1. От Григорий Двоеслов
Веднъж Божият човек Бенедикт стоеше в килията си на молитва. Повдигна очи нагоре и видя душата на сестра си - тя се възнасяше към небето в образ на белоснежен гълъб. Бенедикт се изпълни с духовна радост и от цялото си сърце благодари на Бога. Възвести на братята, които бяха с него, за кончината и и́ ги изпрати да докарат светото и и́ честно тяло. А мястото, където девицата се беше подвизавала, беше недалече от манастира. Братята отидоха там и я намериха починала. Донесоха светото и тяло и свети Бенедикт я погреба в гроба, който беше приготвил за себе си. Така те и по разум бяха единни в Светия Дух, и телата им бяха неразлъчни дори в гроба.
2. Една нощ същият Божий раб стоеше пред вратата на килията си и се молеше на всемогъщия Бог. Внезапно видя как в небесата се разля сияние - такова, че нощната тъмнина изчезна и въздухът беше така озарен, че стана по-светло от ден. А след това видение последва ново чудо, както самият светия ни разказа. „Видях - казва той, — сякаш целият свят се е събрал в един слънчев лъч. А когато се вгледах в тази небесна светлина, видях как ангели възнасят на небето светата душа на Капуанския епископ Герман, сякаш в огнена сфера“.
На следващия ден праведният мъж изпрати вестител в Капуа и узна, че свети Герман е починал в същия час, в който беше видял душата му да се възнася на небето.
Петър. „А как е възможно целият свят да се събере сякаш в един слънчев лъч, и то преди всеобщото възкресение? И как е възможно един човек да види целия свят?“
Григорий. „Петре, чуй внимателно какво ще кажа. За душа, която съзерцава Бога, целият свят е тесен. Защото съзерцанието на божествената светлина расте и се задълбочава в самия ум и при съзерцанието умът толкова се простира и стреми към Бога, че се издига над цялото творение. А когато стигне дотам и види колко е израснал, разбира колко малко е онова, което не е можел да постигне или да види, бидейки в смирено тяло. И какво чудно има, ако този мъж, пребъдвайки в божествена светлина и издигнат от нея на такава висота и широта на виждане, е видял пред себе си целия свят сякаш свит и събран в едно? Това съвсем не означава, че небето и земята са се събрали пред него в едно. Но самият ум, грабнат от умната светлина при Бога, се е разширил. Той с лекота съзерцава в Бога всичко, което е видял, понеже всички същности пребивават в Бога. В същата светлина, която заблестя пред телесните очи на светеца, за умните му очи засия вътрешна светлина. И в тази светлина му бяха явени и душата, грабната на небето, и това, колко малък е тукашният свят“.
Петър. „Сега разбирам“.
Григорий. „Когато дойде време да напусне временния живот и да се пресели при Бога, този славен мъж предварително извести учениците си за деня на кончината си - както тези, които бяха край него, така и онези, които бяха далече. При това съобщи на последните, че ще узнаят кога ще се раздели с тялото по някакво знамение. Шест дни преди светата си кончина нареди да отворят гробницата му. И в същия час го обзе силна треска. Шест дни треската измъчваше тялото му, а на седмия той нареди на учениците си да го вземат и да го отнесат в молилнята. Занесоха го там и той се причасти с Пречистите Тайни. След това застана сред учениците, които го прикрепяха, и облегнат на тях, вдигна ръце към небето. Така, като гледаше към небето и се молеше, предаде светата си душа на Бога.
В същия час двама братя, единият от които безмълвстваше в килията си, а вторият живееше далече оттам, имаха едно и също видение. И единият, и другият видяха, че от килията на Преподобния чак до самото небе и на изток се разпростря дивен път. Целият беше застлан с разкошен покров и коприна и някакви дивни мъже със светилници в ръце чинно възлизаха по него. А един друг мъж, облечен с бели дрехи и с блестящ вид, се спря до братята и ги попита:
- Знаете ли за кого е пътят, на който толкова много се възхищавате?
Отговориха му, че не знаят.
- По този път - продължи мъжът - възхожда на небето възлюбеният от Бога Бенедикт.
И като дойдоха на себе си след видението, единият и другият брат разбраха, че светият мъж е починал, разбраха го така ясно, както ако сами бяха видели смъртта му“.
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...