Един войник попита авва Миот, истина ли е, че Бог приема покаянието. А той, след като дълго му обясняваше този въпрос, добави:

-      Кажи ми, драги, ако ти се скъса дрехата, из­хвърляш ли я?

-      Не - отвърна онзи, - но я закърпвам и про­дължавам да я нося.

-     Щом на теб ти е жал за дрехата ти - му рече старецът - нима Бог няма да пожали собственото Си творение?

2.  Един брат попита авва Пимен:

-     Извърших голям грях и искам да принасям по­каяние три години.

-     Много са - отвърна старецът.

-     Може би, четиридесет дни? - попитаха нами­ращите се наоколо.

-     И това е много - отново отговори старецът. - Повярвайте ми, ако човек се покае от цялото си сър­це и не се върне повече към греха, Бог ще му прости и за три дни.

3.  Някой друг го попита:

-     Ако човек е паднал в някакъв грях и се е обър­нал, Бог ще му прости ли?

Старецът му отговори:

-     Ако Сам Бог е заповядал на човеците да постъп­ват така, нима Той няма да направи нещо по-голямо? А нали Той заповяда на Петър да прощава на падна­лите и покаялите се до седемдесет пъти по седем.

4.  Още някой го попита:

-     Какво означава разкаяние за грях?

Старецът му отговори:

-     Да не го вършиш отново. Праведните затова и са наречени непорочни, защото са изоставили грехо­вете и са станали праведни.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Авва, паднах, какво да правя?

-     Пак стани — му казва старецът.

-     Станах и пак паднах - каза братът.

-     Отново и отново ставай - отговори старецът.

-     И докога? - попита братът.

-     Докато бъдеш застигнат от смъртта или в доб­ро състояние, или в състояние на падение - отгово­ри старецът, - защото в каквото състояние се окаже човек, в такова и отива на съд.

6.    Един брат живееше в килия в Египет и се под­визаваше там в голямо смирение. Той имаше сестра. Тя беше блудница в града и водеше много души към погибел. Старците дълго придумваха брата и накрая го убедиха да отиде при нея и да опита чрез наставле­ние да прекрати предизвикваната от нея съблазън.

Когато той отиде на мястото, един познат го из­превари и предупреди сестра му: „Брат ти е пред вра­тата“.

Това я разтърси отдън душа. Тя остави любовни­ците, на които угаждаше, с непокрита глава изтича да посрещне брат си и вече искаше да го прегърне... Но той и  казва:

-     Родна моя сестрице! Смили се над душата си. Мнозина са погубени от теб, а и ти как ще можеш да понесеш вечните и горчиви мъки?

Тя се ужаси и го пита:

-     Със сигурност ли знаеш, че за мен може да има спасение от днес нататък?

-     Има спасение - отвърна братът, - стига да поискаш.

Тогава тя се хвърли в нозете на брат си и започна

да го моли да я вземе със себе си в пустинята.

-      Забради си главата - и рече брат и, - и върви подире ми.

-      Да вървим - отговори сестрата. - По-добре да търпя срам с непокрита глава, отколкото да се върна в този вертеп на беззаконието.

Докато вървяха, братът я наставляваше да се покае. А после, като видя, че насреща им идва някой, и казва:

-      Понеже не всички знаят, че си ми сестра, от­бий се малко встрани от пътя, докато хората отми­нат.

Тя се отби встрани. След това той и казва:

-      Хайде да продължим пътя си, сестро.

Но сестра му не му отговори нищо. Той се приб­лижи до нея и видя, че е умряла. И тогава забеляза, че дирите от нозете и бяха кървави - тя беше вървя­ла боса.

Когато братът разказа на старците всичко, кое­то се беше случило, те се разделиха в мненията си. Но на един от тях му беше открито за нея:

-      Тя презря всичко плътско, пренебрегна дори собственото си тяло и не роптаеше при толкова мно­го рани. Затова Аз приех покаянието и.