въз основа на това, което се говори тогава при разходката с лодка по Бостънския залив на Атлантическия океан, месец август 1927 година.

/ СЛЕДВА /