Дъщерята на един придворен се разболя и цялото и тяло беше разслабено. Тя беше благочестива и се придържаше към християнските догмати. А зетят на светеца (мъжът на сестра му), напротив, беше лют до безумие иконоборец.

Блаженият излезе да ги посрещне и с молитва с кръстно знамение избави болната от тежкия недъг. Но що се отнася до зетя, светият, колкото и да го вразумя­ваше, не успя да го убеди да се откаже от безумието. Тогава, като презря роднинските чувства и като забра­ви заради благочестието родната кръв, светият прибягна към наказание - чрез молитва му отне зрението.

Така ревността за истинско богопочитание над­деля над природата и истинската любов към Бога се оказа в него над роднинските чувства. Дъщерята на сановника в действителност нямаше родствена връз­ка с него, но почиташе християнските догмати и све­тият я избави от болестта. Той, обаче ослепи другия, макар да му беше зет, понеже онзи се опълчваше про­тив божествените икони - като наказание за слепо­тата на ума му отне телесното зрение.