Един отец разказа за авва Пимен и за братята му, че живеели в Египет. Майка им искала да ги види, но не успяла. Тогава ги проследила и когато те оти­вали на църква, ги пресрещнала. Само щом я зърна­ли, се върнали обратно и затворили вратата на кили­ята току под носа и. Тя останала да стои пред врата­та, горчиво и безутешно плачела и нареждала:

-     Дайте поне да ви зърна, мили дечица!

А те стоели вътре и я слушали. Тогава авва Анувий казва на авва Пимен:

-     Какво ще правим с тази старица? Много силно плаче.

Тогава авва Пимен станал, отишъл до вътрешна­та страна на вратата и рекъл:

-     Защо плачеш, жено?

Само щом чула гласа му, тя започнала още по- силно да плаче:

-     Дечица, искам да ви видя. Какво толкова ще стане, ако ви видя? Нима не съм вашата майка? Нима не съм ви откърмила? Вече цялата съм побеляла. Смилете се над старостта ми и ми позволете да ви видя поне за кратко, та поне някак да понамалее бол­ката на сърцето ми. Страшно се измъчвам от тъга по вас, а сега чух и гласа ти, синчето ми!

Авва Пимен и казва:

-     Къде искаш да ни видиш - тук или на оня свят?

-     Ако не ви видя тук - отговорила тя, - какво ще видя на оня свят?

-     Ако се самопринудиш да не ни видиш тук - отговорил и той — ще ни видиш там.

Шом чула това, тя се зарадвала:

-     Ако винаги ще ви виждам там, не е нужно да ви виждам тук!

И с тези думи си тръгнала.