За инок Трофим си спомнят, че говорел често за смъртта, но винаги светло. Иконописецът Тамара Мушкетова записала в дневника си такъв случай: една година преди Пасха на 1993 г. те със сестрите тръгнали към езерото, за да наберат борови връхчета за чай и срещнали инок Трофим. Той бързо им набрал пълен плик връхчета и казал, гледайки езерото: „Каква красота - да се не нагледаш. А ми остана само една година живот. Е, най-много две.“ Тамара се учудила: „Простете, о. Трофиме, но аз гледам на живота по-оптимистично“. Инокът си замълчал.

   Същата година през лятото той помагал на местния жител Николай Жигаев да коси сено. В кратката почивка му казал:

   -  Знаеш ли, чувствам, че скоро ще умра...

   -  Ама, че го измисли... - учудил се Николай. - Ти си човек-канара - ще живееш цял век! Откъде ти дойде на ум това, че ще умреш?

   -  Сам не зная. Но със сърцето си го чувствам. Но половин година още ще поживея.

   Преди Рождественския пост през същата година, инок Трофим казал на познати: „До Рождество ще доживея, а до Пасха - не съм сигурен.“ А седмица преди смъртта си той предал на един познат личните документи на един от поклонниците - Николай Р., които пазел у себе си, като казал: „Върни ги на Николай, като се върне в манастира.“ Николай се върнал в Оптина след убийството.

   И все пак инок Трофим се готвеше да живее и говореше радостно: „Трябва на всички, на всички да направя подаръци за Пасха.“ За да успее да купи подаръци, той взел пари на заем от йеромонах В., тъй като пощенският запис от къщи закъснявал. И след смъртта му в килията на инока намериха цяла купчина красиви забрадки за подаръци. Той се готвеше да празнува Пасха.

   И все пак на тримата оптински братя им беше присъща убедеността, че рано или късно ще им се наложи да пострадат за Христа. Възможно е това да е свързано с факта, че им бе дадено да придобият вяра още в онези години на гонения, когато беше неизбежен въпросът: ще тръгнеш ли след Христа, ако те убият заради това? Ето защо ще обърнем специално внимание на тези обстоятелства, при които тримата бъдещи новомъченици за първи път влезли в храма. Тук са изворите на тяхното духовно родословие и за това е следващият разказ.