Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.
1. В околностите на Йордан имаше един пустинник, който се подвизаваше дълги години. Бог го закриляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, които се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робуващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не позволяваше на сатаната да го изкушава.
И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:
- С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?
А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:
- Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.
- Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?
И с тези думи изчезна.
А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:
- Толкова много години се измъчвам тук, в пустинята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.
Както му се стори разумно, така и постъпи - излезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше успял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Ангелът го пресрещна и му рече:
- Къде отиваш, авва?
- В града - отговори той.
Тогава ангелът му казва:
- Върни се в килията си и занапред нямай работа със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.
И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.
2. Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.
3. Старецът каза следното:
„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:
- Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?
И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от делото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръгне на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:
- Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?
И слушай какво ще отговори съвестта ти, и побързай да направиш каквото ти казва.
И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, докато сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непременно ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сърцето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.
5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той плаче, и му казват:
- Отче, и ти ли се боиш?
А той отговори:
- Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.
И с тези думи почина.
