В обителта на свети Бенедикт имаше един мо­нах. Чрез блуждаене на помислите бесът на нерадението го завладя и той изобщо не искаше да изпълня­ва правилото си според цялата строгост на устава. Бо­жият човек Бенедикт непрестанно го увещаваше и често му даваше наставления, но той не искаше да слуша увещанията на светия отец. Напротив, постоянно и безсрамно молеше светия да му разреши да отиде при родителите си.

Накрая, когато един ден, когато той прекалено досади на преподобния с молбата си, последният в гнева си му нареди да се маха от обителта. Братът излезе от манастира, като мислеше да отиде при ро­дителите си. И внезапно видя на пътя, точно пред себе си, огромен змей. Той вече беше раззинал паст да го погълне. Братът се разтрепери, почна да размахва ръце и да вика:

- Помощ! Този змей иска да ме изяде!

Братята се насъбраха тичешком и не намериха никакъв змей. Но като видяха, че братът трепери и размахва ръце, го отведоха обратно в манастира. А братът веднага даде обет никога по своя воля да не напуска обителта и даже да не излиза от нея чак до смъртта си. По молитвите на светия отец той спази този обет до кончината си и страшният змей никога повече не му се яви.