ГЛАВА 15
За това, че отреклият се от света не бива нито да поддържа общение с роднините си по плът, нито дори да изпитва привързаност към тях
1. От Паладий
Един човек на име Пиор, по народност египтянин, а по възраст юноша, се отрече от света. Завладя го любов към Бога. Напусна родния си дом и даде обет на Бога никога да не вижда никого от близките си. Минаха петдесет години, сестра му остаря. Тя узна от някого, че брат и е жив, и безмерно и се прииска да го види. Но нямаше сили да отиде в пустинята. Тогава помоли местния епископ да напише писмо до светите отци-пустинници да го изпратят да се види с нея. Дълго го заставяха и той послуша отците - взе със себе си един брат и тръгна. Като пристигна пред дома и, поръча да и съобщят: „Брат ти Пиор дойде“. Но само щом чу, че сестра му иде да го посрещне, той силно си затвори очите и почна да вика:
- Сестро еди-коя си! Аз съм Пиор - брат ти! Ето ме, гледай ме колкото искаш!
Тогава тя го позна и прослави Бога. Впрочем, колкото и да се стараеше, тъй и не успя да го убеди да влезе в дома и. Той каза молитва пред прага и отново отиде в пустинята.
2. Веднъж съобщиха на блажения дякон Евагрий за смъртта на баща му. Той отговори на онзи, който му съобщи това:
- Не кощунствай! Моят Отец е безсмъртен!
