4. Из патерика
Един войник попита авва Миот, истина ли е, че Бог приема покаянието. А той, след като дълго му обясняваше този въпрос, добави:
- Кажи ми, драги, ако ти се скъса дрехата, изхвърляш ли я?
- Не - отвърна онзи, - но я закърпвам и продължавам да я нося.
- Щом на теб ти е жал за дрехата ти - му рече старецът - нима Бог няма да пожали собственото Си творение?
2. Един брат попита авва Пимен:
- Извърших голям грях и искам да принасям покаяние три години.
- Много са - отвърна старецът.
- Може би, четиридесет дни? - попитаха намиращите се наоколо.
- И това е много - отново отговори старецът. - Повярвайте ми, ако човек се покае от цялото си сърце и не се върне повече към греха, Бог ще му прости и за три дни.
3. Някой друг го попита:
- Ако човек е паднал в някакъв грях и се е обърнал, Бог ще му прости ли?
Старецът му отговори:
- Ако Сам Бог е заповядал на човеците да постъпват така, нима Той няма да направи нещо по-голямо? А нали Той заповяда на Петър да прощава на падналите и покаялите се до седемдесет пъти по седем.
4. Още някой го попита:
- Какво означава разкаяние за грях?
Старецът му отговори:
- Да не го вършиш отново. Праведните затова и са наречени непорочни, защото са изоставили греховете и са станали праведни.
5. Един брат попита авва Сисой:
- Авва, паднах, какво да правя?
- Пак стани — му казва старецът.
- Станах и пак паднах - каза братът.
- Отново и отново ставай - отговори старецът.
- И докога? - попита братът.
- Докато бъдеш застигнат от смъртта или в добро състояние, или в състояние на падение - отговори старецът, - защото в каквото състояние се окаже човек, в такова и отива на съд.
6. Един брат живееше в килия в Египет и се подвизаваше там в голямо смирение. Той имаше сестра. Тя беше блудница в града и водеше много души към погибел. Старците дълго придумваха брата и накрая го убедиха да отиде при нея и да опита чрез наставление да прекрати предизвикваната от нея съблазън.
Когато той отиде на мястото, един познат го изпревари и предупреди сестра му: „Брат ти е пред вратата“.
Това я разтърси отдън душа. Тя остави любовниците, на които угаждаше, с непокрита глава изтича да посрещне брат си и вече искаше да го прегърне... Но той и казва:
- Родна моя сестрице! Смили се над душата си. Мнозина са погубени от теб, а и ти как ще можеш да понесеш вечните и горчиви мъки?
Тя се ужаси и го пита:
- Със сигурност ли знаеш, че за мен може да има спасение от днес нататък?
- Има спасение - отвърна братът, - стига да поискаш.
Тогава тя се хвърли в нозете на брат си и започна
да го моли да я вземе със себе си в пустинята.
- Забради си главата - и рече брат и, - и върви подире ми.
- Да вървим - отговори сестрата. - По-добре да търпя срам с непокрита глава, отколкото да се върна в този вертеп на беззаконието.
Докато вървяха, братът я наставляваше да се покае. А после, като видя, че насреща им идва някой, и казва:
- Понеже не всички знаят, че си ми сестра, отбий се малко встрани от пътя, докато хората отминат.
Тя се отби встрани. След това той и казва:
- Хайде да продължим пътя си, сестро.
Но сестра му не му отговори нищо. Той се приближи до нея и видя, че е умряла. И тогава забеляза, че дирите от нозете и бяха кървави - тя беше вървяла боса.
Когато братът разказа на старците всичко, което се беше случило, те се разделиха в мненията си. Но на един от тях му беше открито за нея:
- Тя презря всичко плътско, пренебрегна дори собственото си тяло и не роптаеше при толкова много рани. Затова Аз приех покаянието и.
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...