ГЛАВА 18
За това, че който иска да се спаси, трябва да търси общуване с добродетелни хора - то е от голяма полза; и трябва с голямо старание и искрена ревност да ги пита и да се учи от тях на необходимото за спасението
1. Из патерика
Авва Паладий каза: „Човек, който се подвизава в Господа, трябва или ревностно да се учи на онова, което не знае, или мъдро да учи другите на това, което знае. А ако не желае да прави нито едното, нито другото, той е безумец. Защото в отказа да учиш другите и в нежеланието да се учиш на онова, за което боголюбивата душа винаги жадува, е началото на падението“.
1. Един брат попита стареца:
- Авва, питам старци, те ми дават съвети за душата ми, а аз никога не слушам думите им. Тогава защо да ги питам, щом нищо не правя? Защото така и си оставам целият в пороци.
А наблизо имаше два малки съда.
- Вземи единия съд - казва старецът - налей в него зехтин, изплакни го и го постави на мястото му.
Братът направи това веднъж, а после още веднъж. След това изля зехтина и постави съда на мястото му.
- А сега - нареди му старецът, - донеси двата съда и виж кой от тях е по-чист.
- Този - каза братът, - в който налях зехтин.
- Така е и с душата - отговори старецът. - Дори да не усвои нищо от това, за което е попитала (макар да не мисля така), все пак е по-чиста от онази душа, която изобщо не е питала.
2. Авва Паладий каза: „Нужно е да стремим към общуване с духовни хора по-силно, отколкото към пролука, през която влиза светлина. С тяхна помощ можеш да прочетеш сърцето си, сякаш е ясно написана книга. А в сравнение с тях става видна собствената ни небрежност или усърдие. В добродетелните хора дори външно има много неща, говорещи за чистотата на душата им. Такива са и цветът на лицето, просветлено от светостта на живота, и начинът на обличане, и простотата на нрава, и скромността в думите, и здравият разум на разсъжденията, и сдържаността в общуването. Полезно е да обръщаме внимание на всичко това, за да запечатаме в собственото си сърце самия образ на добродетелта“.
3. Един брат попита стареца:
- Кое е по-добре: човек да посещава старци или да безмълвства в уединениие?
Старецът отговори:
- Правилото на древните отци беше да посещават старци.
4. Веднъж един брат дойде при авва Йоан Колов късно вечерта и вече бързаше да си тръгне, но двамата със стареца започнаха да беседват за духовната полза и не забелязаха как настъпи утрото. Старецът излезе да го изпрати и те продължиха да разговарят до шестия час. Тогава старецът отново го покани в килията си. Той похапна и след това си тръгна.
5. Авва Касиан разказа за един старец, който живеел в пустинята. Той молел Бога да му даде дар никога да не дреме по време на духовна беседа и, обратно, ако беседата преминава в осъждане или празнословие, на часа да заспива, за да не поврежда тази отрова слуха му. И Бог му дал това, което просел. Та този старец казвал, че дяволът е ревностен привърженик на всякакво празнословие и враг на всяко духовно поучение. А в потвърждение на думите си разказа следния пример:
- Веднъж, когато беседвах е неколцина братя за духовната полза, ги обзе такава сънливост, че дори не можеха да си вдигнат клепачите. Тогава реших да покажа очевидно за всички, че това е действие на дявола, и преминах към някаква празна тема. Те веднага се събудиха и се оживиха. Тогава въздъхнах и казах:
- Вижте, братя, докато беседвахме за небесното, очите на всички ви се затвориха за сън. А щом стана дума за суетни неща, всички веднага без усилия се събудихте. Моля ви, братя, разпознайте действието на бесовете, внимавайте над себе си и се бойте да дремете, когато слушате или вършите нещо духовно.
6. Веднъж, още когато беше млад, авва Пимен тръгна към един старец да го попита за три помисъла. Но когато отиде при него, забрави единия помисъл и го попита само за другите два. След като изслуша отговора му, пак се върна в килията си. И когато вече взе да отключва, си спомни помисъла, който беше забравил. Тогава остави ключа и се върна обратно при стареца.
- Бързо се върна, брате - рече старецът, щом го видя.
- Бях започнал да отключвам - му отговори той, - когато си спомних помисъла, за който исках да попитам. Но не отключих вратата, а веднага се върнах обратно.
А разстоянието беше доста голямо. Старецът му казва:
- Пимен е пастир на ангели, и името ти ще се прослави по цял Египет.
7. Трима отци имаха обичай всяка година да ходят при блажения Антоний. При това двама от тях питаха за помислите и за спасението на душата си, а единият винаги мълчеше и нищо не питаше. Така те идваха неведнъж и този брат винаги мълчеше и нищо не питаше. Авва Антоний му казва:
- Вече толкова време идваш тук, защо не ме питаш за нищо?
- Достатъчно ми е и че те виждам - му отговори братът.
8. Авва Пафнутий разказваше, че през цялото време, докато старците били живи, ги посещавал по два пъти месечно, а килията му била на дванадесет мили от тях. Винаги им казвал помислите си. А те винаги му повтаряли само едно и също: „Пафнутий, където и да отидеш, не мисли за себе си и ще намериш покой“.
9. Разказаха за един старец, че изкарал седемдесет седмици, като приемал храна само по веднъж седмично. Търсел значението на едно място от Писанието, но Бог не му го открил. Тогава той си казва: „Толкова труд положих, а нищо не постигнах. Ще ида при брата да го попитам“. И щом затворил зад себе си вратата и понечил да тръгне, явил му се ангел Господен и му казва:
- Седемдесетте седмици, през които постеше, не те приближиха до Бога. Но ти се смири, за да отидеш при брата си, и аз бях пратен да ти възвестя смисъла на това, над което размишляваше.
И като му обясни смисъла, който онзи търсеше, ангелът си тръгна.