Един брат се отрече от света. Раздаде имущест­вото си на сиромаси, а малка част от него остави за собствени нужди. След това се яви при авва Антоний и започна да го моли да го приеме за монах. Той оба­че узна, че братът беше оставил нещо за себе си, и му рече:

-      Ако искаш да станеш монах, иди в селото, купи месо, съблечи си дрехата, окичи месото по голото си тяло и ела тук.

Братът така и направи. Когато се връщаше, как­то беше заповядано - съблечен и с месо на раменете, псета и хищни птици се опитваха да сграбчат месото и изпонараниха тялото му. При все това той се върна при стареца и му показа как е наранено тялото му. А Антоний му казва:

-      Ето така и бесовете нанасят рани, опълчвайки се против онези, които са се отрекли от света, но искат да имат пари.

2.  Авва Исидор казваше, че страстта на сребро- любието е ужасна и не се спира пред нищо. Тя не знае предел и ако улови някоя душа, я докарва до най- страшни злини. И, разбира се, трябва да я гоним от самото начало. Защото, завладее ли човека, става непобедима.

3.  Един човек искаше да приеме монашество и отиде при един от великите старци.

-      Искам да стана монах - каза той.

-      Щом искаш - отговори старецът, - иди и се отречи от всичко светско, а после се върни и живей в килията си.

Той отиде, раздаде всичко, което имаше, като си остави само сто монети, и се върна при стареца. Но старецът му рече:

-      Няма да можеш да станеш монах.

-      Защо? - отвърна той. - Ще мога.

-      Тогава върви - казва старецът, - и заживей в килия.

Той отиде и заживя в килия. Щом се настани в нея, помислите започнаха да му казват: „Вратата е стара и трябва да я смениш“. Отиде при стареца и му казва:

-      Отче, помислите ми казват, че вратата е стара и трябва да я сменя.

-      Не си се отрекъл от света - възрази му старе­цът. - Иди се отречи, а после се върни и живей тук.

Братът отиде и раздаде деветдесет монети. След това се върна при стареца и казва:

-      Сега се отрекох.

И когато старецът отново му разреши, той отиде в килията си и отново се засели там. А помислите отново започнаха да му казват: „Тук всичко е старо, а и мястото е затънтено, сега ще дойде някой лъв и ще ме изяде“. Отиде при стареца и му откри помислите. Старецът му отговори:

-      Кажи на помислите си: „Аз само това и чакам, всичко да се събори върху мен и да ме затрупа тук, или пък да дойде лъв и да ме изяде. Така поне по-бързо ще получа избавление!“ Кажи това на помисли­те си, върни се и си стой в килията. През цялото вре­ме се моли на Бога, от нищо не се страхувай и за нищо не се безпокой.

Братът направи така и получи успокоение.

4.  Един момък искаше да приеме монашество и много пъти се опитваше да направи това. Но колко­то пъти излизаше от града и тръгваше към манастир, помислите веднага започваха да го отклоняват и да го оплитат с уж неотложни дела и грижи. А беше богат. Един ден пак така се накани да тръгне и из­лезе от града. И веднага помислите го обкръжиха, внесоха страшен смут в душата му, и започнаха да му изтъкват някакви важни предлози, за да го вър­нат обратно. Момъкът почувства нападението и борбата на помислите и не знаеше какво да напра­ви. Тогава съблече всичко от себе си, захвърли дре­хите си на земята и гол-голеничък побягна към един манастир. А старецът, към когото момъкът така се стремеше, получи откровение от Бога: „Стани и посрещни Моя борец“.

Старецът стана, излезе и го видя. Щом узна как­во се беше случило, беше смаян, прие го и веднага го удостои с монашеска схима. И ако някой идваше при стареца да го попита за помислите или за още нещо, старецът отговаряше. Но ако го питаха за отричане­то от света, ги изпращаше при момъка с думите: „По този въпрос попитайте брата“.

5.   Един монах се разболя. Игуменът на общежителен манастир го взе при себе си и започна да се грижи за него, понеже той нямаше и най-необходи­мото. Каза и на братята:

- Постарайте се малко и нека да се погрижим за болния.

А болният имаше глинено гърне, пълно със зла­то, и го скри, като го зарови под постелката, на която лежеше. Скоро смъртта му наближи. И когато уми­раше, не каза нищо за златото. Погребаха го и аввата рече на братята:

-     Изхвърлете постелката.

Те я махнаха и намериха под нея заровеното зла­то. Откриха го по слегналата се пръст. Занесоха зла­тото на аввата. Щом го видя и узна къде го бяха на­мерили, той рече:

-     Нито приживе, нито когато умираше, той не ми каза за това злато и се надяваше само на него. Затова няма да го докосна. Идете и оставете в гроб­ницата му всичко така, както е.

И на връщане от гроба монасите видяха как огън падна от небето върху гробницата. И той не угасна много дни, докато не изпепели камъните, пръстта наоколо и всичко, каквото имаше в гробницата. Всич­ки, които видяха това, бяха смаяни и се ужасиха.