ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                          / продължение /       

                                                               XIII

                                       СЪЮЗЪТ СЪС ЗЛИЯ НОСИ ЗЛО

                Колко е помрачено съзнанието у мнозина западни властници в това отношение, генерале! Без никакво морално и духовно мерило те са готови в момент на опасност да направят съюз и със самия дявол, само за да удържат в даден случай победа. Те не гледат нито духа, нито морала на оня народ, с който правят съюзи, а само и единствено така наречената негова материална сила, тоест количеството войници, щикове, боеприпаси, военно производство и пари. Съвършено слепи спрямо решаващата воля на Твореца на човеците във войната, те са превърнали войната просто в междуособна кървава игра и надиграване. Бонапарт е бил готов да премине в исляма, когато воювал на Изток, само за да се добере до успех. В началото на XIX век Австрия е помагала за освобождението на християните на Балканите, а в края на столетието се сприятелява с Турция против същите тези християни. Най-накрая тя направи съюз с Турция в световната война и заедно с нея беше поразена. Трябваше да си спомним как съюзниците във време на война ласкаеха Турция, за да я спечелят за себе си, а после я нападаха и обричаха на смърт. Как по-нататък по време на войната я нападаха, а веднага след края някои от тях завързваха приятелство с Турция, като сплетничеха едни против други и тайно подпомагаха турци против гърци, докато с това най-сетне докараха онова ужасно клане в Мала Азия, което накрая се последва от изгонването на всички гърци от онази земя. Не е ли достатъчно да си спомним само съдбата на арменците - тоя камък за препъване както за мюсюлманите, така и за християнската съвест - за да оценим

колко тежко е помрачено съзнанието на западните властници спрямо истината и морала? Кой от тях например се замисля, че съюзът със злия носи зло? Наистина правилно могат да се отнесат към тях думите на пророка, истинността на които толкова пъти е доказвана в човешката история: „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят” (Иоан 12:40).

                Това, че съюзът със зъл носи зло, нека покажат следните библейски примери:

                Иудейският цар Аса, който иначе „вършеше каквото беше угодно пред очите на Господа”, и комуто Господ дари бляскава победа над етиопци, съгреши само в едно, а именно, взе пари от Божия храм и с тях подкупи Венадад, сирийския цар от Дамаск, за да развали съюза му с израилския цар и да го направи свой съюзник. Сирийският цар взе парите и стори нещо повече от онова, за което му бе платено. Той не само скъса съюза с израилския цар, но и ненадейно започна война против него и му отне няколко града. От това обаче Аса нищо не спечели. Многото пари, взети от храма, бяха похарчени напразно. Тогава пред царя се яви пророкът, Божият човек Анания, и от името на Бога му изказа следния урок: „понеже ти си се облегнал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, твоя Бог, затова се спаси от ръцете ти войската на сирийския цар. Етиопци и ливийци не бяха ли с по-голяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка”. Като смъмря така царя Аса, пророкът добавя и тия знаменателни думи: „защото очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему”. Накрая той прибави и това пророчество за цар Аса: „затова отсега ще имаш войни” (II Парал. 16:1-9). И така стана.

                Иудейският цар Иосафат, „който иначе вършеше каквото бе угодно пред очите на Господа”, се отзова на поканата на нечестивия израилски цар Ахав, да нападнат в съюз с него сирийците. След едно голямо угощение двамата царе тръгнаха с войските си срещу сирийците. Цар Ахав, комуто беше предречено от пророк, че няма да се върне жив от тази война, се преоблече в дрехи на прост войник - от страх или лукавство, а своя съюзник цар Иосафат посъветва да остане в царското си облекло. Войната бе изгубена и Ахав загина, а с него едва не загина Иосафат. Това стана така, защото сирийски бойци на колесници се втурнаха срещу Иосафат и мислейки, че той е цар Ахав, искаха да го прободат с копие. В уплахата си Иосафат повика Бог на помощ, „и Господ му помогна, и Бог ги отвърна от него”. Така Иосафат изживя страх, изгуби много войска и поради злия съюз се върна у дома празен. На пътя го срещна Божият пророк Ииуй, син Ананиев, и му обясни причината за неговото поражение, като го укори с думите: „трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе”.

                Иосафат обаче не се стресна, а по-късно пак сключи съюз с Охозия, негодния и нечестив израилски цар. Този съюз бе сключен с цел - двамата да нападнат и завладеят с кораби Тарсис. Корабите бяха отправени и подготвени в Ецион-Гавер. Тогава друг един пророк, Елиезер, син на Додаф, изобличи Иосафат: „понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело”. Наистина, наскоро след това пророчество връхлетя буря и работата на съюзниците се развали (II Парал. 18:3,28-34; 19:1, 2; 20:35-37).

                Друг пример: иудейският цар Охозия иначе вършеше каквото беше неугодно пред очите Господни, главно поради своята опака майка Готолия. Между другите злини той стори и това, че сключи съюз с нечестивия и опак Иорам, син Ахавов. Двамата тръгнаха срещу Азаил, сирийския цар, да завладеят от сирийците Рамот Галаадски. Съюзниците загубиха войната. Иорам беше тежко ранен и едва пренесен в столицата си Изреел. Връщайки се от война, цар Охозия се отби в Изреел, за да види ранения се съюзник. Това беше от Бога за гибел на Охозия, дето той дойде при Иорама. Тъкмо тия дни войводата Ииуй се беше разбунтувал срещу Иорама и се беше възцарил. Той уби Иорама. Охозия побягна и почна да се крие из Самария, но го хванаха, доведоха го при Ииуй и той го погуби (II Паралип. 22:4-9).

Трети пример, малко по-различен. Цар Амасия, който иначе вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, се канеше да нападне сирийците, като приготви в своята Иудея триста хиляди избрани войници с копия и щитове. Обаче това му се стори малко, та нае още сто хиляди от израилтяните, но поради греховете си израилтяните бяха отхвърлени от Бога. Тогава при цар Амасия дойде Божий човек, който му каза: царю, нека не ходи с тебе израилска войска, защото Господ не е с израилтяните. Амасия се наскърби, защото беше дал много пари на наемниците, и затова попита Божия човек: а какво да се прави със стоте таланта, които дадох на израилската войска? На този въпрос Божият човек му отговори така: Господ може да ти даде повече от това. Тогава Амасия послуша Божия глас и разпусна цялата наемна войска. Срещу сирийците отиде сам със своята войска и удържа бляскава победа (II Парал. 25:2, 5-12).

                Тези три примера ясно показват, че от моралното качество на съюзниците зависи и изходът на войната. Сърбите много добре са знаели това и в историята си са постъпвали според него. Тази истина още е будна и жива в народното съзнание на Балканите. Според преданието крал Марко е бил съюзник на турците във войната срещу румъните. Тогава Марко казал: „Искам християните да победят, макар аз пръв да загина!" И наистина християните победили, но Марко загинал в тази война.

                От приведените библейски примери следва ясна поука:

                1. че нечестив и негоден съюзник навлича несполука както на себе си, така и на своите добри съюзници;

                2. че с народите на война става същото, каквото и с отделните хора в мир, тоест съдружието със злия носи на всички съюзници зло;

                3. че праведният Бог е винаги и навсякъде най-надеждният съюзник на ония, които се придържат и се молят на Него;

                4.  че никакво материално превъзходство, на каквото нечестивите и лакомите разчитат, не помага.

/ СЛЕДВА /