Из житието на света Синклитикия
Блажената Синклитикия казвала, че трябва да хвалим нерадивите и лекомислени души - тези, които са безсилни да се стремят към доброто и при това лесно се отчайват, даже за най-малката добра подбуда, да се възхищаваме и да превъзнасяме тази подбуда, а тежките им и големи прегрешения да наричаме маловажни и нищожни. Защото дяволът, който желае, да превърне всичко в погибел за нас, се стреми да скрие от преуспяващите и от подвижниците греховете им и да ги накара да ги забравят, за да предизвика у тях гордост, а на новоначалните и неукрепналите показва греховете им в преувеличен вид, за да предизвика у тях отчаяние.
Трябва да утешаваме намиращите се в такъв смут души по следния начин. Трябва да им припомняме за несравнимата Божия снизходителност и благост, както и че нашият Господ е многомилостив, милосърден и великодушен и съжалява за човешките съгрешения.
Освен това е нужно да им посочваме свидетелства от божественото Писание, които доказват неизказаната Му снизходителност към съгрешилите и пока- ялите се. Трябва да казваме: „Раав беше блудница, но се спаси чрез вяра. Павел беше гонител, а стана избран съд. И разбойникът грабеше и убиваше, но с една- единствена дума пръв отвори вратите на рая“, както и да изброим Матей, митаря, блудния син и други подобни, и с това да ги извеждаме от отчаянието.
А душите, станали плячка на гордостта, следва да лекуваме е по-високи примери. Защото и добрите земеделци, ако видят, че някое растение е ниско и хилаво, го поливат обилно и полагат много усилия то да порасне и укрепне. А ако забележат по растението прекалено ранен филиз, отрязват излишното, за да не би растението да изсъхне преждевременно. И лекарите хранят обилно някои болни и ги извеждат на разходка, а на други налагат диета и им забраняват разходките.