ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Покаянието е необходимо за християнина до последния му дъх. „Разгледай и ще видиш - казва св. Марк Подвижник – че тайната на благочестието при Божиите угодници е осъществена чрез покаянието“. Покаяние до смъртния час! Случило се такова нещо - на умиране стар постник и известен духовник извикал свещеника да го причасти. По пътя, към свещеника се присъединил един разбойник и пожелал да види как умира светия човек. Светия старец спокойно приел Причастието и спокойно се поразговорил със свещеника. Тогава разбойникът заплакал и казал: „Блазе ти! Ах, с каква ли смърт ще се удостоя аз?“. Светият старец ( изведнъж се възгордял ) отговорил: „Бъди и ти като мене, па и за тебе ще бъде както за мене!“. Разбойникът се върнал по пътя си плачейки и нареждайки сам над себе си. След това паднал и умрял. Тогава хората видели, как един иродиев плаче над светия старец, а играе и пее над разбойника. Когато го попитали за значението на това, той отговорил: „С гордостта си той погуби всичките си заслуги; с покаянието пък този [ разбойник] обра всички плодове.
БЕСЕДА за страха на безбожника
Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв ( Пртч. 28, 1)
Безбожниците се плашат и от сянката; сянката от дърветата им се струва като войска. Когато нещо прошумоли, безбожникът си мисли - отмъстител дохожда! Трептенето на листа чува като звънтенето на верига; гласът на птиците му се струва като глас на ловец, който преследва дивеч; на тревата гледа като на издайник на своето злодеяние; на водата като на свидетел против него; на слънцето като на съдия; на звездите като на присмехулници. О, братя мои, колко лъжи се раждат от страха! Защото страха е от греха, греха от дявола, а дявола е баща на всички лъжи. Страхът е първия плод на греха. Когато Адам съгрешил, той се скрил от Божието лице. И когато Бог го повикал, той казал: Чух гласа Ти в рая, и ме достраша ( Бит. 3, 10). Преди греха Адам не познавал страха; нито се криел от Божието лице, но, напротив, винаги тичал да срещне Бога. А като съгрешил, се изплашил! А праведникът е смел като лъв. Без грях, без страх. Без грях, и без немощи. Безгрешните са силни - твърде силни, Безгрешните са храбри - твърде храбри. Праведниците са силни и безстрашни. Такива са праведниците - но само праведниците.
О, Господи безгрешни, спаси ни от безполезния страх, но преди това ни запази от греха - родителя на [ всеки страх] страха.На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...