Родната сестра на преподобни Пахомий чу за доб­родетелния му живот и дойде в манастира, желаейки да го види. Щом чу за пристигането и, великият пра­ти вратаря да и предаде:

-      Вече чу, че съм жив. Така че върви си и не се огорчавай, че не те виждам. Но ако искаш да подра­жаваш на живота ми, та заедно да намерим милост у Господа, помисли над това. И ако нямаш нищо про­тив, братята ще ти построят килия, за да можеш да се уединиш. А Господ може би ще призове заедно с теб и други и те ще се спасят чрез теб. Защото на земята за човека има само едно утешение - да постъп­ва добре и угодно на Бога.

Сестрата получи отговора и се разплака. Като се умили, тя обърна сърцето си към спасение.

Пахомий узна за решението и. Прослави Бога и заповяда на най-благочестивите между братята да и направят малка килия в близост до манастира. Така тя се подвизаваше в Господа, а постепенно се събра­ха и други сестри. Когато броят им се увеличи, тя им стана духовна майка, учеше ги и им показваше всич­ки пътища към спасението. Пахомий назначи Петър, благочестив човек и високо духовен старец, да ги на­вестява. Написа и им предаде правила, за да ги прие­мат и да живеят по Бога.

Скоро в манастира дойде майката на Теодор. Той беше подчинен на Пахомий и Пахомий много го оби­чаше, понеже виждаше колко дълбоко и поразител­но е послушанието му и как той се отличава с подви­зите си. А майката на Теодор търсеше навсякъде сина си и узна, че живее тук. Тогава тя донесе писма от епископи, които нареждаха детето да и бъде върнато. Отседна в женската обител, предаде писмата на Па­хомий и поиска от него разрешение да види сина си. Тогава Пахомий повика Теодор и му казва:

-     Чедо, майка ти пристигна тук и иска да те види, даже виж - донесла ни е писма от епископи. Така че само заради светите мъже, които са ни писали, иди и сам и кажи, че си тук.

-     Отче - отвърна Теодор, - кажи ми: ако я видя след всичко, което съм постигнал тук, няма ли в съдния ден да отговарям за това пред Господа? Защото вече я напуснах, а сега отново се срещам с нея за съб­лазън на братята. И преди идването на благодатта синовете на Левий забравяха родителите и братята си, за да спазят Божиите заповеди. В още по-голяма степен аз, щом съм удостоен с такава благодат, не бива да поставям роднините си над любовта към Бога. Защото Господ казва: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37).

А Пахомий му рече:

- Чедо, ако чувстваш, че това не е полезно за теб, не те принуждавам. Защото този, който е напуснал света и напълно се е отрекъл от себе си, трябва да постъпи точно така. Монахът трябва да се отклонява от безполезни срещи с миряни и да проявява искрена любов към тези, които са Христови членове и Му служат от цялата си душа. А ако някой е победен от привързаност и казва: „Те са моя плът и ги обичам“, нека чуе Писанието: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19).

И Теодор тъй и не пожела да се покаже на майка си. Тогава тя също реши да остане в манастира, заедно с други монахини, сестри в Христа. „Ако бъде угодно на Бога - каза си тя - пак ще го видя заедно с братята, а така по негов почин ще спася и собствената си душа“.

Така строгостта по Бога, ако е за слава Божия, може да бъде от полза за човека, дори отначало да изглежда жестока.