Веднъж, когато Пахомий Велики беше в един от манастирите си, го известиха, че брат от Хиновоскийския манастир се е разболял - той страда и го моли да го утеши, като го благослови. Щом чу това, Божият човек стана и се запъти към него. Беше още на две или три поприща от мястото, където лежеше болният брат, когато чу във въздуха звуци на свеще­но и чудно псалмопение. Като вдигна глава, видя как пеещи ангели възнасят душата на брата по сияен път към блажения живот. Братята, които вървяха с него, не чуха гласовете и не видяха нищо. Но като видяха, че той вече дълго време гледа на изток, му казват:

-      Отче, защо спря? Да вървим по-бързо, може и да успеем.

А той им отговори:

-      Напразно бързаме. Вече виждам как го възна­сят към вечния живот.

И когато го помолиха да разкаже каква е видял душата, той им разказа случилото се. Някои от тях отидоха в манастира и разпитаха за точното време, в което беше починал братът. И разбраха, че това беше станало именно в мига, в който светият отец беше видял славното му възхождане към небето.