Разсъждение

Св. Киприан пише за безсмъртието: „Когато някой известен човек ти обещае нещо, ти би повярвал на неговото обещание, и не би помислил, че ще те измами онзи, който винаги държи на своята дума. Но погледни, вероломнико, на тебе ти говори сам Бог и ти със съмнение се колебаеш! Бог ти е обещал безсмъртие след напускането на този свят, а ти дръзко се съмняваш в това обещание! Това означава, че съвсем не познаваш Бога; означава, че с неверието си оскърбяваш Христа Господа и Учителя“. О, колко силна е вярата на Божиите светии! О, как ясно и разумно, и добре е обоснована с прости, но силни примери! Чуждите на светостта се съмняват, не защото са по-умни, а защото са далеч от светостта. Светият човек винаги е разумен, защото в чистото огледало на своето сърце вижда истината.

БЕСЕДА за това, че нашето спасение е в Божията ръка

Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа (Пртч. Сол. 21: 31).

Ние сме длъжни да се подготвяме, но нашият успех зависи от Бога. Цялата наша подготовка е само предлог за Бога, ала не е решава тя, а Бог. Затуй народът мъдро, вследствие на своя опит, казва: „Човек предполага, Бог разполага“. Войнико Христов, подготвяй своя ум като добър кон, въоръжавай сърцето си с добродетели, закалявай волята си с подвизи, но знай – спасението е в Господа. Орачо Христов, ори и преоравай душата си, сей всеки ден в нея доброто евангелско семе, плеви нивата на своята душа от бурени. Търговецо Христов, всеки ден се учи на успешна търговия, заменяй материалното за духовното, земното за небесното и смъртното за безсмъртното, ала знай – спасението е в Господа. Конят не помогнал на фараона в Червено море. Нито пък богатството помогнало на Вавилон в деня на Божия гняв[1]. Може някой да се подготвя във всичко и все пак в решаващия час да изгуби всичко. Защото спасението не е в подготовката, а в Господа. Затова светиите и най-подготвените за Царството Божие, и в смъртния си час въздишали, не знаейки дали ще бъдат приети в Царството. О, как добре помнели те думите на Господа: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим! (Лк. 17: 10). Да бъдем, братя, готови за деня на изпитанието – добре стегнати, препасани и въоръжени, но да не се надяваме на своята подготовка, а на Господа.

О, Господи, Спасителю наш, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на разплата с Бога (бел. прев).