Светите Четиридесет мъченици, вече в самия край на подвига им, след като бяха стояли цяла нощ на леда в езерото и с непоколебимо мъжество изтърпя­ха студа, бяха извадени на брега. Трябваше да им стро­шат нозете с тояги и майката на един от тях присъст­ваше при страданията. Тя наблюдаваше сина си. Той беше по-млад от всички тях и тя се боеше да не би младостта и любовта към живота да го направят ма­лодушен и той да опозори воинското звание и чест. Не отместваше погледа си от него и с целия си вид вселяваше в него мъжество.

- Мили мой синко - каза тя, протягайки ръце към него. - Вече си дете на Небесния Отец. Потърпи малко, за да станеш съвършен. Не се бой от мъчени­ята. Сам Христос ще ти бъде помощник и с тебе няма да се случи нищо страшно или ужасно. Вече всичко свърши, ти победи с мъжеството си! А после следват радост, отрада, покой и ликуване - и ти ще ги полу­чиш! Ще царуваш заедно с Христа и ще Го молиш за мен, твоята майка!

Счупиха нозете на светиите и те предадоха души­те си на Бога. Войниците докараха талиги и започна­ха да товарят на тях светите тела, за да ги откарат на брега на съседната река. Тогава забелязаха, че онзи юноша, а той се казваше Мелитон, още диша. Тогава го оставиха да лежи, с надеждата, че ще оцелее. Но когато майка му видя, че оставиха само него, това и се стори по-страшно от смъртта на сина и  ѝ от собст­вената и смърт. Въпреки женската слабост, забрави­ла за майчините чувства, тя взе сина си на рамо и мъжествено тръгна след талигите. Защото за нея си­нът и беше истински жив само когато умираше и на­пускаше тукашния свят!

Докато тя го носеше, той издъхна. А майката, изпълнила майчиния си дълг, изпълни смъртта на сина си с ликуване. Занесе скъпоценното му тяло на мястото, където лежаха телата на останалите мъчени­ци, и го положи отгоре - нека остане с телата на оне­зи, с които вече беше съединил душата си! А сърат­ниците на дявола накладоха грамаден огън и изгори­ха телата на мъчениците. След това от ненавист към християните хвърлиха мощите им в реката. Но по Божий промисъл те бяха отнесени на един бряг, къ­дето християни ги прибраха и така това безценно бо­гатство достигна до нас.