Блаженият архиепископ Теофил каза:

- Братя, какъв трепет и страх, какви мъки обзе­мат душата в часа на разлъката и с тялото или след това! Всички начала и власти на тъмнината застават пред нея и и́ припомнят за всички съгрешения, знай­ни и незнайни, от раждането до последния час, в кой­то тя напуска тялото, и трескаво търсят обвинения. А ангелските сили стоят лице в лице срещу врага, посочвайки като оправдание едни или други добри дела, ако душата е извършвала такива. И е невъзмож­но да си представим в какъв страх и смут се озовава душата, когато я заведат на това толкова ужасно из­питание, пред толкова непогрешим съд! Не е възможно нито да бъде описан с думи, нито да бъде разбран с разум ужасът, който владее душата, докато още нe е произнесена присъдата и тя не е избавена от про­тивниците си. Терзанията и́ продължават докато пра­ведният Съдия произнесе присъдата и́. И ако и бъде дарена свобода, обвинителите ги чака срам, а душата я вземат и я възвеждат до неизказана радост и слава, които им принадлежат отсега нататък. Но ако се ока­же, че поради нехайния си живот тя не е достойна за свободата, тогава ще чуе горчивите думи: Да бъде мах­нат нечестивият и да не види славата Господня (Ис. 26:10 - според превода на седемдесетте). И тогава за нея ще настъпи денят на гнева, денят на плача и нескончаемата скръб. Оставена във външната тъм­нина, хвърлена в ада и осъдена на вечен огън, тя без­крайна вечност ще страда в него. И къде ще бъдат тогава блясъкът и пищността на тоя свят? Къде ще са тщеславието, негата и наслаждението на суетния и кратковременен живот? Къде ще е богатството? Къде ще са знатността на рода? Къде ще са майката или бащата, братята или приятелите? А и кой от тях ще може да избави душата от поглъщащия я пламък и от другите невъобразими мъки?