Веднъж двама братя по общо съгласие станаха монаси. Когато приеха пострижение, решиха да пост­роят две килии на разстояние една от друга, след ко­ето се разотидоха по килиите за уединен живот. Мно­го години не се виждаха един друг, защото нито еди­ният излизаше от килията, нито другият. Случи се единият от тях да се разболее и отците дойдоха да го навестят. И видяха, че той ту сякаш изпадаше в из­стъпление, ту съзнанието му отново се връща при него. Тогава го попитаха:

-      Какво видя?

-      Видях - отвърна той, - как дойдоха ангели Божии, взеха мен и брат ми и ни понесоха към небе­то. И ни пресрещнаха вражески сили, в бесчислено множество и с ужасен вид. Но въпреки всичките им усилия не можаха да ни направят нищо. А когато ги отминавахме, започнаха да говорят и казваха: „Голяма смелост дава чистотата!“.

С тези думи братът умря. Като видяха това, отци­те пратиха един от монасите да съобщи на брат му, че е починал. Но когато вестоносецът отиде, видя, че вторият брат също е умрял. И отците, е удивление, въздадоха слава на Бога.