1. Из патерика
Имаше един благочестив човек, ревнител на живота по Бога, на име Карион. Той слушаше за блажения живот на подвижниците, почиташе го и като се устреми от цялото си сърце към него, сам, по своя воля, дойде в скита. И понеже имаше роден син, го взе със себе си. Отглеждаше го там и всички знаеха, че му е роден син. Името на момчето беше Захария. Когато то порасна, това започна да съблазнява мнозина братя и сред тях се надигна голям ропот срещу него. Като чу това, авва Карион каза на сина си:
- Захария, стягай се да си вървим оттук, понеже отците роптаят.
- Авва - отвърна синът му - тук всички знаят, че съм ти син. А ако отидем на друго място, никой няма да каже, че съм ти син.
- Приготви се - казва му старецът, - отиваме в Тиваида.
И отидоха там. Но едва се бяха настанили в една килия и бяха поживели няколко дни, и срещу сина се надигна същият ропот.
- Захария - казва авва Карион, - стягай се, отиваме в скита.
Отидоха, но и там след няколко дни се надигна ропот срещу тях.
Тогава синът му Захария отиде при Нитрийското езеро, съблече се и навлезе във водата, като се потопи чак до носа. Остана там толкова, колкото можа да издържи, докато тялото му не беше напълно обезобразено и той не заприлича на прокажен (това се получи, понеже солта и лугата, разтворени във водата на езерото, разядоха кожата му). Тогава той излезе от водата, облече си дрехата и се върна при баща си. Той едва го позна. А когато по обичая отидоха в храма за свето Причастие, свети Исидор презвитер получи откровение за онова, което беше направил юношата. Видя го и рече с удивление:
- Захария, чедо, миналата неделя ти дойде и се причасти все още като човек, а сега си станал ангел.