1. От авва Исаия
Възлюбени брате! Потопените в делата на тленния свят, ако постигнат успех в тях или победят, не мислят за положените усилия, а се радват на постигнатия успех. А помисли само как се радва душата на този, който е поставил начало в Господа и е успял да завърши подвига си! При изхода му неговите добри дела ще му бъдат украшение и ангелите ще се възрадват за него, виждайки как се е избавил от властта на тъмнината. Защото ангели съпровождат душата, когато тя излиза от тялото. Тогава срещу нея излизат всички сили на тъмнината, стремят се да я завладеят и гледат дали няма да намерят в нея нещо, което да им принадлежи. И тогава вече не ангелите се борят с тях, а делата, които душата е извършила, я защитават от нечистите духове, не позволявайки им да я уловят. И ако делата и победят, ангели я отвеждат е пение там, където тя с ликуване ще посрещне Бога. В този миг тя забравя за всичко от тоя свят и за всичките си страдания. Затова блажен е онзи, в когото князете на тъмнината няма да намерят нищо - радостта, честта и покоят му ще бъдат безмерни.
Нека според силите си плачем пред Бога. Може би по благостта Си Той ще се смили над нас и ще ни прати помощ, за да можем да придобием онова, което побеждава князете на тъмнината, очакващи ни за среща!
Нека се погрижим в утеснение на сърцето да придобием стремеж към Бога и простота. Тя ще ни спаси от ръцете на лукавството, когато там то излезе срещу нас!
Да възлюбим любовта към сиромасите. Тя ще ни спаси от сребролюбието, когато там то излезе срещу нас!
Да възлюбим мира с всички, малки и големи. Той ще ни спаси от ненавистта, когато тя излезе срещу нас!
Да възлюбим всичките си братя, без да изпитваме ненавист към никого и без да въздаваме никому зло за зло. Това ще ни защити от завистта, когато там тя излезе срещу нас!
Да възлюбим смиреномъдрието, като понасяме всички укори от страна на ближния, дори той да ни е ударил или оскърбил. Това ще ни опази от гордостта, когато там тя излезе срещу нас!
Нека пазим честта на ближния, като не порицаваме и не унижаваме никого. Това ще ни опази от клеветата, когато там тя излезе срещу нас!
Да отхвърлим нуждите и почестите на тоя свят, за да се спасим от злословието, когато там то излезе срещу нас!
Да приучим езика си към четене на божествени книги, към праведност и молитва, за да се спасим от лъжата, когато там тя излезе срещу нас! Защото всичко това възпрепятства душата, а добродетелите, ако ги е придобила, и помагат.
Кой мъдър човек ще поиска да обрече душата си на смърт, за да се избави от временни трудности? Нека положим усилия от наша страна, а силата на нашия Господ Иисус Христос е голяма и ще помогне на нашето смирение. Защото Той знае, че човекът е немощен, и му дари покаянието за през цялото време, докато той се намира в тяло, до последния му дъх.
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...