Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2017 18:44 - 1. Из патерика
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 1.     Из патерика


Един старец разказа следното.

„Имаше една престаряла монахиня, постигнала голямо преуспяване в страха Божий. Попитах я защо е приела монашество и ето какво ми разказа тя:

-      Когато бях дете, скъпи отче, имах баща - на­божен и кротък по нрав, но телесно слаб и немощен - прекара по-голямата част от живота си прикован към постеля. Беше толкова затворен човек, че рядко, почти никога не общуваше. Когато беше здрав, рабо­теше на нивата. Прекарваше там цялото си време, а реколтата донасяше вкъщи. Беше толкова мълчалив, че които не го познаваха, го мислеха за ням.

Имах и майка - пълна противоположност на баща ми. Интересуваше се от всичко, което става и по нашите земи, и по чуждите. А беше словоохотли­ва с всички до такава степен, че никой никога не я беше виждал да мълчи дори за миг - ту се препираше и спореше, ту говореше всякакви мерзости и непристойни неща. Прекарваше по-голямата част от времето си в пиянство с разпътни мъже, при което прахосваше пари в блудство. А с имуществото се раз­пореждаше толкова лошо, че даже всичко, което при­тежавахме (а притежавахме немалко), не ни стигаше за издръжка. Татко и беше предоставил да управлява всички домашни дела. И макар, че живееше така, не я хващаше никаква телесна болест. Не страдаше дори от случайни болки, през целия и живот тялото и беше здраво и силно.

Накрая стана така, че татко, сломен от многого­дишните недъзи, умря. Тозчас се изви силен вятър, удари гръм и една след друга засвяткаха мълнии. И се изля проливен дъжд, толкова силен и продължи­телен, че три дни беше невъзможно човек дори да се покаже от къщи. През цялото това време татко ле­жеше у дома непогребан. Като виждаха това, съселя­ните приказваха какво ли не, хулейки покойника:

- Ай, ай, ай, какъв страшен човек е живял с нас, а ние да не знаем! Няма начин да не е някакъв богоненавистник - затова и не могат да го погребат!

Но ако трупът се разложеше, къщата можеше да стане негодна за обитаване. Затова го изнесохме и въпреки че проливният дъжд не отслабваше, го пре­дадохме на земята.

Сега ръцете на майка ми се развързаха и тя с още по-голямо безсрамие затъна в блудство - превърна къщата ни едва ли не в публичен дом и прекарваше живота си в пълен разврат, така че скоро не ни оста­на нищо. А след много време, когато смъртта я поко­си, погребението и мина толкова добре, че изглежда­ше, че самата природа участва в него.

След кончината на майка ми, когато излязох от детската възраст, у мен вече се събуждаха и обажда­ха телесни желания. И една вечер в главата ми дойде мисълта: „Какъв живот да си избера?“ И си помислих: „Нима да избера живота на татко и да живея в благочестие, набожност и целомъдрие? Та нали, ма­кар да живя така, той не видя нищо добро, а само беше измъчван от безконечни болести и скърби. А и умря така, че и погребението му не беше като на хо­рата! Ако такъв живот е угоден на Бога, защо беше сполетян от толкова нещастия?

А какъв живот водеше мама? Нима не прекарва­ше цялото си време в разврат и сладострастие? А си тръгна от живота здрава и без мъчения! Точно такъв живот трябва да поживея и аз. Все пак е по-добре да вярвам на очите си, отколкото на чужди думи...“

И ето, докато аз, нещастната, решавах да тръгна по стъпките на майка си, вече настъпи нощ. И щом заспах, ми се яви някакъв човек - огромен на ръст и със страшно лице. Хвърли ми свиреп и гневен поглед и прогърмя със страшен глас:

-      Кажи ми, какви мисли имаше в сърцето ти?

Обзе ме такъв страх, че не смеех дори да повдиг­на глава. А той пак така сурово повтори:

-      Хайде, разкажи ми какво си мислеше?

И като видя, че цялата се вцепених от страх и из­губих ума и дума, сам ми припомни всичко онова, за което си бях мислила. Щом малко се съвзех, като нямах сили да отричам, започнах да го моля и умоля­вам да ми прости. Тогава той ме хвана за ръка и рече:

-      Ела да видиш баща си и майка си и какво се случва след смъртта. А после избери какъвто искаш живот.

Така той ме заведе в една градина, намираща се в голяма долина. Там имаше различни дървета с нео­писуема красота, огънали се под тежестта на най-раз­лични плодове. И докато вървяхме е него из градина­та, срещнах татко. Той ме прегърна и ме разцелува, наричайки ме мило детенце, а аз увиснах на шията му и започнах да го моля да живея при него. Но той отговори:

-      Засега това е невъзможно. Но ако последваш примера ми, скоро ще се озовеш тук.

И докато продължавах да го моля да остана с него, ангелът ме дръпна за ръката.

-      Да тръгваме - каза той, - да видиш и майка си, та от опит да знаеш кой живот е по-добър!

И ме пренесе в някакво мрачно жилище, пълно е шум и скърцане. Там ми показа пещ, в която гореше огън, излъчваща страшна горещина, а край пещта стояха някакви страшни същества. И като погледнах в пещта, виждам майка си, потопена до шията в огъ­ня. Грамадно множество червеи пълзяха по нея и я гризяха, така че от болка тя скърцаше със зъби. И като ме видя, е плач започна да ме вика:

-      Детенце, каква страшна болка! Колко безкрай­ни са тези мъчения! Бедната аз, бедната! За нищожно удоволствие какви мъки си докарах! Горко на мен, нещастната! Заради минутни наслади страдам вечно! Детенце, смили се над майка си - тя така гори и стра­да! Припомни си за всичко ценно, което си придоби­ла от мен, смили се над мен и ми подай ръка, измък­ни ме оттук!

И когато започнах да умолявам прислужниците, като не се решавах дори да се приближа, тя пак зак­рещя през сълзи:

-      Детенце мое, не отхвърляй родната си майка! Не я отхвърляй, тя страда ужасно в геената огнена, незаспиващ червей я поглъща!

Спуснах се е цялата си душа към нея и протегнах ръка, за да я измъкна. Но огънят ме лъхна и ми за­сегна ръката, силно се изгорих, извиках, застенах и заплаках.

Викът ми събуди домашните. Те станаха, запали­ха светилници и тичешком се насъбраха покрай мен, като един през друг ме разпитваха защо плача. Тога­ва, след като дойдох на себе си, им разказах какво бях видяла. И по-нататък се стараех да живея като татко и се моля да бъда с него и да се удостоя със същото, с което той е удостоен. Защото по Божия милост узнах от собствен опит каква чест и слава са приготвени за тези, които са живели праведно и благочестиво, и какви мъки чакат онези, които са прекарали живота си в наслади



Тагове:   евергетинос,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765462
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031