БЕСЕДА за това, как Бог избелва покаялите се грешници
Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля ( Исая 1, 18 )
О, безгранична Божия милост! В най-големия си гняв към неверния и неблагодарен народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни, на князе, които са станали като князете содомски, и народ, който е станал като народа гоморски – и в такъв гняв, все пак Господ не оставя милостта, а призовава към покаяние. Като след страшни гръмотевици пада благодатен дъжд. Такъв е Господ - дълготърпелив и многомилостив. Той се не гневи докрай. Само ако грешниците престанат да вършат зло и се научат да правят добро, па пристъпят към Господа със смирение и покаяние -Като сняг ще избеля. Господ е силен и добронамерен. Никой освен Него не може да очисти и избели от греха човешката душа. Колкото и платното да се пере във водата с пепел и сапун, колкото и да се пере и препира, то не може да побелее докато не се простре на слънчева светлина. Тъй и нашата душа не може да се избели, колкото и да я чистим сами с нашите трудове и усиля, с помощта на всички законнически предписания, докато я не поставим пред Божиите нозе, открита и готова да я освети Божията светлина и избели. Господ одобрява и препоръчва нашия труд и усилия, а имено – Той иска да умием със сълзи душата си, да я стесним с покаяние, и чрез угризенията на съвестта да я притиснем, да я облече в добри дела, но в края на краищата той ни призовава да пристъпим към Него: Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Т.е. Аз ще погледна на вас и ще видя, дали Съм във вас, и вие ще погледнете към Мене, като в огледало, и ще видите какви сте.
О, Господи, бавен на гняв, смили се над нас преди последния гняв на онзи Страшен Ден. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски