Както родителите се безпокоят за децата, на кои­то са дали живот, така и умът по естествен начин се грижи за мислите си. На родителите, които са прека­лено пристрастни към децата си, им се струва, че те са най-достойните и най-красивите, дори ако всички и винаги да ги считат за смешни. Така и на безумеца неговите собствени мисли му изглеждат най-умни, дори да не струват нищо. Но не така се отнася към мислите си мъдрият човек. Дори когато иска да се убеди, че те са справедливи и верни, не се доверява на собственото си мнение. Но за да не му се случи да се труди напразно, избира други съдии на мислите и по­мислите си и от тези съдии търси одобрение.