Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08 14:30 - ЧЕРВЕНИЯТ ВЕЛИКДЕН - 1
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.08 14:41


                                          

                                                  ОПТИНСКАТА ГОЛГОТА

НАЧАЛОТО

„Край стените на манастира расте по-висока от мене коприва“ - на­писал в дневника си през лятото на 1988 година новият оптински пок­лонник Игор Росляков. А ръстът на новия поклонник беше около два метра и копривата през това лято наистина правеше впечатление. Оптинската пустиня все още беше в руини и изглеждаше като след бом­бардировка - развалините на храмовете, камари счупени тухли и пла­нини от боклук наоколо. А над руините стърчеше непроходим гъсталак - двуметрова коприва и пелин.

Разрухата беше толкова потискаща, че местните жители признаваха впоследствие, че никой от тях не е вярвал във възраждането на Оптина. И ако преди революцията в манастира са били действащи девет храма, сега картината беше такава. От храма в чест на Казанската икона на Божията Майка бяха останали само порутените стени - ни прозорци, ни врати, а на мястото на купола - небето.

Разказва баба Доротея от село Ново-Казачие: „След революци­ята в Оптинската пустиня отвориха почивна станция. Събраха ни мес­тните деца, дадоха ни пари, подаръци и стъргалки, като ни наредиха да остържем ликовете на светиите от стените на храмовете. Директо­рът на почивната станция се отнасяше ласкаво с нас, галеше ни по главичките и повтаряше: „Старайте се дечица, старайте се!“ И ние, глупачетата, се стараехме! Бях още малка и не стигах до ликовете на светиите. Но остъргах тогава краката на един светия и смятай, че са­мата аз се лиших от крака: оттогава съм с болни крака и цял живот куцам. Но, вярвайте ми, радвам се на своята болест и само благодаря на Бога. Болят ме краката, но пък расте надеждата ми: може би, Гос­под ще ме помилва?“

Освен това местните жители разказваха, че когато след революцията в Оптина палели огньове с иконите и хвърлили в пламъците Разпятие­то, от Кръста - това всички го видели - бликнала кръв.

„Когато в манастира пристигнаха първите монаси, - разказваше мес­тният жител Николай Изотов, - гледахме ги изумени: някакви брадати мъже в раса. Направо като във филмите преди революцията!“ Първите монаси били малко. И през лятото на 1988 година братството на манастира се състояло от отецът настоятел[1], двама йеромонаси,

двама йеродякони и четирима послушника, към които скоро се присъединил московчанинът Игор Росляков, който станал един от първите оптински ле­тописци.

За съжаление, написаната от него летопис с времето била изгубена. Но по-късно бе намерен неговият монашески дневник, в който за глав­ните събития от онези години се разказва вече на езика на стихирите: „Восста из мертвнх земле Оптинская, яко иногда Лазарь четверод-невний; прииде Господь по мольбам отцев преподобнмх на место погребения ея и рече: Гряди вон. Восста пустьшь и на служение исшед, пеленами обвита...“ („Въздигна се от мъртвостта земята Оптинска както някога Лазар от гроба в четвъртия ден. Дойде Господ по молитвите на преподобните нейни отци там, където беше вече погребана, и рече: Из­лез от гроба, въздигни се свята пустиньо и излез на служение, ако и в пелени погребални все още обвита.“)

Това наистина е исторически ден, когато „възкръсна пустинята“. На 3 юни 1988 година, на празника на Владимирската икона на Божията Майка, в Надвратния храм в нейна чест, в Оптинската пустиня бе от­служена първата Божествена литургия.

В мъничкия Надвратен храм успяха да влязат малцина. По-голямата част от богомолците стояха на двора, а сред тях и местната жителка, вече покойната баба Устина Дементиевна Гайдукова.

Разказът на Устина Дементиевна Гайдукова: „Помня как се вър­на от лагера нашият оптински свещеник йеромонах Рафаил (Шейченко). Слаб, като сянка - само очи бяха останали на лицето му. „Отче, - каз­вам му, - измъчвам се без църквата, тежко ми е без Оптина! Искам да избягам оттук“. - „Не, - казва, - Устя, остани тук. Запомни, нашата Оп­тина ще я отворят пак и ти ще доживееш до този ден“.

След този разговор минали почти четиридесет години и младата же­на се превърнала в прегърбената баба Устя. И когато, задъхвайки се от старост, тя дойде на първата Божествена литургия, отначало се натъжи при вида на руините, като не вярваше в никакво възстановяване: в СвятоВведенския събор вместо под, имаше оставен от тракторите коловоз, а в Надвратния храм - остъргани стени и вместо иконостас - шперплат. „Нима това е нашата красавица Оптина?“ - тъгуваше бабата, като си спомняше белоснежните храмове над реката и позлатените лози по иконостасите.

