За това, че отреклият се от света трябва да бъде странник; какво именно странничество се има предвид и каква е ползата от него. Също и за това, какви места са най-подходящи за подвиг

1.     Из патерика

Авва Иаков каза, че да странстваш заради Бога е по-високо, отколкото да приемаш странници.

2.  Веднъж авва Лонгин казва на авва Лукий:

-      Душата ми жадува да странства.

-      Не обуздаеш ли езика си - отвърна му старе­цът, - където и да отидеш, навсякъде ще си бъдеш вкъщи. Така че обуздай езика си - и вече си странник.

3.  Един старец рече: „Ако монахът знае, че съ­ществува място, където би могъл да постигне преус­пяване, но не отива там, за да не се лиши от необхо­димото, той не вярва, че има Бог“.

4.  Един брат попита стареца:

-     Отче, защо нашето поколение не може да се подвизава така, както се подвизаваха Отците?

-     Защото - отговори старецът, - не обича Бога, не бяга от хората и не отхвърля мирските блага. За­почне ли човек да бяга от хората и от материалното - оттук започва покаянието и подвигът му. Ето, по­жарът се е прехвърлил в твоята нива и трябва да го угасиш. Не успееш ли да окастриш и окосиш пред него всичко, което може да гори, няма да успееш да го по­тушиш. Така е и човекът - ако не отидеш някъде, където дори хляба добиваш трудно, не е възможно да се подвизаваш. Защото душата, ако не вижда нещо, едва ли ще го иска.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Отче, що е странничество?

-     Мълчание - отговори старецът - и където и да отидеш, да нямаш нищо свое - това е истинско странничество.

6.  Един брат попита стареца:

-     В какво се състои подвигът на странничеството?

-     Познавах един брат - започна старецът, - кой­то странстваше и веднъж дойде в църквата. Той се озова там тъкмо за трапеза и седна на масата, за да яде с братята. И тогава някой от тях го пита: „А този кой го пусна?“. „Ставай - казва му, - махай се от­тук!“ Братът стана и излезе. Тогава други братя го съжалиха, станаха и го доведоха обратно. После по­питаха: „Какво ти беше на сърцето, когато първо те изгониха, а след това те върнаха обратно?“ А той от­говори: „В сърцето си реших, че съм като куче: изго­нят ли го - то си отива, повикат ли го - връща се“.

7. Един от отците разказа, че в съседство с него живеели двама братя. Единият от тях бил чуждоземец, а другият - местен. И чуждоземецът бил малко нехаен, а местният много ревностен. Случило се така, че чуждоземецът починал пръв. А старецът беше прозорлив и имал видение, че множество ангели отнасят душата на покойния. Когато той стигнал до небето и вече почти влязъл, започнали да решават съдбата му. И се чул глас свише: „Да, той беше малко нехаен, но за това, че живя в чужбина, отворете му“.

След това починал и местният, и в смъртния му час всички роднини се събрали при него. А старецът видял, че никъде няма дори един ангел, и се удивил.

-      Господи - паднал той ничком пред Бога, - как така онзи чуждоземец беше нерадив, а получи та­кава слава, а този беше толкова ревностен - но за него няма даже и такава награда?

И чул глас:

-      Когато умираше, този, който беше ревностен, си отвори очите, видя, че роднините му плачат и ду­шата му се утеши. А чуждоземецът, макар и нерадив, така и не видя никого от близките си. Но плачеше горчиво - и Бог го утеши.