ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮЛИ   РАЗСЪЖДЕНИЕ   Мнозина се питат защо Бог взима от този живот юноши, девойки и деца, и защо не ги остави да остареят, па тогава чрез смъртта да отидат в онзи свят? Това е Божия план на домостроителството, това е светата воля на Неговия промисъл. Но от огромния опит на Църквата са известни примери, когато понякога, Бог прави това по желанието и молитвите на Своите угодници от другия свят, или роднини. Св. Адер ( в монашество - Атанасий ) се явил на своята жена, която ненадейно оставил с трите им деца и отишъл в манастир, където и умрял. Когато жената стигнала до отчаяние, веднъж заради грижите по невръстните деца, а после и заради грижата за мъжа си, защото не знаела къде се намира, тогава, на сън, от онзи свят и се явил мъжът, със светло лице, в бяла светла одежда и казал: „ Престани да плачеш и нареждаш по мене; ето. аз ще взема децата ( две от тях ) при себе си, а ти, ако желаеш се потруди за своята душа“. В същото време и по същия начин той се явил и на Теодосий Стълпник и му казал: „След три дена старата постница, която е в близкия манастир, ще отиде при Господ, а ти постави на нейното място моята съпруга - да се подвизава като монахиня в нейната килия. Нека с нея да остане и най-малкото дете докато не порасте; то ще върви по стъпките ми, и ще стане наследник на апостолския престол в Иерусалим“. И наистина, всичко това се сбъднало, както било казано. Старата постница на третия ден умряла, също тъй и двете по-големи Адерови деца, а жена му взела килията на онази старица, заедно с най-малкия син, който като пораснал станал патриарх в Иерусалим.   БЕСЕДА за съда Божий над праведниците   Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие ( 1 Петр. 4, 17 )     Когато съдът Божий дойде върху дома на праведника, нека грешника да не злорадства, а да трепери от страх. Ако праведника и грешника са съседи, па ръката Божия падне върху праведника - паднала е върху двамата; първия да кали, втория да се опомни. И когато люто страдание сполети праведника - не го е сполетяло без Божията воля - нека грешника да се не весели, защото неговото страдание ще е по-голямо от това на праведника, а именно, да види какъв е Божия гняв и да побърза да измени своя дух и да изправи своите дела. Нека и да се запита още, щом е такъв Божия гняв върху праведника, какъв ли ще е върху мене?                                                                           Знайте, братя, че праведноста е сила, а неправдата безсилие. Кой може повече да претърпи, без да бъде сломен под тежестта? Силния или слабия? Несъмнено - силния. Затова върху праведника се възлага тежко бреме. Нека грешника да не се подиграва, като види праведника под тежко бреме, и нека не казва: „Моята неправда е по-добра от неговата правда!“. Но със страх и трепет да гледа бремето на праведника и да си каже искрено: „Това е моето бреме, но аз съм съвсем немощен да го понеса, затова е поставено върху неговия гръб, върху гърба на праведника. Та като го видя да се обърна от своите пътища, и с покаяние да заякна за бремето, което ме очаква.     Започването Съдът от Божия дом - това е неизмерима милост Божия към, грешниците към слабите, обезсилените от греха; да отворят очите си и прочетат написаното от Божия гняв! Съдът ще почне от дома Божий, защото е силен Божия дом, а Божи дом е праведния човек, в който обитава Духът Божий. Щом вятърът клати каменната кула, нека колибарите да укрепят своите колиби.                                                                                                         О, мои братя, колко съдбоносни и страшни за грешника  са тези апостолски слова ! О, Господи Иисусе, праведни и милостиви, милостиви и праведни, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски