ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души, тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блажения игумен Поликарп Печерски, всецяло сияел с Христовата вяра, и със словата си, и с делата си и с цялата своя личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевския княз Ростислав Мстиславович,  така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните, и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях, и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „ Ако желаеш това ( монашеския чин ), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.

БЕСЕДА ЗА СВЕТОТО АПОСТОЛСКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда ( 2 Петр. 2, 18 )

Светия апостол познава хората, по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светеца и апостола гледат дълбоко в човешкото  сърце. За кого говори светия апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова, те прикриват и разкриват своето сърце - прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветени от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразния се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволния тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките, не могат да усетят тази смрад, и като го слушат му вярват. Онези, които от скоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, които, със своето учение  одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.

Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели, да запазят от горделивите и лъжливи уста, всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – лъжливата храна