Но ето, че беше отслужена първата Божествена литургия и такава вълна от благодат изпълни изведнъж сърцата, че непознати хора се хвърлиха да се прегръщат един друг като близки роднини. А баба Устя заплака, като възклицаваше колкото и глас държи: „Доживях! Доживях! А аз не вярвах. Господи, слава Тебе, доживях!“

В същия ден в далечния Гомел прозорливата старица схимонахинята Серафима (Бобкова) също възхвали Бога, като каза: „Доживях!“ Тя би­ла още послушница от Шамордино, когато през 1931 година умиращият в заточение преподобен Оптински старец-изповедник Никон и предре­къл преди смъртта си, че тя ще доживее до отварянето на Оптина и ще се върне в родното Шамордино. Оттогава изминали 57 години и когато се отвори отново Оптинската пустиня, старица Серафима беше на 103 години, а на 105 години тя се върна в родното Шамордино.

Дали пък Господ не дари такова дивно дълголетие на тези две вестителки, за да ни яви силата на пророчествата на руските изповедници и новомъченици? Оптина поведе своето начало от чудото на сбъдването на пророчеството и от много други чудеса. Запазил се е записаният на магнетофон разказ на Игор Росляков за Оптина от онова време: „Така­ва благодат, че сякаш краката не докосват земята. При кладенеца на преподобния Амвросий бе изцелена една жена, но отначало криела. Страхувала се да говори“. С една дума, ставаха толкова много чудеса, че с две думи не могат да се разкажат.

Ето още един откъс от дневника на Игор Росляков:

„17 ноември 1988 г.

Иконите на Казанската Божия Майка и на преподобни Амвросий за­почнаха да мироточат. Майко Божия, укрепи ни! Старче Свети, застъпи се за обителта си!“

Ето как стана това. През нощта на 16 срещу 17 ноември развълнува­ният дежурен по храм съобщи на игумена: „Батюшка6, Казанската мироточи!“ Монаси и поклонници се втурнаха към храма и по дивното благоухание стана ясно, че мироточи и иконата на преподобния старец Амвросий. Мироточението беше обилно и продължи през целия ден.

На 17 ноември 1989 г. иконата на Казанската Божия Майка пак мироточеше. На 17. 11. 1990 г. мироточението се повтори пак. И всеки път точно на 17 ноември. В манастира прегледаха всички календари и стари Минеи, за да разберат дали на този ден не се пада някой забра­вен днес празник. Отговорът се появи в архива на манастира. Случай­но извадиха една папка с документи и просия датата 17 ноември 1987 година - денят, в който беше подписан указът за връщането на Оптинската пустиня на Руската Православна Църква. Не хората или обсто­ятелствата възродиха манастира, а самата Царица Небесна се застъп­ва за загиналата обител, известявайки ни за това чрез датите на мироточението.

* * *

Така започна възраждането на Оптинската пустиня и Игор Росляков беше един от първите и заселници. Три месеца преди идването в манас­тира той написал в дневника си:

„12 март 1988 година.

Сутринта мама намери моето кръщелно кръстче. На 27 години съм...

...По време на Всенощното бдение се изнася кръста (Неделя Кръсто- поклонна на Великия пост). Наистина кръстен ден!“

* * *

За Божиите знаци. Когато през 1984 година Игор, след като повяр­вал, започнал да ходи на църква, един богомолец казал за него: „Мо­нах се моли“. За никакво монашество не си и помислял той тогава. Но първият храм в живота му бил Елоховският Богоявленски събор в Москва, а селцето Елохово, нека припомним, е родното място на Ва­силий Блажений. Като влязъл в храма, Игор веднага си намерил закътано място около иконата на Василий Блажений. И ако се застане на това място, където той винаги се е молил, право пред очите, на ико­ностаса се пада голямата икона на Архистратиг Михаил с празнична икона отгоре - Въведение на Пресвета Богородица. Ще минат години и при монашеското пострижение той ще бъде наречен в чест на Васи­лий Блажений, а след това на Събора на св. архангел Михаил и други­те Небесни безплътни сили ще го ръкоположат за йеромонах в СвятоВведенския събор в Оптинската пустиня. Но бъдещето било още скрито за всички, когато на 21 юни 1988 година на Оптинския храмов празник на великомъченик Теодор Стратилат, в манастира се появил нов заселник - московчанинът Игор Росляков.

 

/ Следва /

 

Книгата се качва в интернет със любезното съгласие на издателя.

Тя може да бъде намерена и в издателство „ВИТEЗДА“ ,

 

гр. Костенец ул. „Пчелинска“ 59 Б    

GSM 0888 970 887

 

 

 

 



 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 149815
Постинги: 557
Коментари: 0
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031