6. За блажения Павел Препрости, който бе ученик на свети Антоний
Отците разказаха следното. Случило се веднъж Павел Препрости да посети манастира, за да нагледа братята и да им бъде от полза. След обичайното наставление към тях тръгнали заедно към църквата за служба и той като застанал при вратите на храма, наблюдавал всеки с каква душа влиза. А имал и дар от Бога да вижда каква е душата на всеки, точно както ние се виждаме един друг външно. И като виждал всички в блестящи одежди и с просветлени лица и до всекиго - ангел, радващ се за него, Павел и сам се радвал и благодарял на Бога.
След това вижда, че лицето на един от влизащите е тъмно и тялото му е почерняло, а бесове са го наобиколили от всички страни и го влачат с въже с метната върху него примка, а ангелът му го следва отдалече опечален и с наведена глава.
Като видял това, старецът заридал. Удряйки се в гърдите, той седнал пред църквата и започнал да оплаква брата, когото видял в този вид. А братята, като забелязали внезапната промяна и скръбния и безутешен плач, отишли и попитали за причината, и го помолили да влезе заедно с тях. Но той ги отпратил, и продължавал да седи отвън, скърбейки за брата. А когато службата свършила и всички тръгнали да се прибират, Павел се вглеждал във всеки, защото желаел да види какви си тръгват.
Тогава вижда същия брат, който на влизане в храма му бил показан с тъмно лице, почерняло тяло и наобиколен от бесове - той излязъл от църквата с блестящо лице и просветлено тяло. И демоните го следвали отдалече, а светият ангел вървял след него и много му се радвал. Когато противно на очакванията си видял това, Павел бил поразен и с радост прославил Бога, възкликвайки: „О, неизказано човеколюбие и благост на нашия Господ!“ И като застанал пред храма, извикал: „Елате и вижте колко страшни и поразителни са Божиите дела!“
Всички се насъбрали тичешком, за да чуят какво
ще каже. Преподобният разказал какво видял, когато братът влязъл и когато излязъл, а после го приканил да обясни пред всички настъпилата промяна. И братът, без да скрива нищо, разказал какво се било случило с него.
- Аз - казал той - съм грешен човек и до днес живеех в блудство. Но днес, когато дойдох в светата Божия църква, чух пророк Исаия или по-точно Сам Господ да казва: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро. Да бъдат греховете ви и като багрено, — като сняг ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни (Ис. 1:16-19). Щом чух това, се съкруших дълбоко и заплаках. Казах на Бога: „Владико Господи Боже, Който дойде на света да спасиш грешниците! Покажи и над мен, грешния и недостойния, това, което сега възвести чрез пророка Си. Защото тук и сега Ти давам дума, Боже, Който познаваш сърцата, че ще изоставя цялото беззаконие и мерзостта, на която се отдавах. И с Твоя помощ вече няма да се върна към него, а с всички сили ще служа на Теб, човеколюбивия наш Владика“. С това обещание излязох от църквата, като реших, с Божията благодат, да го потвърдя на дело.
2. Старецът каза: „Както почернелият калай може да бъде очистен, така и вярващите, дори да са станали черни от грехове, отново се очистват чрез покаяние. Затова може да уподобим вярата и на калай“.
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...