Ако си се разделил с роднините си по плът, за да станеш странник заради Господа, не позволявай на слабостта към тях да влезе в теб, когато седиш в кили­ята си. Не бива да ти е мъчно за баща ти или за майка ти, не бива да си спомняш за брат си или за сестра си, да се съкрушаваш за децата си, да тъгуваш за жена си - за всички, които си напуснал. Но си спомни за кончината си и за неизбежността на смъртта. Защото то­гава никой от тях няма да ти помогне - така че защо да не ги изоставиш заради добродетелта? Ако ли пък е крайно необходимо да отидеш в родното си място по някаква работа, пази се от сродниците си по плът, не се дръж с тях свободно и дори не общувай с тях.