За това, че приготвената за светиите небесна радост и слава е неизказана. Затова и трябва да се стремим към нея с цялото си същество, понеже нищо от съществуващото или създаденото от нас не струва колкото нея

1.    Из житието на света Синклитикия

Блажената Синклитикия каза следното:

„На земята сме сякаш за втори път в майчина утро­ба. В лоното на майка си не разполагахме нито с живо­та, нито с твърдата храна, на която се наслаждаваме сега, и не можехме да действаме, както тук. Дори бях­ме отделени от слънчевата светлина и от всяка друга светлина и нямахме достъп до много други тукашни радости. Така и в тоя свят сме лишени от великите и удивителни неща, които ще бъдат в Царството Небесно.

В достатъчна степен опитахме това, което е тук - нека пожелаем онова, което е там! Вкусихме от земната храна - нека зажадуваме за небесната!

Наслаждавахме се на земната светлина - нека се уст­ремим към Слънцето на Правдата, да се устремим, за да видим горния Йерусалим, нашето отечество и нашата майка! Нека изживеем останалата част от живота си в очакване на небесното, та да вкусим и вечните блага!

Защото, както младенците в утробата, като жи­веят и се хранят са в несъвършенство, придобиват фор­ма и с това преминават към пълноценен живот, така и праведниците, като израснат за времето на преби­ваване в този свят, преминават в горния живот, въз­хождайки, според написаното, от сила в сила. А греш­ниците, подобно на зародиши, умрели още в утроба­та, биват предавани от тъмнина в тъмнина. Защото и на земята, в гонитба на земното, те прекарват живо­та си в тъмнина, и след смъртта биват хвърлени в най-мрачни и страшни места.

Така че през живота се раждаме три пъти. Пър­вия път излизаме от майчината утроба и от земя в земя. А другите два пъти ни пренасят от земята на небето: първо - чрез благодатта, при божественото кръщение (справедливо го наричаме „ново раждане“), а след това - чрез нашето покаяние и добри трудове, с което и сме се захванали“.