Братя! Славата, приготвена за светиите, е велика и непостижима. А славата на тукашния живот ще увех­не като цвете и като зелен злак скоро ще опада (ср. Пс. 36:2 - според превода на седемдесетте). Мнозина уп­равници и царе са владели големи страни и градове, но само щом времето им отмине - и сякаш не са съ­ществували. А колко царе е имало, които са управля­вали много народи; издигали са си статуи и паметни­ци и са считали, че това ще съхрани името им след смъртта! Но дойдоха други, разрушиха статуите и съ­бориха изваянията, а на някои заличиха лицата и на тяхно място издялаха собствените си черти. Впрочем, и техните трудове бяха заличени от потомците.

А имаше и такива, които си издигаха великолепни гробници, мислейки, че е това ще запечатат името си във вековете, и изписваха на тях инициалите си. Но дойде друго поколение и гробниците се озоваха в негова власт. И за да ги разчистят както трябва, изхвърлиха костите на предишните стопани като дребен чакъл. И каква им беше ползата от разкошната гробница или пирамида?

Всяко суетно дело приключва с нищо. Но с просла­вените в Бога не е така, понеже Той им е приготвил вечен живот и нетленна слава. Светлината на слънце­то, луната и звездите - откакто са създадени и до ден днешен - не е помръкнала и не е потъмняла от време­то. Тази светлина сияе все така ярко и неизтощимо и във вечността, по словото на Твореца, е което Той в началото определи светилата да властват над деня и нощта. И точно по същия начин Той определи и за любещите Го Небесно Царство и нетленна радост.

И щом не променя словата Си относно видимото, е ясно, че не ги променя и по отношение на невидимото. И светът ще премине, когато бъде утодно на Твореца, а славата на светиите няма предел. Така че нека се поста­раем „да сторим плодове, достойни за покаяние“, за да не се лишим от тази радост и да не попаднем във вечна­та тъмнина - там, където скръбта е непоносима. А ако искаш, влез, например, в спалнята си, затвори вратите и капаците на прозорците, прекрати достъпа на всеки едва блещукащ малък лъч. А после остани вътре - и ще узнаеш каква скръб носи мракът...

Щом дори там, без болка и мъчения, страдаш така, при все че си свободен да излезеш веднага, пред­стави си какви мъки те чакат във външната тъмни­на, където ще има плач и скърцане със зъби, и в неугасимия огън, който вечно наказва онези, които вед­нъж са били хвърлени в него? Нека помислим и за това, какъв срам ще ни обземе още преди мъченията. Тогава пред очите ни светиите ще се обличат във ве­ликолепно, неописуемо одеяние, изтъкано от добри­те им дела. А себе си ще видим не просто голи и ли­шени от тази блестяща слава, но и тъмни, почернели и излъчващи зловоние - каквито сами сме се напра­вили в този свят чрез дела на тъмнина, разкош и раз­врат. Нека плачем пред нашия Господ Бог, та да на­мерим милост у Него!

Не за пари се състезаваме; ако загубиш пари, мо­жеш да спечелиш други. Но залогът тук е душата ни, а ако погубим душата, вече няма да успеем да си я върнем обратно, по думите на Писанието: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или ка­къв откуп ще даде човек за душата си? (Мат. 16:26).

Нека поразсъждаваме върху това, че в света войници­те получават от царя малка заплата - и се сражават за него не на живот, а на смърт. А ние получихме такива обещания - значи, в още по-голяма степен не бива да отстъпваме от подвига на праведността - така и ще се избавим от бъдещия съд, и ще получим неизречени бла­га. Нека си спомним и следното: не можем да понесем слънчев пек или силна жега - а как ще понесем жегата на вечния огън, който винаги гори и не изгаря?

Ако искаш, любезни брате, опитай със земен огън и ще узнаеш колко непоносимо ще бъде онова мъче­ние. Запали светилник, доближи върха на пръста си до огъня и ако можеш да изтърпиш горещината, ве­роятно и там ще я понесеш. А ако не можеш да поне­сеш болката дори от това пламъче, какво ще правим, когато цялото ни тяло заедно с душата бъде хвърле­но в оня страшен и неугасим огън?